Василий III Константинополски

Василий III (на гръцки: Βασίλειος Γ΄) е гръцки духовник, вселенски патриарх от 13 юли 1925 до 29 септември 1929 година.[1]

Василий
Βασίλειος
вселенски патриарх
Василий като константинополски патриарх, 1925 - 1929 година
Василий като константинополски патриарх, 1925 - 1929 година
Роден
1846 г.
Починал
Религияправославие
Учил вАтински университет
Василий в Общомедия

Биография

редактиране
 
Като анхиалски митрополит, фото: Я. Кокинос, Бургас

Роден е в 1846 година в Юскюдар, днес Турция със светско име Василиос Георгиадис (на гръцки: Βασίλειος Γεωργιάδης). Изучава теология и литература в Атинския университет, който завършва в 1871 година.[2] В следващата година е назначен за професор в Семинарията на остров Халки, където преподава 8 години древноеврейски, херменевтика, Стар и Нов Завет. От 1880 до 1884 година учи в Европа. В 1884 година става доктор по философия в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан". Същата година се завръща в Цариград и е назначен за директор на патриаршеската духовна семинария в Галата. На 23 декември 1884 година е ръкоположен за дякон от митрополит Герасим Анкарски, а на 25 декември за свещеник от патриарх Йоаким III Константинополски. В същия ден става архимандрит.[1]

На 8 август 1889 година е избран за анхиалски митрополит.[3] Ръкоположен е на 24 септември 1889 година от митрополит Софроний Никейски в съслужение с митрополитите Йероним Никополски, Йоаким Пловдивски, Дионисий Ксантийски, Герман Силиврийски, Паисий Имброски, Калиник Мъгленски и Игнатий Литицки.[1] Митрополит Василий е ревностен поддръжник на гръцката национална кауза. При управлението си в Анхиало построява великолепна сграда на гръцкото девическо училище, построена с голямото наследство на Фотини Карианди и е завършена величествената църква „Света Богородица“. Митрополит Василий има водеща роля в тези начинания, като влага дори личен труд, но не успява да поддържа единството и хармонията на своето паство - най-консервативната част от анхиалската община подема кампания срещу него с писма до Патриаршията и публикации в печата. За известно време заминава за Цариград като член на Синода, където се присъедининява към опозиционната на патриарха фракция. Василий II е подкрепя благотворителни инициативи и изкуствата - в 1904 година той изпраща в Националната библиотека в Атина един църковен музикален ръкопис, датиращ от 1450 година, който включва полихрония на Константин Палеолог. По време на антигръцките вълнения в България и опожаряването на Анхиало през юли 1906 година, при което изгаря домът му, Василий II е арестуван от българските власти и затворен в Сливен до октомври. След освобождаването си през ноември 1906 година е принуден да замине за Цариград.[4][1]

 
Писмо на Василий Пелагонийски до Йон Драгумис, 2 април 1910 г.

На 7 февруари 1909 година Василий е избран за пелагонийски митрополит в Битоля, като заема катедрата до 1910 година и поддържа появилата се в района гръцка въоръжена пропаганда.

От 13 май 1910 до 1925 година е митрополит на Никейска епархия.[5]

На 13 юли 1925 година Василий е избран за константинополски патриарх.[1]

В 1928 година Василий III предава епархиите на Константинополската църква в Гърция от така наречените „Нови области“, които попадат в Гърция след Балканските войни, под юрисдикцията на Църквата на Гърция.[6]

Умира на 29 септември 1929 година в Истанбул.[1]

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г д е Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Βασίλειος ο Γ΄ (1840-1929). (Οικουμενικό Πατριαρχείο) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
  2. Богословский факультет Афинского университета Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine. // Богослов.Ru
  3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 125. (на гръцки)
  4. Αγχιάλου μητρόπολη // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 17 април 2020 г. (на гръцки)
  5. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 14 август 2014.
  6. Патриарх Вартоломей предявил претенции към Гърция, архив на оригинала от 31 март 2005, https://web.archive.org/web/20050331052913/http://www.uni-potsdam.de/u/slavistik/zarchiv/0897m/kr008-13.htm, посетен на 15 септември 2012 
Софроний анхиалски митрополит
(5 август 1889 – 7 февруари 1909)
Константин
Йоаким пелагонийски митрополит
(7 февруари 1909 – 13 май 1910)
Стефан
Йероним никейски митрополит
(13 май 1910 – 13 юли 1925)
Вениамин
Константин VII вселенски патриарх
(13 юли 1925 – 29 септември 1929)
Фотий II