Венцеслав Кисьов
Венцеслав Иванов Кисьов е български актьор, заслужил артист, ръководител на детска школа към театър „Сълза и смях“, директор на театър „Сълза и смях“ (2005 – 2011), професор и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, автор на книги с поезия, разкази, есета и театрознание, общественик.
| Венцеслав Кисьов | |
|---|---|
| български актьор | |
 На представянето на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 | |
| Роден | Венцеслав Иванов Кисьов
|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство Национален военен университет |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1971 – 2007 |
| Семейство | |
| Съпруга | Калина Попова |
| Деца | син – Мартин Кисьов (починал 2017 г.) |
| Уебсайт | |
| Венцеслав Кисьов в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 17 юли 1946 г. в град Любимец, област Хасково. През 1965 г. завършва Немската езикова гимназия в Бургас. Играе в театралната студия към Драматичен театър „Адриана Будевска“. Участва в литературен кръжок с ръководител Недялко Йорданов и пише първите си стихове. През периода 1965 – 1967 г. публикува за първи път свои стихове. През 1967 г. завършва ВНВАУ в Шумен. През 1971 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски. Печата стихове във вестниците „Пулс“ и „Студентска трибуна“.
Играе в Драматичния театър във Видин (1971 – 1972). Сред първите му големи и запомнящи се роли е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“, с режисьор Леон Даниел. Там среща бъдещата си съпруга Калина Попова, която е неговата любов и опора до края на живота му.
В периода 1972 – 1974 г. играе в Драматичния театър в Габрово, като с Калина Попова пише и поставя на сцена първата си пиеса. После е в Театър „София“ (1974 – 1976) и в Сатиричния театър в София (1976 – 1979).
От 1979 г. работи в трупата на театър „Сълза и смях“. Заедно с Тамара Войс ръководи детската театрална школа на театъра от 1992 до 1999 г. През 2005 г. става директор на „Сълза и смях“, след което поема младежката школа, докато Калина Попова ръководи детската.
Умира от рак на белите дробове на 19 май 2014 г. в София.[1][2]
Библиография редактиране
- „Усмивката на Бога“ (2013) – сборник стихове
- „Укротени думи“ (2011) – сборник стихове
- „За началото и края“ (2008) – кратки разкази, есета, публицистика
- „Методология на първите стъпки“ (2007) – театрознание
- „Лист неотронен“ (2006) – сборник стихове
- „Пространства на мълчанието“ (2004) – сборник стихове
- „Недосънувана нежност“ – 1993
Събира и издава през 1998 г. единствената по рода си антология „Написано в антракта“ с произведения на ярки съвременни актьори.
Награди и отличия редактиране
- Ленинска награда (1982) – за ролята на Карл Маркс във филма „Карл Маркс: Молодые годы“ (1980)
- Заслужил артист
Филмография редактиране
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2007 | Ваканцията на Лили (тв сериал) |
6 | професор Славов | |
| 2005 | Икона (Icon) |
САЩ/Русия | немец | |
| 2005 | Вулкан („Nature Unleashed: Volcano“) |
САЩ/Великобритания/Канада/България | Карло | |
| 2005 | Под водата (Submerged) Строго секретно – 2 заглавие |
САЩ/Великобритания/България | лошият капитан | |
| 2003 | Сорая (Soraya) |
Италия/Германия/Франция | Хашани | |
| 2003 | Ад (In Hell) |
САЩ | прокурор | |
| 2003 | Смъртоносният влак (Death Train) |
САЩ | Родригес | |
| 2002 | Атака от акули 3 – Мегалодон („Shark Attack 3 – Megalodon“) |
САЩ/Израел | ръководител смяна | |
| 1998 | Извън контрол (Derailed) |
САЩ/Аруба | влаков инженер | |
| 1993 | Жребият (тв сериал) |
7 | Де Клозиер | |
| 1988 | Защитете дребните животни | Гецата, директорът на училището | ||
| 1987 | Пет жени на фона на морето (Piec kobiet na tle morza) |
България/Полша | Лекодуч | |
| 1987 | Рокада | касоразбивачът професора | ||
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | Лъв Арменец | |
| 1986 | Ешелоните на смъртта | Белев | ||
| 1986 | Борис I | 2 | Докс, брат на Борис I | |
| 1985 | Последният езичник | Докс, брат на Борис I | ||
| 1984 | Кутията на Пандора (тв) | безделникът Кики | ||
| 1984 | В името на народа (тв сериал) |
8 | Симеон | |
| 1984 | Вкус на бисер | Найден | ||
| 1983 | „Защо?“ | Габриел Ару | ||
| 1983 | Д-р Петър Берон (тв сериал) |
2 | Жером Адолф Бланки, френски философ и издател | |
| 1982 | Разказът на великия боил | старият боил | ||
| 1981 | Мера според мера (тв сериал) |
7 | Нафъз ефенди, младотурски офицер | |
| 1981 | Мера според мера | 3 | Нафъз ефенди, младотурски офицер | |
| 1980 | Карл Маркс-млади години (Карл Маркс: Молодые годы) Младостта на Карл Маркс – 2 заглавие (тв сериал) |
7 | СССР/ГДР | Карл Маркс |
| 1974 | Синята лампа (тв сериал) |
10 | (в X серия: „Разходка с мустанг“) | |
| 1974 | Шосе Е-107 | инженер Борис Миланов | ||
| 1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие (тв сериал) |
3 | следовател |
Театрални роли редактиране
- „Ромео и Жулиета“ (Шекспир) – Ромео
- „С любовта шега не бива“
- „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ – Мати
- „Между два изстрела“
Телевизионен театър редактиране
- „Добро и ръце“ (1987) (Константин Дуфев)
- „Руска“ (1986) (Иван Вазов)
- „Кабинетна история“ (1986) (Рустам Ибрахимбеков)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл – даскал Гатьо
- „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
- „Последният дуел“ (1984) (Мар Байджиев)
- „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
- „Кандидати за славата“ (1983) (Иван Вазов)
- „Музикален момент“ (1983) (Върбан Боров)
- „Защо?“ (1982) (Габриел Ару)
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Хубави дъждове“ (1982) (Димитър Панделиев)
- „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – Бръчков
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Опасният завой“ (1981) (Джон Пристли)
- „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
- „Историята на един кон (Холстомер)“ (1981) (от Лев Толстой, реж. Вили Цанков)
- „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
- „В люляковата градина“ (1977) (А. Салодар)
- „Престолът“ (1975) (Иван Вазов)
Библиография (автор) редактиране
- „Пространства на мълчанието“ (сборник стихове)
- „Лист неотронен“ (сборник стихове)
- „Методология на първите стъпки“ (театрознание)
- „За началото и края“ (кратки разкази, есета, публицистика)
Източници редактиране
- ↑ „Прощаваме се с актьора Венцеслав Кисьов“, dariknews.bg, 21 май 2014 г.
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
Външни препратки редактиране
- От и за Венцеслав Кисьов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Венцеслав Кисьов в Литературен свят
- ((en)) Венцеслав Кисьов в
Internet Movie Database - В памет на Венцислав Кисьов, БНТ, 20 май 2014
- ((ru)) Венцислав Кисьов в КиноПоиск
- ((ru)) Венцислав Кисьов в Кино-Театр
