Михаил Доростолски и Червенски

Михаил е български православен духовник, велички епископ (1924 – 1927), доростолски и червенски митрополит (1927 – 1961) на Българската православна църква.

Михаил
български духовник
Михаил Доростоло-Червенски, 1931 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	6 април 1884 г. Калофер, Източна Румелия
Починал	8 май 1961 г. София, Народна република България
Религия	православие
Учил в	Киевска духовна академия
Михаил в Общомедия

От ляво надясно седнали: митрополитите Неофит Скопски, Максим Пловдивски, Неофит Видински, екзарх Стефан I Български и митрополит Иларион Сливенски; прави от ляво надясно: митрополитите Борис Неврокопски, Михаил Доростоло-Червенски, Паисий Врачански, Софроний Търновски и епископ Кирил Стобийски, главен секретар на Светия синод, 1937 г.

Животопис

Светското име на Доростолски и Червенски митрополит Михаил е Димитър Тодоров Чавдаров.

Роден е на 6 април 1884 г. в гр. Калофер, в семейството на Тодор Драганов Чавдаров и Парашкева Аврамова – дъщеря на Димитър Аврамов и Велика, дъщеря на чорбаджи Недя Начоолу, от Калофер.

Първоначално образование получава като ревностен ученик в родния си подбалкански Калофер. През 1896 г. семейството му се преселва в гр. София, където завършва ючбунарската прогимназия.

През есента на 1898 г. юношата е приет за ученик в Самоковското богословско училище, в което постъпва с конкурсен изпит и завършва през 1902 г. като първенец.

Митрополит Михаил е започнал от обикновен писар до протосингел, а по-късно и Викариен Епископ на Варненския и Преславски Митрополит Симеон.

От 15 август 1902 г. до 6 август 1906 г. работи като писар във Варненско-Преславската митрополия.

През есента на 1906 г. със стипендия, отпусната от Светия Синод, заминава за Русия, където до 1910 г. следва в Киевската духовна академия.

Още повече засилва трудолюбието си като студент в Киевската духовна академия, като получава стипендия по случай 25-годишния юбилей на Негово Блаженство Екзарх Йосиф. Завършва през 1910 г. като кандидат на богословието.

След завръщането си в България, от 1910 г. до края на юли 1912 г. е учител-възпитател в Софийската духовна семинария.

По време на това негово служение, на 24 декември 1911 г., в семинарския храм „Свети Йоан Рилски“ е постриган в монашество с името Михаил от тогавашния ректор Велички епископ Неофит (по-късно Видински митрополит), който на следващия ден 25 декември го ръкополага и в йеродяконски чин.

На 1 август 1912 г. във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Симеон.

От същия ден е назначен за протосингел на Варненско-Преславската митрополия , която длъжност изпълнява до 17 август 1923 г. Като протосингел във Варна той взема дейно участие в Втория църковно-народен събор през 1921 – 1922 г.

Като такъв на 6 януари 1915 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Симеон. Самият Митрополит Михаил говори с голяма мъка за своя старец Митрополит Симеон, който му е оказвал голямо въздействие за духовното му и църковно израстване.

От 17 август 1923 г. архимандрит Михаил е ректор на Софийската духовна семинария , какъвто остава до края на август 1926 г.

На 28 април 1924 г. във варненския Катедрален храм „Успение Богородично“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Велички“ от архиереите Варненски и Преславски Симеон, Старозагорски Павел и Левкийски Варлаам.

От 1 септември 1926 г. до 3 април 1927 г. Велички епископ Михаил е викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон.

На 3 април 1927 г. е избран, а на 10 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.

Като епархийски архиерей той е инициатор на множество благотворителни и културно-просветни начинания в епархията си и извън нея.

Почетен председател е на Българския червен кръст в София, а от 1927 г. до 1944 г. е и председател на БЧК в Русе.

На 12 юли 1947 г. в Разград, бъдещият патриарх Максим е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил, който с благословението на Светия Синод назначава архим. Максим за свой протосингел. Тази длъжност архим. Максим заема от 1947 до 1950 г.

От 8 ноември 1948 г. до 4 януари 1949 г. митрополит Михаил е наместник-председател на Светия Синод (вж. статията: Българска православна църква). През лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи Йонко Панов го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от Политбюро.

Митрополит Михаил има много публикувани статии и сказки в „Църковен вестник“. Автор е на множество книги, брошури и статии от църковно-исторически, нравствено-богословски и социален характер.

Почива на 8 май 1961 г. в гр. София. Погребан е в притвора на русенския Катедрален храм „Св. Троица“.

Външни препратки

• Митрополит Михаил (1884 – 1961)
• Доростолски и Червенски митрополит Михаил Архив на оригинала от 2010-10-23 в Wayback Machine.
• Ректорите на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ Архив на оригинала от 2005-02-19 в Wayback Machine.
• Български червен кръст
• Катедрален храм „Св. Троица“ Архив на оригинала от 2010-10-19 в Wayback Machine.
• Настъпление срещу гъркоманите Архив на оригинала от 2007-12-19 в Wayback Machine.
• Варненска и Великопреславска митрополия
• Митрополит Михаил – документален сборник

архимандрит Климент	→	ректор на Софийската духовна семинария (17 август 1923 – 1 септември 1926)	→	епископ Борис Стобийски
Иларион	→	велички епископ (28 април 1924 – 3 април 1927)	→	Андрей
Василий	→	доростолски и червенски митрополит (10 април 1927 – 8 май 1961)	→	Софроний