Венцеслав Кисьов

Венцеслав Иванов Кисьов е български актьор, заслужил артист, ръководител на детска школа към театър „Сълза и смях“, директор на театър „Сълза и смях“ (2005 – 2011), професор и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор на книги с поезия, разкази, есета и театрознание, общественик.

Венцеслав Кисьов
български актьор
На представянето на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010
Роден	Венцеслав Иванов Кисьов 17 юли 1946 г. Любимец, Царство България
Починал	19 май 2014 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Образование	Национална академия за театрално и филмово изкуство Национален военен университет
Актьорска кариера
Активност	1971 – 2007
Семейство
Съпруга	Калина Попова
Деца	син – Мартин Кисьов (починал 2017 г.)
Уебсайт	Страница в IMDb
Венцеслав Кисьов в Общомедия

Биография

Роден е на 17 юли 1946 г. в град Любимец, област Хасково. През 1965 г. завършва Немската езикова гимназия в Бургас. Играе в театралната студия към Драматичен театър „Адриана Будевска“. Участва в литературен кръжок с ръководител Недялко Йорданов и пише първите си стихове. През периода 1965 – 1967 г. публикува за първи път свои стихове. През 1967 г. завършва ВНВАУ в Шумен. През 1971 г. завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Студентска трибуна“.

Играе в Драматичния театър във Видин (1971 – 1972). Сред първите му големи и запомнящи се роли е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, с режисьор Леон Даниел. Там среща бъдещата си съпруга Калина Попова, която е неговата любов и опора до края на живота му.

В периода 1972 – 1974 г. играе в Драматичния театър в Габрово, като с Калина Попова пише и поставя на сцена първата си пиеса. После е в Театър „София“ (1974 – 1976) и в Сатиричния театър в София (1976 – 1979).

От 1979 г. работи в трупата на театър „Сълза и смях“. Заедно с Тамара Войс ръководи детската театрална школа на театъра от 1992 до 1999 г. През 2005 г. става директор на „Сълза и смях“, след което поема младежката школа, докато Калина Попова ръководи детската.

Умира от рак на белите дробове на 19 май 2014 г. в София.

Библиография

• „Усмивката на Бога“ (2013) – сборник стихове
• „Укротени думи“ (2011) – сборник стихове
• „За началото и края“ (2008) – кратки разкази, есета, публицистика
• „Методология на първите стъпки“ (2007) – театрознание
• „Лист неотронен“ (2006) – сборник стихове
• „Пространства на мълчанието“ (2004) – сборник стихове
• „Недосънувана нежност“ – 1993

Събира и издава през 1998 г. единствената по рода си антология „Написано в антракта“ с произведения на ярки съвременни актьори.

Награди и отличия

• Ленинска награда (1982) – за ролята на Карл Маркс във филма „Карл Маркс: Молодые годы“ (1980)
• Заслужил артист

Филмография

• „Ваканцията на Лили“ (2007) – Професор Славов
• „Жребият“ (1993), 7 серии – Де Клозиер
• „Защитете дребните животни“ (1988) – Гецата
• „Пет жени на фона на морето“ (1987)
• „Рокада“ (1987) – Касоразбивачът професора
• „Денят на владетелите“ (1986) – Лъв Арменец
• „Ешелоните на смъртта“ (1986) – Белев
• „Борис I“ (1985) – Докс
• „Последният езичник“ (1985) – Докс
• Кутията на Пандора (1984) – безделникът Кики
• „В името на народа“ (1984), 8 серии – Симеон
• „Вкус на бисер“ (1984) – Найден
• „Защо?“ (1983) (Габриел Ару)
• „Д-р Петър Берон“ (1983), 2 серии – Жером Адолф Бланки, френски философ и издател
• „Разказът на великия боил“ (1982) – старият боил
• „Мера според мера“ (1981), 7 серии – Нафъз ефенди
• „Мера според мера“ (1981), 3 серии – Младотурски офицер Нафъз ефенди
• „Карл Маркс: Молодые годы“ (1980, 7-сериен тв) (СССР, ГДР) – Карл Маркс
• „Синята лампа“ (1974), 10 серии – (в X с.: „Разходка с мустанг“)
• „Това спокойно всекидневие“ (1971 – 1972), 3 серии – следовател

Театрални роли

Тв театър

• „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
• „Руска“ (1986) (Иван Вазов)
• „Кабинетна история“ (1986) (Рустам Ибрахимбеков)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
• „Чичовци“ (1985) (Иван Вазов), мюзикъл
• „Рози за д-р Шомов“ (1984) (сц. Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
• „Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
• „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
• „Кандидати за славата“ (1983) (Иван Вазов)
• „Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
• „Защо?“ (1982) (Габриел Ару)
• „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
• „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
• „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – Бръчков
• „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
• „Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
• „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
• „Историята на един кон“ (1981) (Лев Толстой)
• „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
• „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
• „Престолът“ (1975) (Иван Вазов)

Външни препратки

• От и за Венцеслав Кисьов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Венцеслав Кисьов в Литературен свят
• ((en)) Венцеслав Кисьов в Internet Movie Database
• В памет на Венцислав Кисьов, БНТ, 20 май 2014