Васил Цанков

български палеонтолог

Васил Цанков Цанков е български учен, геолог-палеонтолог, дългогодишен професор и ръководител на катедрата по палеонтология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[2][3]

Васил Цанков
български палеонтолог
Професор Васил Цанков с доклад на симпозиума „Юра, Креда“ в СУ на 30 май 1977 г.
Професор Васил Цанков с доклад на симпозиума „Юра, Креда“ в СУ на 30 май 1977 г.
Роден
Починал
25 август 1986 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология, Палеонтология
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаЦанко Цанков (1869-1941)
МайкаАнна Цанкова (1876-1966)
СъпругаКинча Янкова Малчева - Цанкова (1907 - 2002)[1]
ДецаЯна Василева Цанкова
Цанко Василев Цанков
Васил Цанков в Общомедия
Фосилите на България

Биография редактиране

Роден е на 2 април 1904 г стар стил в Горна Оряховица, като баща му Цанко Цанков е бил ветеринарен лекар. Завършва естествена история в Софийския университет през 1929 г.[4] Известен е с факта, че на 27 октомври 1929 г. защитава първата докторска дисертация по естествени науки в Софийския университет.[5][6][7]

Той е и първият геолог, защитил дисертация в България. Специализира палеонтология във Виена (1936), Париж (1938 – 1939) и Берлин (1941). В началото на 1939 г. е назначен за началник на секция „Геология“ при Министерството на търговията, а от началото на 1941 г. поема ръководството на отделение „Геоложки проучвания“ към новосъздадената дирекция „Природни богатства“, където въвежда за пръв път в България микропалеонтоложките методи. След края на 1944 г. се връща на работа в Софийския университет. През 1967 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. В периода 1955 – 1966 г. е зам.-директор на Научноизследователския геологически институт при Управлението за минни и геоложки проучвания.

Научните му трудове са предимно в стратиграфията и палеонтологията на кредата.[8] Професор Васил Цанков е основател и отговорен редактор на многотомната поредица „Фосилите на България“. Той е и създател на съвременната експозиция на Музея по палеонтология и исторична геология към Софийския университет.[9][10] Погребан е в парцел 7 на Централните софийски гробища.[11]

 
Експозиция на епохата горна креда в Националния природонаучен музей

Бележки редактиране

  1. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 265.
  2. Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31 декември 2015). Част ІI. Л–Я // Списание на Българското геологическо дружество 77 (2 – 3). 2016. с. 89 – 90. Архивиран от оригинала на 2017-02-02. Посетен на 2017-01-21.
  3. Маврудчиев, Божидар. Страници от календара на българската геология (1828 – 2005) „80 години Българско Геологическо Дружество“. София, Българско геологическо дружество, 2005. ISBN 954-91606-3-7. с. 38 – 39. Посетен на 28 септември 2021.
  4. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 241.
  5. Геология на Шуменското плоскогорие и близките му околности, дисертация представена на Физико-математическия факултет на университета в София за добиване на титлата доктор по естествените науки от Васил Цанков от Горна Оряховица, // Списание на Българското геологическо дружество II (I). 1930.
  6. Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 314 – 315.
  7. Софийски университет „Свети Климент Охридски“ // София – 127 години столица. Столична община. Посетен на 29 декември 2012. Архив на оригинала от 2003-03-17 в Wayback Machine.
  8. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 118. Посетен на 21 януари 2017.
  9. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология – пътеводител. Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 4.
  10. Музей по палентология и исторична геология. Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 януари 2017.
  11. ПАРЦЕЛ 7 – СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 17 юли 2023.

Източници редактиране

 
Семейният гроб на Васил Цанков в парцел 7 на Софийските централни гробища (42°42′48.2″ с. ш. 23°20′11.6″ и. д. / 42.713389° с. ш. 23.336556° и. д.)

Избрана библиография редактиране

  • Палеонтология. София, Наука и изкуство, 1969.
  • Стратиграфия на България (редакция с Хр. Спасов). София, Наука и изкуство, 1968.
  • Фосилите на България (обща редакция). София, Издателство на БАН, 1958 -.
  • Цанков, Васил; Памукчиев, Ангел; Чешмеджиева, Виолета; Мотекова, Нонка. Фосилите на България V Горна креда: Големи фораминифери, Anthozoa, Gastropoda, Bivalvia. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. OCLC 31018111.
  • Цанков, Васил. Фосилите на България Va Горна креда: Cephalopoda (Nautiloidea, Ammonoidea) et Echinodermata (Echinoidea). София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. OCLC 1014711410.

Външни препратки редактиране