Отваря главното меню
Уикипедия

Васил Зикулов

Васил Савов Зикулов е висш офицер от Българската народна армия (звание генерал-полковник, разузнавач) и политик от Българската комунистическа партия. Той е партизанин и фронтови командир през Втората световна война.

Васил Зикулов
български военен деец и политик
Роден
Починал
1 февруари 2015 г. (на 91 г.)
Професия военен деец • политик
Политика
Професия офицер
(1944 – 1991)
Партия БКП и БСП (1942 – 2015)
Депутат
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Васил Зикулов е роден на 17 октомври 1923 г. в село Ичера, Сливенско. Като ученик в Ямболската мъжка гимназия е активен член на РМС от 1938 г. Завършва средно образование, става член на БРП (к) през 1942 г.[1]

Военна дейностРедактиране

Активен участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Преминава в нелегалност през март 1942 г. Осъден е на 15 г. затвор по ЗЗД от Пловдивския военнополеви съд (задочно). Партизанин в партизанската дружина „Съби Димитров“ от юни 1942 г. и политкомисар на Партизански отряд „Смърт на фашизма“[2].

Участва във войната срещу Нацистка Германия като помощник-командир на 2-ри лекопехотен полк от 2-ра конна дивизия (1944).

След 9 септември 1944 г. служи в Българската народна армия. Между 1944 и 1947 г. е командир на пехотна рота в двадесет и четвърти пехотен черноморски полк и дружина в 11-ти пехотен ямболски полк. От януари до октомври 1945 г. преминава курс във Военното училище в София.

Завърша с отличие Военна академия „Михаил Фрунзе“ (1950)[3] и Академията на генералния щаб „Климент Ворошилов“ (1960) в СССР. От декември 1950 до октомври 1952 г. е помощник-началник на отдел „Оперативна подготовка и контрол“ в Оперативното управление на Генералния щаб. Между октомври 1952 и юли 1953 г. е заместник-началник на отдела. През юли 1953 г. е назначен за началник на отдела и заместник-началник на Оперативното управление на Генералния щаб. През ноември 1954 г. става началник-щаб на ПВО на България[4].

Заема висши командни длъжности в БНА: началник-щаб на Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили (1954 – 1958), началник-щаб на трета армия (1960 – 1962), началник-щаб на втора армия (1962), командир на Втора армия (1962 – 1967). Дългогодишен началник на Разузнавателното управление на ГЩ на БНА и едновременно заместник-началник на Генералния щаб на Българската народна армия (1967 – 1991).

Политическа дейностРедактиране

Член е на Окръжния комитет на БКП в Сливен и член на Бюрото на Окръжния комитет на БКП в Пловдив.[5]. От 25 април 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП[6], а от 4 април 1981[7] до 2 февруари 1990 г. – член на ЦК на БКП.

Народен представител (1966 – 1990). Член на комисия в 6 народно събрание.

Късни годиниРедактиране

След пенсионирането си ген. Зикулов издава книги, свързани с неговата кариера – военното разузнаване и политическа левица в родината му. Критикува публично (включително чрез публицистика) политиката на управляващите партии за разкриване на досиетата на военните разузнавачи и техните сътрудници, заявявайки

  • „Законът беше приет не при съпротивата или при изразени резерви от страна на БСП, а при нейното активно участие и поддръжка.“
и по-нататък:
  • „... ясно разграничавам БНА и военното разузнаване от МВР и ДС... БНА беше инструмент не за защита на властта, а на териториалната цялост на България и на нейния суверенитет.“[8]

Напуска Българската социалистическа партия поради нейната активна подкрепа за приемане на т.нар. Закон за досиетата.

Генерал Зикулов умира в София на 1 февруари 2015 г.

Военни званияРедактиране

  • капитан – 28 декември 1944
  • майор – 9 септември 1947
  • подполковник – 14 декември 1950
  • полковник – 21 юли 1951
  • генерал-майор – 22 септември 1961
  • генерал-лейтенант – 7 май 1965
  • генерал-полковник – 1981

ПублицистикаРедактиране

Книги
  • „Военното разузнаване на България и студената война“, С., 2005 г. (преиздадена)
  • „Истината за кризата в българската левица и нейните корени“, С., 2011 г.
Статии
Интервюта

НаградиРедактиране

Носител е на многобройни военни и държавни отличия. Награден е с орден „За храброст“ IV-та степен за участието му във Втората световна война[9]. Удостоен с почетното звание „Герой на социалистическия труд“, орден „Георги Димитров“, „Народна република България“ – I ст., два „Народна република България“ – II ст., „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове и други[10].

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 99
  2. ↑ „История на антифашистката борба в България“, т. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 122
  3. ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 1
  4. ↑ Протокол № 165 от 14 юли 1956 г., с. 27
  5. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 103
  6. ↑ Ф. 1Б; оп. 58; а.е. 55, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 6 юли 1971 г., във връзка с: предложение за избиране органи на държавното управление; освобождаване на Станко Тодоров като секретар на ЦК на БКП и избиране на Георги Филипов за секретар на ЦК, с. 24 – 25
  7. ↑ Ф. 1Б; оп. 65; а.е. 43, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 16 юни 1981 г., относно обсъждане на предложения във връзка с предстоящата първа сесия на VІІІ Народно събрание, с. 12 – 13
  8. ↑ Генерал-полковник Васил Зикулов, „Имам въпроси. Чакам отговорите!“ – статия, duma.bg, 12 януари 2007
  9. ↑ Кадровото досие на ген. Васил Зикулов, най-дългогодишният началник на военното разузнаване
  10. ↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 199
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Васил_Зикулов&oldid=9348546“.