Веленци
Веленци е село в Северна България, област Габрово, община Трявна, някогашни тревненски колиби.
| Веленци | |
  Веленци  Веленци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 души[1] (15 март 2024 г.) |
| Надм. височина | 643 m |
| Пощ. код | 5351 |
| Тел. код | 06980 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 10344 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Трявна Денчо Минев (ГЕРБ; 2023) |
| Веленци в Общомедия | |
География редактиране
Разположено е в Стара планина, в землището на село Бангейци.
Отстои по права линия на 3 км от Боженци и на 2,5 км западно от общинския център – възрожденския град Трявна.
История редактиране
Край селото минава римски калдъръмен път в Тревненския проход от Верея (дн. Стара Загора) в провинция Тракия през дн. c. Боженци и Дискодуратера (дн. с. Гостилица, Дряновско) за провинция Мизия, свързвал Дунава с Константинопол и Бяло море.
През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина хан Крум нанася унищожителни удари, разгромили отстъпващите колони на византийския император Никифор Геник.
В околността по време на битката в Тревненския проход (1190) българите разгромяват войските на император Исаак II, който след въстанието начело с братята Петър и Асен (1185) опитва пак да покори България чрез мащабен поход, безславно завършил след неуспешна обсада на Търново. След победата цар Петър отстъпва управлението на държавата на брат си цар Асен. В чест на голямата българска победа е изградена най-старата църква „Св. Архангел Михаил“ в Трявна, която е опожарена от кърджалиите в 1798 г., възстановена в настоящия си силно променен вкопан вид, възобновена от тревненските балканджии през 1819 г.
Името си село Веленци добива според някои от подвизаващите се там български боляри и военни челници, а според други е от разговорливия, но господарски нрав да „вели“ и „повелява“ на фактическия му основател комитата уста Минчо Богданов Стари. Той е майстор-строител, издигнал възрожденския храм „Св. Троица“ в с. Чирпелии (дн. с. Труд, Пловдивско) през 1869 г., построил каменен мост с 2 арки (1872) при с. Кметовци на пътя към Боженци и Трявна и пр. Участник в революционните комитети, основани от Васил Левски в Новозагорско, подгонен от турците през 1873 г. той продава всички свои имоти там, закупува много ливади и гори и се преселва със семейството си в Балкана непосредствено над Трявна в тогавашните колиби Веленци на днешното място на селото. През освободителната Руско-турска война (1877-1878) Минчо Богданов Стари води разузнавателна и охранителна чета и превежда руски войски през Тревненския балкан към Шипка. На дарени от него земи са били изградени несъществуващите днес читалище с школо и църква на мястото на днешното селско гробище. Той слага началото на виден тревненски дюлгерски род, сред чиито преки потомци са видният строител Минчо Богданов (1896 – 1982)[2], основоположникът на противопожарното инженерство в България доц. д-р инж. Пенчо Богданов (1931 – 2000) и др.
В родовата памет е запазена следната народна песен за поборника Минчо Богданов Стари и водената от него чета през Руско-турската война (1877 – 1878):
- „Горо ле горо зелена, водо ли водо студена,
- хайдуци ли поминаха или са тежки търговци?
- Не са ми били хайдуци, нито са тежки търговци,
- от Веленските колиби бай Минчо чета си води
- горе на връх планината да си посрещне руснаци,
- руснаци братя ристени, турци жагали да бият, черни манафи да колят,
- да си отърват българи от мръсно робство душманско.
- Дуфтили жагали да бягат, цигани, черни арапи, чак в Цариграда се спрели.
- Минчо по тях ходеше, черни манафи гонеше, бели българки пазеше.
- Руснаци братя ристени, Българско отървали от турско робство поганско.“
Личности редактиране
- Минчо Богданов Стари – основател на селото, революционер, войвода на чета