Отваря главното меню

Василий III (на гръцки: Βασίλειος Γ΄) е гръцки духовник, вселенски патриарх от 13 юли 1925 до 29 септември 1929 година.[1]

Василий
Βασίλειος
вселенски патриарх
Като анхиалски митрополит, фото: Я. Кокинос, Бургас
Като анхиалски митрополит, фото: Я. Кокинос, Бургас

Роден
1846 г.
Починал
Василий в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1846 година в Юскюдар, днес Турция със светско име Василиос Георгиадис (на гръцки: Βασίλειος Γεωργιάδης). Изучава теология и литература в Атинския университет, който завършва в 1871 година.[2] В следващата година е назначен за професор в Семинарията на остров Халки, където преподава 8 години древноеврейски, херменевтика, Стар и Нов Завет. От 1880 до 1884 година учи в Европа. През 1884 година става доктор по философия в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан". Същата година се завръща в Цариград и е назначен за директор на патриаршеската духовна семинария в Галата. На 23 декември 1884 година е ръкоположен за дякон от митрополит Герасим Анкарски, а на 25 декември за свещеник от патриарх Йоаким III Константинополски. В същия ден става архимандрит.[1]

На 8 август 1889 година е избран за анхиалски митрополит.[3] Ръкоположен е на 24 септември 1889 година от митрополит Софроний Никейски в съслужение с митрополитите Йероним Никополски, Йоаким Пловдивски, Дионисий Ксантийски, Герман Силиврийски, Паисий Имброски, Калиник Мъгленски и Игнатий Литицки.[1] В 1906 година става свидетел на пожара, който унищожава Анхиало и изгаря дома му. От юли до ноември 1906 година е затворен от българските власти, след което бяга в Цариград.[1]

 
Писмо на Василий Пелагонийски до Йон Драгумис, 2 април 1910 г.

На 7 февруари 1909 година Василий е избран за пелагонийски митрополит в Битоля, като заема катедрата до 1910 година и поддържа появилата се в района гръцка въоръжена пропаганда.

От 13 май 1910 до 1925 година е митрополит на Никейска епархия.[4]

На 13 юли 1925 година Василий е избран за константинополски патриарх.[1]

В 1928 година Василий III предава епархиите на Константинополската църква в Гърция от така наречените „Нови области“, които попадат в Гърция след Балканските войни, под юрисдикцията на Църквата на Гърция.[5]

Умира на 29 септември 1929 година в Истанбул.[1]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ΕΤΟΣ 1929. Κοιμηθέντες Αρχιερείς. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
  2. Богословский факультет Афинского университета // Богослов.Ru
  3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 125.
  4. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 14 август 2014.
  5. Патриарх Вартоломей предявил претенции към Гърция
Софроний III анхиалски митрополит
(5 август 1889 – 7 февруари 1909)
Константин
Йоаким пелагонийски митрополит
(7 февруари 1909 – 13 май 1910)
Стефан
Йероним никейски митрополит
(13 май 1910 – 13 юли 1925)
Вениамин
Константин VII вселенски патриарх
(13 юли 1925 – 29 септември 1929)
Фотий II