Венцеслав Кисьов

български актьор
(пренасочване от Венцислав Кисьов)

Венцеслав Иванов Кисьов е български актьор, заслужил артист, ръководител на детска школа към театър „Сълза и смях“, директор на театър „Сълза и смях“ (2005 – 2011), професор и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор на книги с поезия, разкази, есета и театрознание, общественик.

Венцеслав Кисьов
български актьор
Ventseslav-Kisyov-20101211-1.jpg
На представянето на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010
Роден
Венцеслав Иванов Кисьов
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Национален военен университет
Актьорска кариера
Активност 1971 – 2007
Семейство
Съпруга Калина Попова
Деца син – Мартин Кисьов (починал 2017 г.)

Уебсайт
Венцеслав Кисьов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 17 юли 1946 г. в град Любимец, област Хасково. През 1965 г. завършва Немската езикова гимназия в Бургас. Играе в театралната студия към Драматичен театър „Адриана Будевска“. Участва в литературен кръжок с ръководител Недялко Йорданов и пише първите си стихове. През периода 1965 – 1967 г. публикува за първи път свои стихове. През 1967 г. завършва ВНВАУ в Шумен. През 1971 г. завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Студентска трибуна“.

Играе в Драматичния театър във Видин (1971 – 1972). Сред първите му големи и запомнящи се роли е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, с режисьор Леон Даниел. Там среща бъдещата си съпруга Калина Попова, която е неговата любов и опора до края на живота му.

В периода 1972 – 1974 г. играе в Драматичния театър в Габрово, като с Калина Попова пише и поставя на сцена първата си пиеса. После е в Театър „София“ (1974 – 1976) и в Сатиричния театър в София (1976 – 1979).

От 1979 г. работи в трупата на театър „Сълза и смях“. Заедно с Тамара Войс ръководи детската театрална школа на театъра от 1992 до 1999 г. През 2005 г. става директор на „Сълза и смях“, след което поема младежката школа, докато Калина Попова ръководи детската.

Умира от рак на белите дробове на 19 май 2014 г. в София.[1]

БиблиографияРедактиране

  • „Усмивката на Бога“ (2013) – сборник стихове
  • „Укротени думи“ (2011) – сборник стихове
  • „За началото и края“ (2008) – кратки разкази, есета, публицистика
  • „Методология на първите стъпки“ (2007) – театрознание
  • „Лист неотронен“ (2006) – сборник стихове
  • „Пространства на мълчанието“ (2004) – сборник стихове
  • „Недосънувана нежност“ – 1993

Събира и издава през 1998 г. единствената по рода си антология „Написано в антракта“ с произведения на ярки съвременни актьори.

Награди и отличияРедактиране

ФилмографияРедактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2007 Ваканцията на Лили 6 професор Славов
2005 Икона – (Icon) САЩ / Русия немец
2005 Вулкан – („Nature Unleashed: Volcano“) САЩ / Великобритания / Канада / България Карло
2005 Под водата – (Submerged)
Строго секретно – 2 заглавие
САЩ / Великобритания / България лошият капитан
2003 Сорая – (Soraya) Италия / Германия / Франция Хашани
2003 Ад – (In Hell) САЩ прокурор
2003 Смъртоносният влак – (Death Train) САЩ Родригес
2002 Атака от акули 3 – Мегалодон – („Shark Attack 3 – Megalodon“) САЩ / Израел ръководител смяна
1998 Извън контрол – (Derailed) САЩ / Аруба влаков инженер
1993 Жребият 7 Де Клозиер
1988 Защитете дребните животни Гецата
1987 Пет жени на фона на морето – (Piec kobiet na tle morza) България / Полша Лекодуч
1987 Рокада касоразбивачът професора
1986 Денят на владетелите 2 Лъв Арменец
1986 Ешелоните на смъртта Белев
1986 Борис I 2 Докс, брат на Борис I
1985 Последният езичник Докс, брат на Борис I
1984 Кутията на Пандора безделникът Кики
1984 В името на народа 8 Симеон
1984 Вкус на бисер Найден
1983 „Защо?“ Габриел Ару
1983 Д-р Петър Берон 2 Жером Адолф Бланки, френски философ и издател
1982 Разказът на великия боил старият боил
1981 Мера според мера 7 Нафъз ефенди, младотурски офицер
1981 Мера според мера 3 Нафъз ефенди, младотурски офицер
1980 Карл Маркс-млади години – (Карл Маркс: Молодые годы)
Младостта на Карл Маркс – 2 заглавие
7 СССР / ГДР Карл Маркс
1974 Синята лампа 10 (в 10-а: „Разходка с мустанг“)
1971 – 1972 Това спокойно всекидневие 3 следовател

Театрални ролиРедактиране

  • „Ромео и Жулиета“ (Шекспир) – Ромео
  • „С любовта шега не бива“
  • „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ – Мати
  • „Между два изстрела“

Телевизионен театърРедактиране

Библиография (автор)Редактиране

  • „Пространства на мълчанието“ (сборник стихове)
  • „Лист неотронен“ (сборник стихове)
  • „Методология на първите стъпки“ (театрознание)
  • „За началото и края“ (кратки разкази, есета, публицистика)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за