Величко Георгиев (генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Величко Георгиев.

Величко Георгиев Николов е български комунистически деец, партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Величко Георгиев
Български генерал-лейтенант
Роден
Починал
неизв.
Учил вВоенна академия на Генералния щаб на Русия

БиографияРедактиране

Величко Николов е роден на 5 май 1917 г. в Ксанти, тогава в Царство България, днес в Гърция. След завършване на начално образование (1931 – 1933), започва работа в цигарена фабрика (1933 – 1936). Член на БКМС от 1936 г. и БРП (к) от 1939 г. През 1936 г. е мобилизиран във втори въздушен полк в Карлово. Между 1938 и 1942 г. работи като металоработник във фабриката „Турмус“. От 1940 г. е секретар на Градския комитет на РМС в Пловдив. Минава в нелегалност през 1942 г. след като полицията попада на следите му.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Един от организаторите на партизанското движение в Родопите от 1942 г.[1]. Партизанин от април 1942 г.. Като партизанин е помощник началник-щаб в Първа родопска бригада „Георги Димитров“ и временно пълномощник за РМС във Втора родопска бригада „Васил Коларов“. Помощник-командир е на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона. На 3 май 1943 г. заедно с Митка Гръбчева и прикривани от Виолета Якова и Леон Калаора застрелва запасния полковник Атанас Пантев във входа на кооперацията, в която живее на булевард „Адолф Хитлер“ (днес „Евлоги Георгиев“) №52[2]

След 9 септември 1944 г. е член на ЦК на РМС и комендант на милицията в Пловдив. Участва във войната срещу нацистка Германия на територията на Югославия като помощник-командир на девета пехотна плевенска дивизия[3].

Служи в Българската армия като инструктор във Военното училище, командир на батальон. Завършва курс за старши офицери в София между април 1945 и ноември 1946 г. и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР в Москва. От ноември 1946 до април 1948 г. е командир на девети пехотен пловдивски полк[4]. В периода април 1948-ноември 1951 г. е последователно командир на девета пехотна плевенска дивизия, осма пехотна тунджанска дивизия и втора стрелкова дивизия (1950 – 1951)[5]. От ноември 1951 г. е командир на осми стрелкови корпус. От 4 март 1954 до 2 юни 1958 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 2 юни 1958 до 5 ноември 1962 г. е член на ЦК на БКП. Командир на Втора армия (1956 – 1962). Началник на управление в Министерство на народната отбрана. Военно звание генерал-лейтенант. [6] Председател на Българската федерация по вдигане на тежести (1955 – 1956). [7]

Награден с Орден „Червена звезда“ за участието си във войната срещу Германия и с орден „За храброст“ IV степен, 2 клас. Герой на социалистическия труд. [8]

Родство: сестра – Йорданка Чанкова, деец на БРП (к), една от Петимата от РМС.

ОбразованиеРедактиране

  • Военно училище, София – април 1945-ноември 1946
  • Военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР – 1952 – ?

БележкиРедактиране

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 100
  2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 297 – 298.
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 103
  4. Протокол №109 от 24 юли 1952, с.82
  5. Протокол № 109 от 24 юли 1952, с. 82
  6. Сайт на Министерството на отбраната
  7. РЪКОВОДСТВА НА БФВЩ ОТ 1947 ДО НАШИ ДНИ
  8. Галерея ветеранов