Василий Гудима
Василий Василиевич Гудима (на руски: Василий Васильевич Гудима) е руски офицер, полковник. Участник в потушаването на Унгарската революция (1848 – 1849) и Полското въстание (1863 – 1864). Герой от Кримската (1853 – 1856) и Руско-турската война (1877 – 1878).
| Василий Гудима Василий Гудима | |
| руски офицер | |
 полковник Василий Гудима | |
| Роден |
1826 г.
Полтавска губерния Руска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
| Военна служба | |
| Звание | полковник |
| Василий Гудима в Общомедия | |
Биография
редактиранеВасилий Гудима е роден през 1826 г. в стар дворянски род в Полтавска губерния. Възпитание получава в Дворянския полк и постъпва на служба в артилерията (1845), в която остава до края на живота си. Първоначално е зачислен в 7-а батарея на 3-та артилерийска бригада. Участва във всички войни, водени по това време, като винаги проявява доблест и храброст.
Произведен в първо офицерско звание подпоручик (1849). Участва в потушаването на Унгарското въстание (1848 – 1849). Преведен е в 1-ва батарея на 7-а лека артилерийска бригада (1851). Повишен е във военно звание поручик през 1853 г.
По време на Кримската война 1853 – 1856 г. е в състава на 7-а пехотна дивизия. През 1854 г. е сред първите преминали река Дунав под командването на генерал-лейтенант Александър Ушаков. Отличава се в боевете при Тулча, Исакча и др. Прославя се при отбраната на Севастопол, където се бие почти девет месеца през 1855 г. За отлична служба е повишен последователно във военно звание щабс-капитан през 1856 г. и капитан през 1860 г. Отличава се в битката при Белбек.
Служи във Варшавския военен окръг и участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание подполковник и е назначен за командир на 1-ва батарея от 30-а артилерийска бригада, където остава до края на живота си. Повишен е във военно звание полковник от 1870 г.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 1-ва батарея на 30-а артилерийска бригада от състава на 4-ти армейски корпус. Бие се на 18/30 юли при втора атака на Плевен срещу армията на Осман паша. На 19/31 август турските войски правят опит за пробив на руските позиции на изток в района на селата Пелишат и Згалево. Отбити са от батальоните на 20-и Галицки и 118-и Шуйски пехотен полкове, поддържани от точния картечен огън на 1-ва батарея на полковник Василий Гудима.
При артилерийската подготовка на Третата атака на Плевен, на 26 август 1877 г. батареята на полковник Василий Гудима е разположена на височината източно от село Радишево и води артилерийска престрелка с турски батареи. Разрив на вражески снаряд го поразява в гърдите и корема. Един канонир е с откъснат крак, а друг е тежко ранен в двата крака. Полковник Василий Гудима е убит, а канонирите Кузмин и Войшвило умират от раните.[1] Тленните му останки са погребани при храм-паметник Александър Невски в Минското военно гробище - дореволюционно гробище за загинали руски войни от Беларус.[2]
Награди
редактиране- орден Света Анна IV степен, за заслуги в потушаване на Унгарското въстание (1849).
- орден Света Анна III степен с мечове, за заслуги в битката при Дебрецен (1849).
- орден Свети Станислав II степен (1862).
- орден Свети Станислав II степен с императорска корона (1865).
- орден Света Анна II степен с мечове (1868).
- орден Свети Владимир IV степен с мечове, за 25 годишна офицерска служба (1869).
- орден Света Анна II степен с императорска корона (1873).
Паметници
редактиране- Паметник на полковник Василий Гудима в село Пелишат с надпис: „Въ памятъ Батарейнаго командира I Батареи 30 артиллерiйск. Бригады. Полковникъ Василiй Васильевичъ Гудима. Убитъ въ дѣлѣ съ турками при городѣ Плевѣвъ 26 Авгус. 1877 г.“
- Неговото име е изписано на Параклис мавзолей „Свети Георги“ в Плевен.
- Името на Василий Гудима, заедно с имената на други загинали беларуски офицери и войници от 30-та артилерийска бригада и 118 пехотен Коломенски полк, са изписани върху две мемориални плочи във вътрешността на храм-паметник Александър Невски в Минското военно гробище.[3]
Галерия
редактиране-
Паметник на полковник Василий Гудима в село Пелишат -
Паметник на полковник Василий Гудима в село Пелишат -
Надпис на паметника на полковник Василий Гудима в село Пелишат -
Параклис мавзолей „Свети Георги“ в Плевен -
Гравюра от битката при Пелишат – Згалево -
Паметни плочи с името на Гудима в Минското гробище
Вижте също
редактиране- Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)
- Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)
- Битки през Руско-турската война (1877-1878)
- Първа атака на Плевен
- Втора атака на Плевен
- Битка при Пелишат–Згалево
- Трета атака на Плевен
- Битка при Гривица (7/19 октомври 1877)
- Битка при Телиш
- Битка при Горни Дъбник
- Битка при Долна Митрополия
- Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“
- Параклис мавзолей „Свети Георги“
- Руски паметници в България
Източници
редактиране- ↑ Старчевский А. А. Назимова М. Г. prlib.ru // Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., СПб., 1878, с.74-75. Посетен на 04.02.2022.
- ↑ Центр генеалогических исследований // Фамилия Гудима. Посетен на 15.02.2022.
- ↑ О.С.Ишутин, В.Г.Богдан, А.А.Литвишко. Белорусская военная медицина в русско-турецкой войне 1877—1878 гг.,. История военной медицины, 2017. с. 150.
- Тодорова Г, Василева М. Паметници на признателността в Плевенски окръг, ВИМ – Плевен, София, 1976 г.
- Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых. С.-Петербург: Тип. Б. Г. Янпольского, 1878 г., стр. 74.
- Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877 – 1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 13. Журналы, дневники и очерки военных действий частей IV арм. корпуса. Часть II
- Иллюстрированная хроника войны 1877 – 1878 гг. Във 2-х томах, Глав.ред.: Г.Д. Гоппе, Издательство: Германа Гоппе, С.-Петербург., Серия: Приложение к „Всемирной иллюстрации“, Год: 1878, стр 179.