Васил Цанков
Васил Цанков Цанков е български учен, геолог-палеонтолог, дългогодишен професор и ръководител на катедрата по палеонтология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2][3]
| Васил Цанков | |
|---|---|
| български палеонтолог | |
 Професор Васил Цанков с доклад на симпозиума „Юра, Креда“ в СУ на 30 май 1977 г. | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Геология, Палеонтология |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Цанко Цанков (1869-1941) |
| Майка | Анна Цанкова (1876-1966) |
| Съпруга | Кинча Янкова Малчева - Цанкова (1907 - 2002)[1] |
| Деца | Яна Василева Цанкова, Цанко Василев Цанков |
| Васил Цанков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е в Горна Оряховица, като баща му Цанко Цанков е бил ветеринарен лекар. Завършва естествена история в Софийския университет през 1929 г.[4] Известен е с факта, че на 27 октомври 1929 г. защитава първата докторска дисертация по естествени науки в Софийския университет.[5][6][7]
Той е и първият геолог, защитил дисертация в България. Специализира палеонтология във Виена (1936), Париж (1938 – 1939) и Берлин (1941). В началото на 1939 г. е назначен за началник на секция „Геология“ при Министерството на търговията, а от началото на 1941 г. поема ръководството на отделение „Геоложки проучвания“ към новосъздадената дирекция „Природни богатства“, където въвежда за пръв път в България микропалеонтоложките методи. След края на 1944 г. се връща на работа в Софийския университет. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. В периода 1955 – 1966 г. е зам.-директор на Научноизследователския геологически институт при Управлението за минни и геоложки проучвания.
Научните му трудове са предимно в стратиграфията и палеонтологията на кредата.[8] Професор Васил Цанков е основател и отговорен редактор на многотомната поредица „Фосилите на България“. Той е и създател на съвременната експозиция на Музея по палеонтология и исторична геология към Софийския университет.[9][10]
БележкиРедактиране
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 265.
- ↑ Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 89 – 90. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-21.
- ↑ Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 38 – 39. Посетен на 28 септември 2021.
- ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 241.
- ↑ Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица,. // Списание на Българското геологическо дружество II (I). 1930.
- ↑ Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 314 – 315.
- ↑ Софийски университет „Свети Климент Охридски“. // София – 127 години столица. Столична община. Посетен на 29 декември 2012. Архив на оригинала от 2003-03-17 в Wayback Machine.
- ↑ International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 118. Посетен на 21 януари 2017.
- ↑ Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология – пътеводител. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 4.
- ↑ Музей по палентология и исторична геология. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 януари 2017.
ИзточнициРедактиране
- Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 38 – 39. Посетен на 28 септември 2021.
- Николов, Тодор. Дълбока следа в българската палеонтология и стратиграфия, (член-кореспондент Васил Цанков на 80 години). // Годишник на Софийския университет, ГГФ, геология 78 (1). 1988. с. 3 – 10.
- Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1969, том 5, стр. 407
Избрана библиографияРедактиране
- Палеонтология, Наука и изкуство, София: 1969
- Стратиграфия на България (редакция с Хр. Спасов), Наука и изкуство, София, 1968
- Фосилите на България (обща редакция), Издателство на БАН, София, 1958 -
| Уикивидове има информация, свързана с: Васил Цанков |
Външни препраткиРедактиране
- Научна литература, свързана с Васил Цанков, в Google Наука
- Произведения от и за Васил Цанков в библиотеки (WorldCat Catalog)
- Експозиция „Палеонтология“. // Национален природонаучен музей, София.
- Музей по Палеонтология и Исторична геология. // Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
- Николов, Тодор Г. In memoriam: Чл.-кор. проф. д-р Васил Цанков. // Списание на Българското геологическо дружество (2). 1987. с. 132. Посетен на 22 ноември 2012.
- От и за Васил Цанков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България