Вера Дончева Ацева–Доста (на македонска литературна норма: Вера Ацева–Доста) е югославска комунистическа партизанка и народен герой на Югославия.[1]

Вера Ацева
Vera Aceva.jpg
Родена
Починала
10 ноември 2006 г. (86 г.)
НаградиПартизански възпоменателен медал 1941
Политика
ПартияЮгославска комунистическа партия
Вера Ацева в Общомедия
Оторизиране на Вера Ацева от Президиума на АСНОМ с подписите на Методи Андонов Ченто и Любчо Арсов, 8 октомври 1944 г.

БиографияРедактиране

Вера Ацева е родена на 24 ноември 1919 година в село Ореовец край Прилеп. Братова внучка е на войводата от ВМОРО Мирче Ацев, а нейният брат Мирче Ацев е също югославски партизанин. Вера Ацева става член на Югославската комунистическа партия през 1940 година и след разгрома на Кралска Югославия през Втората световна война се включва във въоръжената съпротива във Вардарска Македония. Участва в нападението срещу българското полицейско управление в Прилеп на 11 октомври 1941 година с Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“, след което минава в нелегалност.[2] Избрана е за заместник-комисар по политическите въпроси на Първа македонско-косовска бригада, създадена през 1943 година. През август 1944 година става политически секретар на трети и четвърти областни комитети на Македонската комунистическа партия и участва на първото заседание на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония.

След завземането на властта от комунистите, участва в терора срещу инакомислещите. Лично обесва Миро Симоновски, кмет на село Десово.[3] Според Пецо Трайков Ацева „е пропита с нескривана омраза към всичко българско“.[4] След формирането на Социалистическа република Македония, Вера Ацева влиза в управлението. Член е на правителството, на Федералния изпълнителен комитет, депутат в събранията на СР Македония и СФР Югославия. През 1948 година е кмет на Скопие. През 1960 година Вера Ацева влиза в конфликт с Лазар Колишевски, тогава секретар на Съюза на комунистите на Македония. Обвинява го, че заедно с Видое Смилевски взимат неправомерни решения извън Изпълнителния съвет на СРМ. На заседание от 18 октомври 1960 година Александър Ранкович подкрепя Колишевски и Смилевски и Вера Ацева е принудена да се оттегли от управлението. Премества се да работи в Белград. Умира на 10 ноември 2006 година в Скопие.[5] През периода май - октомври 1989 година чрез полемиката си с Колишевски на страниците на „Нова Македония“ започва демаскирането му в Социалистическа република Македония като сърбоманин, местен македонски диктатор и предател на „македонските интереси“ в полза на Социалистическа република Сърбия и свалянето му от власт.[6]

БележкиРедактиране

  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 105. (на македонска литературна норма)
  2. Мичев, Добрин. Партизанското движение във Вардарска Македония, 1941 – 1944
  3. Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 773.
  4. Трайков, П. Национализмът на скопските ръководители, 1949, с.29
  5. Народни хероји Југославије, „Младост“, Београд, 1975 година.
  6. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 455-457.