Тази статия е за реката в Словакия. За реката в Русия вижте Вах.

Вах (на словашки: Váh; на немски: Waag;[1]на унгарски: Vág;[2][3]на полски: Wag[4]) е река в Словакия (Жилински, Тренчински, Търнавски и Нитрански край), ляв приток на Дунав. Дължина 403 km (най-дългата река в Словакия), площ на водосборния басейн 19 696 km²[5].

Вах
Váh
Река Вах при град Пиещяни
Река Вах при град Пиещяни
49.0348° с. ш. 19.7099° и. д.
47.7504° с. ш. 18.1466° и. д.
Местоположение в Словакия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Словакия
Жилински край
Тренчински край
Търнавски край
Нитрански край
Дължина403 km
Водосб. басейн19 696 km²
Отток152 m³/s
Начало
МястоЧерни Вах (лява съставяща)
Бели Вах (дясна съставяща)
Координати49°02′05.28″ с. ш. 19°42′35.64″ и. д. / 49.0348° с. ш. 19.7099° и. д.
Надм. височина644 m
Устие
МястоДунавЧерно море
Координати47°45′01.44″ с. ш. 18°08′47.76″ и. д. / 47.7504° с. ш. 18.1466° и. д.
Надм. височина104 m
Вах в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Вах

Етимология

редактиране

Името на реката е от немски или славянски произход. То може да произлиза от старогерманската дума wȃg (поток) или протославянските vagъ, vaga (прът, пръчка, отрязан клон), които може би подсказват за подсилването на бреговете на реката. Има няколко реки с подобни славянски имена, но за големите реки в Словакия като цяло се приема предславянския произход на името.[6] Най-ранните споменавания са flumen Vvaga (1111) и aqua Vvac (1113).

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Река Вах се образува на 644 m н.в., в град Липтовски Храдок (източната част на Жилински край) от сливането на двете съставящи я реки Черни Вах (39 km, лява съставяща), извираща от Ниските Татри и Бели Вах (30 km, дясна съставяща), извираща от Високите Татри. В горното си течение (до град Жилина) тече на запад, а в средното (до град Нове Место над Вахом) – на югозапад в тясна и дълбока планинска долина. След това завива на юг и до устието си тече през северната част на Среднодунавската низина. Влива се отляво в река Дунав при нейния 1766 km, на 104 m н.в., при град Комарно (Нитрански край)[5].

Водосборен басейн, притоци

редактиране

На запад водосборният басейн на Вах граничи с водосборния басейн на река Морава (ляв приток на Дунав), на северозапад – с водосборния басейн на река Одер (от басейна на Балтийско море), на север и североизток – с водосборния басейн на река Висла (от басейна на Балтийско море), на изток и югоизток – с водосборните басейни на реките Тиса и Хрон (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Вах възлиза на 19 696 km² (2,41% т водосборния басейн на Дунав). Около 98% от водосборния басейн на реката е на територията на Словакия, а по 1% – на териториите на Чехия и Полша.

Основни притоци: леви – Туриец (66 km), Нитра (166 km); десниОрава (62 km), Кисуца (66 km), Дудвах (97 km)[5].

Хидроложки показатели

редактиране

Вах има ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие, с характерни епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток 152 m³/sec[5].

Стопанско значение, градове

редактиране

Река Вах е плавателна за плиткогазещи съдове в долното си течение до град Серед. Водите ѝ се използват за водоснабдяване, напояване и производство на електроенергия. На Вах и десният ѝ приток Орава е изградена каскада от язовири (Черни Вах, Липтовска Мара, Бешенова, Кърпеляни, Жилина, Хричов, Носице, Силнава, Мадунице, Кралова, Селице и др.) и 16 ВЕЦ-а, чието строителство започва през 1930-те години и продължава след Втората световна война. Всяка от ВЕЦ-овете е с мощност 20 – 50 хил.квт. Основните автомобилни пътища на Словакия (БратиславаТренчин – Поважка Бистрица – Жилина и РужомберокПопрад) вървят по протежение на реката, както и основната жп линия Братислава – Жилина – Кошице[5].

По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете: Липтовски Храдок, Липтовски Микулаш, Ружомберок, Врутки, Жилина, Битча, Поважка Бистрица, Пухов, Илава, Дубница над Вахом, Немшова, Тренчин, Нове место над Вахом, Пиещяни, Серед, Шаля, Коларово и Комарно[5].

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. The Cambridge Ancient History.
  2. Kocsis, Károly. Towns in Slovakia with absolute Hungarian majority // Ethnic Geography of the Hungarian Minorities in the Carpathian. 2001. ISBN 1-931313-75-X. с. 73. Посетен на 2 юли 2008.[неработеща препратка]
  3. Felbermann, Louis. Hungary and Its People. 1892. Посетен на 2 юли 2008.
  4. Wag w Słowniku geograficznym Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich (in Geographical Dictionary of Polish Kingdom and other Slavic countries).
  5. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Ваг, т. 4, стр. 221
  6. Krško, Jaromír. Praslovanské apelatíva ako motivanty hydroným povodia Váhu // Slavica Slovaca (1). 2009.