Отваря главното меню

Битката при Долна Митрополия е проведена на 28 ноември/10 декември 1877 г. (стар/нов стил) и е последният етап от Обсадата на Плевен. Завършва с победа на руското оръжие и с предаването на Осман паша и Западната турска армия.

Битка при Долна Митрополия
Руско-турска война (1877–1878)
Егор Жданов - подвигът.jpg
Информация
Период 28 ноември/10 декември 1877 г.
Място Долна Митрополия, България
Резултат Победа на Руската империя
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал Ганецки Ottoman flag.svg Осман паша
White flag icon.svg
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 30000 войници,
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 136 оръдия
Ottoman flag.svg 46000 войници,
Ottoman flag.svg 77 оръдия
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg ок.1700 Ottoman flag.svg ок.6000
Ottoman flag.svg ок.40000
White flag icon.svg

Падането на Плевен е един от преломните моменти в хода на Руско-турската война (1877 – 1878) и дава началото на победния марш на руското оръжие за Освобождението на България.

Съдържание

ПредисторияРедактиране

 
Артефакти от бойното поле край Долна Митрополия

След трите неуспешни щурма на Плевен, възелът на Руско-турската война се затяга. Осман паша се затваря с армията си в града и постепенно го превръща в непревземаема крепост. По всичко изглежда, че от изхода на битката за Плевен ще зависи до голяма степен и изходът на цялата война.

За справяне с трудната ситуация руското командване назначава генерал Едуард Тотлебен. Тотлебен решава, че четвърта атака няма да има, а градът ще бъде напълно блокиран. В Русия са мобилизирани гренадерски и гвардейски полкове и са изпратени към Плевен. С пристигането им през октомври, с бой са превзети укрепените пунктове при Горни Дъбник, Телиш и Враца. Плевен е напълно обкръжен и се слага край на снабдяването на Осман паша с храна и муниции. Целта е армията на Осман паша да бъде принудена да се предаде.

Генерал Тотлебен лично обхожда цялата блокадна линия около Плевен, като я разделя на шест участъка. Изградени са множество землени укрепления и са прокопани множество окопи и траншеи. Последният 6-ти участък правилно е оценяван от руското командване като най-вероятен и най-уязвим при опит за пробив на блокадата. Простира се между селата Биволаре, Долна Митрополия, Горна Митрополия, Долни Дъбник и Търнене.

Руски войскиРедактиране

6-ти участък, под командването на генерал-лейтенант Ганецки, се отбранява от 46 батальонa, 16 ескадронa и 18 батареи или 30 841 пехота, 2000 конници и 136 оръдия:

ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ
2-ра гренадерска дивизия
  5-ти Киевски полк
  6-ти Таврически полк
  7-ми Самогидски полк
  8-ми Московски полк
  2-ра артилерийска бригада
3-та гренадерска дивизия
  9-ти Сибирски полк
  10-ти Малоросийски полк
  11-ти Фанагорийски полк
  12-ти Астрахански полк
  3-та артилерийска бригада
1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия
  17-ти Архангелогородски полк
  18-ти Вологодски полк
  5-та артилерийска бригада/6 батарея
  31-ва артилерийска бригада/4 батарея
9-та кавалерийска дивизия
  9-ти драгунски Казански полк
  9-ти улански Бугски полк
9-ти хусарски Киевски полк
4-ти Донски казашки полк
  7-ма конно-артилерийска батарея
  2-ра Донска батарея
Румънски войски
4-та пехотна дивизия (доробанци)
артилерия
полк калараши (конници)
4-ти сапьорен батальон
2-ра рота

Действия на турцитеРедактиране

Към края на ноември, останал без хранителни провизии, Осман паша е принуден или да се предаде или да направи един последен отчаян опит за пробив. На военен съвет е решено да бъдат атакувани руските позиции между Долна и Горна Митрополия. Турските табори са реорганизирани, раздадени са последните запаси от храна, облекло и обувки. През нощта на 27 срещу 28 ноември/9 – 10 декември (стар/нов стил) Осман паша започва да прехвърля войските си на левия бряг на река Вит, като позициите при Опанец – Търнене ще прикриват пробива по флангове. Заедно с войската се движат много мюсюлмани, които са напуснали Плевен и впоследствие ще създадат хаос при предвижването на турските резерви по моста над река Вит.

Руски позиции на 6-ти участъкРедактиране

  • На десния фланг, от двете страни на Софийското шосе, в три линии се намират отбранителните съоръжения на 2-ра Гренадирска дивизия. Дежурен в предни позиции е 5-ти Киевски гренадирски полк с три 4-ри фунтови батареи, а като най-близка поддръжка дежури 6-ти Таврически гренадирски полк. Като общ резерв са 7-ми Самогидски и 8-ми Московски гренадирски полкове, разположени на лагер западно от Долни Дъбник.
  • В центъра, от Московски люнет до Астрахански люнет при Долна Митрополия, траншеите на първа бойна линия са заети от 9-ти Сибирски гренадирски полк и 1-ва, 2-ра и 3-та батарея на 3-та Гренадирска артилерийска бригада. Укрепленията на втора бойна линия, на около 1 км по-назад не са заети. На около 1,5 км още по-назад, като най-близка поддръжка, е стоящият на бивак 10-ти Малоросийски гренадирски полк. На около 4 – 5 км от първата отбранителна линия, северно от Горна Митрополия, като общ резерв са разположени 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански гренадирски полкове, 4-та,5-та и 6-та батарея на 3-та Гренадирска артилерийска бригада, както и конница от 9-ти Улански Бугски полк, Донски №4 полк и 7-ма конна батарея.
  • На левия фланг, северно от Долна Митрополия до Входящия редут при р. Вит, е разположена 1-ва Бригада на 5-та пехотна дивизия – 17-те Архангелогородски и 18-ти Вологодски пехотни полкове, с осем батареи, а още по-вляво – 2-ра Румънска дивизия. Дежурни са 7 роти на 17-ти Архангелогородски полк.

Първа отбранителна линияРедактиране

Предните позициите на 3-та Гренадирска дивизия и атакувани от Осман паша, като се започне от пътя ПлевенГорна МитрополияВидин, представляват отбранителни съоръжения, разположени почти в една линия на разстояние от 3 км:

  • траншея 120 крачки дължина, заета от 1-ва и 2-ра рота
  • батарейно укрепление №1, незаето от артилерия, а заето от 3-та рота
  • траншея 400 крачки дължина, заета от 4-та, 6-та и 8-ма рота
  • батарейно укрепление №2, заето от от 1-ва батарея (местността „Пашова могила“)
  • стара траншея 120 крачки дължина, заета от 7-ма и 5-та рота
  • нова траншея, заета от 1-ва и 2-ра стрелкови роти
  • батарейно укрепление №3, заето от 2-ра батарея (местността „Средна могила“)
  • траншея 120 крачки дължина, заета от 3-та стрелкова рота и 9-та полурота
  • батарейно укрепление №4, заето от 3-та батарея
  • траншея 240 крачки дължина, заета от 9-та полурота и 11-та, 10-та и 12-та рота

В ляво от 12 рота протича Долномитрополската бара, след която непосредствено започва Долна Митрополия, покрайнините на която са заети от 1-ва бригада на 5 пехотна дивизия – 17 Архангелогородски и 18 Вологодски полк.

Траншеите и батарейните укрепления се отделят помежду си от незащитени пространства от по 100 – 200 крачки, които по време на атаката са използвани от турските войски за вклиняване в руската отбрана. Разстоянието до 1500 м пред предните отбранителни позиции са измерени и обозначени със снопове от царевични кочани с цел съсредоточаване на действителния огън на пехотата.

Втора отбранителна линияРедактиране

На 1 км по-назад са разположени по-големи укрепления, които образуват втора отбранителна линия:

  • редут на десния фланг, наречен „Десен“ (местността „Зад друма“)
  • люнет във вид на полукръг пред „Копана могила“ с траншеи по фланговете си (местността „Копана могила“)
  • люнет на пътя Долна Митрополия – Долни Дъбник, наречен „Ляв“ (местността „Калето“)
  • люнет в южните покрайнини на Долна Митрополия, наречен „Астрахански“ (местността „Зад гробищата“)

Между четирите укрепления и между двете отбранителни линии са изкопани множество окопи, траншеи, ложементи, батареи и ровове, някои от които са изградени още от румънските войски преди идването на гренадирите.

Трета отбранителна линияРедактиране

На 1 – 2 км по-назад от „Копана могила“ и източно от Горна Митрополия и от двете страни на малката рекичка е разположена трета укрепена позиция, състояща се от батареи и траншеи между тях, построени от румънските войски по-рано.

Нощта преди бояРедактиране

 
Карта от 10 декември 1877 г. на пробива на Осман паша при Долна Митрополия

В нощта на 27 срещу 28 ноември/9 срещу 10 декември, първият ред укрепления са заети от 3 стрелкови и 12 линейни роти на 9-ти Сибирски полк, които очакват да бъдат сменени от 12-ти Астрахански полк. Руските войски са наясно с безизходното положение, в което се намира Осман паша и очакват неговото излизане от града. В предни позиции са изпратени конни ескадрони, които да следят подробно за действията на турците. Около полунощ хусарите на майор Кареев от 2-ри ескадрон на 9-ти Киевски полк чуват шум от придвижване на оръдия по каменния мост над река Вит и виждат много движещи се факли. Известен е генерал-лейтенант Цеге Фон-Майнтенфел (командир на 1-ва бригада от 2-ра гренадирска дивизия), който от своя страна известява командирите на дежурните полкове – полковник Водар (на 9-ти Сибирски) и полковник Пущин (на 5-ти Киевски). През нощта командирът на 3-та гренадирска дивизия генерал-майор Данилов получава известие от румънците, че при моста на река Вит е забелязано придвижване на турски войски. Генерал Скобелев пък докладва, че Къшинският редут пред неговите позиции е изоставен от турците.

Като цяло руското командване на 6-ти участък от блокадата очаква и знае за предстоящото излизане на турските войски. Нощта обаче е толкова тъмна, че нищо не се вижда на близко разстояние, а когато към 4:30 часа започва да се развиделява, се появява гъста мъгла, която облагодетелства турското придвижване и атака.

БиткатаРедактиране

Първи етап: действия на 9-ти Сибирски полкРедактиране

 
Карта на развитието на боя и отстъплението на ротите на 9 Сибирски полк

Началото на боя започва в 7:30 ч. с един пробен артилерийски залп на руските оръдия по турските батареи заели предмостието на р. Вит. Турците отвръщат веднага, понеже смятат, че настъплението им е разкрито. Веднага е изстреляна сигнална ракета от 2-ра гренадирска дивизия, а после и от 2-ра батарея на 3-та гренадирска дивизия. В този момент гъстата мъгла започва да се разсейва. Пред очите на гренадирите на около 1 км напред се разкрива армията на Осман паша.

С подкрепата на турските батареи при с. Опанец и при моста на р. Вит, 16 турски табора започват настъплението си към центъра на 9-ти Сибирски полк с невероятна бързина. Отпред върви гъста верига от стрелци, веднага зад тях – втора за поддръжка, а най-накрая в няколко линии следват резерви. На фланговете има конница. Артилерията също се движи с пехотните вериги, като спира за един изстрел и отново подновява движението си. Първоначално фронтът на атаката им е незначителен, но постепенно се разраства в ляво и дясно. Най-голямата маса се насочва към 2-ра батарея при укрепление №3 и в промеждутъка на съседните ложементи.

2-ра батарея посреща турците с картечен огън, а съседните роти с оръжеен. На 400 метра пред окопите турците преустановяват движението си, но скоро го подновяват. Гренадирите дават над 10 залпа като повалят много противникови войници, но зад тях идват нови и нови. Турците достигат първите окопи и закипява щиков бой. Силни загуби понасят 2-ра и 3-та стрелкови роти и 5-та линейна рота. 2-ра батарея е превзета. Само две от оръдията са изтеглени назад, а останалите шест са пленени от турците. Съседните роти не са в състояние да окажат съществена помощ, понеже самите те са яростно атакувани в същия момент. Резерви няма. Най-близкият 10-ти Малоросийски полк е вдигнат по тревога още с първата сигнална ракета, но към момента е все още далеч от полесражението.

След като превземат укрепление №3 (батарея №2), турците започват атака на съседното укрепление №4 и окопите край него. Руските оръдия стрелят почти от упор с картеч, но не успяват да спрат атаката. Батареята се оттегля назад с шест от оръдията си. Останалите две, на които конете им са убити, са изоставени без затвори за цевта. В ляво и в дясно от укрепление №4 е 9-та рота на капитан Нестеров, която се нахвърля на турците и започва да ги избива, но впоследствие е принудена да отстъпи. Впоследствие отстъпват също 10-та, 11-та и 12-та рота, като се прегрупират при „Астрахански“ люнет. Ротите, намиращи се в дясно от укрепление №3, също са атакувани и заплашени от обкръжаване във фланг и също отстъпват назад и в дясно към люнет „Копана могила“. Единствено 1-ва стрелкова рота на капитан Гершфелд се държи на позициите си.

6-та и 8-ма рота, с приближаване на турците към първа отбранителна линия, откриват оръжеен огън по тях. Постепенно турците насочват атаката си в дясно и огънят на двете роти спира. Когато започват да търпят загуби от стрелбата по фланга си, те отстъпват в дясно към траншеята на 4-та рота.

1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та рота (1-ви батальон) не взимат участие в боя, понеже остават в страни от атаката на турците и не напускат своите позиции.

Така за един час 9-ти Сибирски полк е отбит от позициите си и е принуден да отстъпи назад, като при отстъплението си се разделя на две части. Дясната отстъпва към люнет „Копана могила“, а лявата – към люнетите „Ляв“ и „Астрахански“. Петте роти (5-та и 7-ма, както и 1-ва, 2-ра и 3-та стрелкови) в центъра са напълно разбити, превзети са батарейни укрепления №3 и №4 и са пленени осем оръдия.

Втори етап: действия на 10 Малоросийски полкРедактиране

За русите настъпва критичен момент. Турците развиват успешното си настъплението напред, в ляво и в дясно. Около 8:30 часа пристига на помощ 10-ти Малоросийски полк. Вдигнат под тревога, полкът се движи към „Копана могила“. Генерал Данилов решава с негова помощ да направи опит да отбие турците от заетите позиции, като батальоните получават следните направления за движение:

  • 1-ви батальон – в дясно от „Копана могила“;
  • 2-ри – между „Копана могила“ и Ляв люнет;
  • 3-ти – в промеждутъка между Ляв и Астрахански люнет.

Единствено 1-ви батальон среща отстъпващи сибирци и артилеристи. Останалите 2-ри и 3-ти батальон не срещат никого и попадат направо под турските изстрели. Двата батальона се построяват в две линии по ротно, с верига от стрелци отпред и започват настъпление. Единствено 2-ра стрелкова рота е изпратена да подпомогне изтеглянето на 1-ва стрелкова рота на сибирци. По пътя между втора и първа отбранителна линия, малоросийци се натъкват на множество убити в траншеите войници от 9-ти Сибирски полк. Единствено оцеляла на десния фланг е една незначителна част от 1-ва стрелкова рота, която се влива в редиците на 10-ти полк. Временно турското настъпление е забавено.


Когато вижда колебанието на своите войски, Осман паша изпраща подкрепления от нови 8 табора. Така общо 24 табора настъпват към Ляв люнет, като бързо развиват успеха си в ляво и в дясно. Отстъпвайки под напора на турците, 1-ви батальон, заедно с малка част от сибирци, заемат люнет „Копана могила“ с траншеите от двете му страни; 5-та и 6-та рота, заедно с 2-ра стрелкова, – промеждутъка между „Копана могила“ и Ляв люнет; 7-ма и 8-ма рота с малка част сибирци – вътре в Ляв люнет; 3-ти батальон – Астрахански люнет и траншеите около него. При отстъплението си 10-ти Малоросийски полк дава много жертви. Убити или ранени са много от офицерите му. Патроните не достигат, а подвозът им е затруднен от лошите условия. Много от изпратените за муниции са убити. Войниците са принудени да взимат патрони от убитите и ранените.

Турците подновяват енергичната си атака срещу Ляв люнет и съседните траншеи. 7-ма и 8-ма рота, посрещат турците със залпове. Подпомагат ги 9-та рота на капитан Краснодемски в ляво и 2-стрелкова рота в дясно от люнета. Дълго успяват да отблъскват турските маси, но накрая са принудени да опразнят позициите си. Врагът нахлува и овладява Ляв люнет. Така втора отбранителна линия е пробита, но неочаквано турците спират настъплението си и водят само престрелки. Два часа и половина (от 7:30 до 10:00 часа) двата полка (8 батальона) отбиват масираната атака на 24 табора.

Трети етап: действия на 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полкРедактиране

 
Трети етап на битката при Долна Митрополия

Към 10 часа на помощ пристигат 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански гренадерски полкове от състава на общия резерв при Горна Митрополия. Астраханският полк пръв приближава към Ляв люнет, като отпред върви гъста верига от трите стрелкови роти. Малко по-назад и вляво следва Фанагорийският полк, както и 4-та, 5-та и 6-та батарея на 3-та артилерийска бригада. Оръдията откриват огън по турците, които са заели Ляв люнет. Астраханци отхвърлят турците от укреплението и заедно с ротите на Сибирски и Малоросийски полк преминават в настъпление.

Турците опразват Ляв люнет и отстъпвайки на 300 – 400 крачки достигат до първите траншеи. Там спират отстъплението си, където се организират да дадат отпор. В този момент обаче се включват нови полкове по двата фланга и така пробивът е овладян. На левият фланг атакуват два батальона от 18-ти Вологодски пехотен полк с артилерия, а на десния фланг – един батальон на 7-ми Самогидски гренадирски полк. Под едновременната контраатака на всички полкове турците бързо изпразват първия ред окопи, като постепенно отстъплението им се превръща в бягство. Изоставени са както турски оръдия, така и пленените в началото на боя руски. Малоросийци си връщат двете оръдия при укрепление №3, а астраханци – шестте руски оръдия при укрепление №2, както и две турски. Турските табори се превръщат в една безредна и бягаща маса, която се спешава при моста на р. Вит. В този момент мостът е задръстен от колите на обозите. Хората газят във водата, опитват се да плуват, давят се един друг и не знаят на къде да бягат. Всички предишни турски позиции назад вече са заети от руските войски, които са обсаждали града.

Като вижда безизходното положение на своята армия, около 14 часа Осман паша нарежда да се издигне бяло знаме. Раздава се дружно „ура“, а стрелбата е прекратена. Корпусният командир генерал Ганецки приема от Осман паша сабята му в знак на подчинение.

Действия на другите полковеРедактиране

17-ти Архангелогордски полк, с подаването на сигналната ракета за тревога, веднага заема позиции съгласно общия план за действие:

  • 1-ви батальон заема селото (Долна Митрополия) за защита на населението;
  • 2-ри заема ложементите в дола северно от селото за защита на трите батареи;
  • 3-ти остава в резерв зад 2-ри до изясняване хода на боя.

Когато гренадирите отстъпват с левия си фланг, полкът е заплашен от атака по фланга. Командирът на полка, полковник Панталеев, незабавно изпраща 1-ви батальон на помощ на гренадирите, а 3-ти да премине през селото и да удари врага във фланг. Получена е заповед движението им да се преустанови, тъй като на мястото вече са изпратени два батальона на 18-ти Вологодски полк. Двата батальона остават зад вологодските за поддръжка като втора линия. Ранени са 1 офицер (щаб-капитан Ежовский – командир на 4-та рота) и 22 нисши чина.

18-ти Вологодски полк, съгласно плана за действие на генерал Тотлебен и с подаването на сигнала за тревога, заема височината северно до селото. От върха на намиращата се там могила (наричана от русите „Румънска могила“) командният състав наблюдава отстъплението на 9-ти Сибирски полк към Ляв люнет. Веднага на помощ са изпратени 2-ри и 3-ти батальон под командването на подполковник Тиханов. Батальоните на бегом преминават през селото и заемат ложементите срещу десния фланг на турците. На левият фланг на полка се разполага 6-та батарея от 5-та бригада, а още по-вляво 4-та батарея от 31-ва бригада, като откриват огън във фланг на противника. Убити са 3 нисши чина и са ранени 24. От 6-та батарея е ранен 1 канонир.

РезултатиРедактиране

Обсадата на Плевен задържа руско настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на града във войната настъпва прелом в полза на руските войски. С това се освобождават значителни руски сили, които в битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград и към Освобождението на България.

ЗагубиРедактиране

 
Плененото от Егор Жданов турско знаме
 
Подвигът на редник Егор Жданов

В битката при Долна Митрополия оръжие сдават 10 паши, 128 висши офицери, 2000 нисши офицери, около 40 000 войници, 1200 кавалеристи. Пленени са 77 оръдия, много муниции и 7 знамена. Редник Егор Жданов от 1-ва стрелкова рота на 12-ти Астрахански полк пленява в боя голямо турско зелено знаме.

Руските войски губят 1722 души в убити и ранени или 1 генерал, 57 офицери и 1664 нисши чина, като почти всички са от 3-та гренадирска дивизия. От тях броят на убитите и починалите след боя ранени достига 18 офицери и 542 нисши чина. Турските загуби се оценяват приблизително на около 6000 убити и ранени.

СПИСЪК НА УБИТИТЕ И РАНЕНИ РУСКИ ОФИЦЕРИ
чин имена убит/ранен допълнителни данни
9 Сибирски полк
1 майор Константин Платонович Лихачев убит командир на стрелците
2 поручик Иван Семëнович Пашкевич убит младши офицер, 3-та стрелкова рота
3 подпоручик Борис Гаврилович Горшков убит младши офицер, 10-та рота
4 прапорщик Николай Петрович Контарев убит младши офицер, 1-ва стрелкова рота
5 прапорщик Виктор Игнатьевич Мишковский убит младши офицер, 3-та стрелкова рота
10 Малоросийски полк
6 майор Александр Авксептьевич Манасеин убит командир на 1-ви батальон
7 майор Казимир Антонович Щит-Немирович починал от раните командир на 3-ти батальон
8 капитан Николай Павлович Тараткевич починал от раните командир на 1-ва рота
9 щабс капитан Николай Николаевич Кутузов убит младши офицер, 1-ва рота
10 поручик Александр Александрович Тимашев убит командир на 3-та рота
11 прапорщик Евгений Канивцев починал от раните младши офицер, 2-ра рота
11 Фанагорийски полк
12 майор Николай Васильевич Стерлингов починал от раните командир на стрелците
13 капитан Антоний Медарт Станиславович-Смоленский починал от раните командир на 6-та рота
14 капитан Андрей Федорович Кобелев починал от раните командир на 10-та рота
12 Астрахански полк
15 щабс капитан Алексей Петрович Кульман убит командир на 1-ва стрелкова рота
16 капитан Николай Васильевич Молчанов починал от раните командир на 1-ва рота
17 щабс капитан Карталинский починал от раните младши офицер, 10-та рота
18 подпоручик Лео-Александр-Омап Карлович Винтер починал от раните младши офицер, 2-ра рота

ПаметРедактиране

 
Паметник на загиналите от 18-ти Вологодски полк
  • Южно от Долна Митрополия край Астраханския люнет (днес в новата част на гробищата) е построена братска могила в памет на загинали 12 нисши чина от 18-ти Вологодски полк и 1 канонир от 6-та батарея на 5-та артилерийска бригада. Паметникът е построен с руски средства веднага след края на войната от Временното руско управление.
  • В центъра на Долна Митрополия е построен от Червеният кръст паметник на мястото на лазарета на 5-та пехотна дивизия – 17-ти Архангелогородски и 18-ти Вологодски полк.
  • На стената на православен храм „Света Троица“ в с. Горна Митрополия е поставена паметна плоча с имената на 10 руски офицери:
    • от 9-ти Сибирски полк – майор Лихачев, поручик Пашкевич, подпоручик Горшков, прапоршчици Канторов и Мешковский;
    • от 10-ти Малоросийски полк – майор Манассеин, щабс капитан Кутузов, поручик Тимашев, капитан Тараткевич;
    • от 12-ти Астрахански полк – щабс капитан Кульман.

Загинали са на 28 ноември 1877 г. и са погребани два дни по-късно северно от олтара на храма. Опелото е извършено от руският свещеник Вакх Гурьев. Поради липса на дървен материал по време на войната, само четири от телата са положени в ковчези, а останалите шест направо в изкопа, който преди това е постлан със слама.

 
Паметна плоча на 10 офицери в с. Г. Митрополия
  • Много от ранените войници, са транспортирани в превързочния пункт на Червения кръст под църквата „Света троица“, в полковия лазарет северно от Горна Митрополия и в Тръстеник. Мнозина от тежко ранените са починали в близките дни и са погребани в старото гробище на с. Горна Митрополия (днес между църквата и училището) и в Тръстеник. В Тръстеник на 30 ноември свещеникът Вакх Гурьев погребва първо 17 покойника, починали от раните си и на 2 декември още 15 починали от раните си.
  • На 1 декември 1877 г. (стар стил) загиналите в боя (над 400) са погребани в 5 общи братски могили във вътрешността на редута „Копана могила“. Днес все още е незнаен гробът както на загиналите гренадири, така и на турските жертви, но руският свещеник Вакх Васильевич Гурьев в своите „Письма священника с похода 1877 – 1878 г.“ дава ценни сведения за това:
Отправих се към окървавеното поле на скорошната битка, където цели команди (от по 150 човека) от всеки полк от ранно утро носеха към едно място (Копана могила) всички убити или починали от раните си; но при моето пристигане те не бяха успели да съберат и половината: полето е много обширно, убитите са разпръснати на няколко версти из това пространство и да ги събереш в един ден е невъзможно; по неволя се наложи погребението да се отложи за следващия ден...В голямата полукръгла площадка на редута Копана могила са изкопани четири огромни гроба, по броя на полковете от дивизията и пети по-малък, който неотдавна са започнали да го копаят артилеристите; всеки полк носеше своите жертви, своите герои към една от своите братски могили...Страшни са тези братски могили, но още по-страшни са самите жертви, застинали в разни пози: има трупове съвсем без глави, има с откъснати крака, с разкъсани кореми от които се излезли всичките им вътрешности...Ужасно!...Наблюдавайки от върха на Копана могила (денят е ясен и слънчев) обширното поле на битката, осеяно с трупове, счупени оръдия, изоставени оръжия, разбити патронни сандъци, забелязах множество бродещи насам-натам българи с техните неизменни спътници – биволи и магарета. „Какво правят те тука?“ – попитах аз офицера, който отговаряше за събирането на мъртвите. „Събират турците – отвърна ми той – и ги завличат в траншеите ни по всички позиции, където ги заравят в земята... и едва ли за още два дни ще успеят – турските трупове са огромна маса“.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Луганин, Ф.И., Краткая история 9-го Гренадерского Сибирского его императорского высочества Великого князя Николая Николаевича старшего полка, 1700 – 1889, Тамбов, 1889
  • Правиков Р. И.Краткая история 10-го Гренадерского Малороссийского полка, Моршанск, 1889
  • Шавров К. Краткая история 11-го гренадерского Фанагорийского Генералиссимуса Князя Суворова полка, Москва, 1890 г.
  • Саранчов, Евгений Евменьевич, 12-й Гренадерский Астраханский его величества полк в походно-боевой службе царю и отечеству, Москва 1889
  • Николаев Н. Г. История 17-го пехотного Архангелогородского Его Императорского Высочества Великого Князя Владимира Александровича полка, Санкт Петербург, 1900 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, Дневники, журналы и описания военных действий частей Гренадерскаго корпуса. – 1909 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове. Действия на Западном фронте с 16 по 28 ноября включительно. Санкт Петербург, 1907.
  • Гурьев Вакх Васильевич Письма священника с похода 1877 – 1878 гг.

Вижте същоРедактиране