Веселин Бранев

български сценарист, кинорежисьор и писател

Веселин Неделчев Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.

Веселин Бранев
български сценарист, кинорежисьор и писател
Роден
Починал
Литература
Жанроверазказ, повест, сценарий, мемоари
Известни творби„Следеният човек“ (2007)
Уебсайт

Биография

редактиране

Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев – белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев.

През 1956 г. завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“.

Работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958 – 1961), заместник главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970 – 1971) и редактор в сп. „Лъч“ (1972 – 1975). В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.

Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.

От 1997 г. живее в Канада. През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров[1].

Умира на 21 февруари 2014 г.[2]

Библиография

редактиране
  • „Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
  • „Осъмване без някого“ (повест), 1967
  • „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007[3][4][5]
    • ((fr)) Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. [6][7]
    • ((es)) Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 978-84-8109-830-3 [8][9]

Филмография

редактиране
  • „Рибарят“ (анимационен), 1967, съсценарист
  • Най-дългата нощ“, 1967, сценарист
  • Апостолите“, 1976, съсценарист
  • „Записки по българските въстания“, 1976 – 1981, тв, съсценарист и режисьор
  • Хотел „Централ“, 1983, сценарист и режисьор
  • „Убийства“, 1987, сценарист и режисьор
  • Разводи, разводи“, 1989, съсценарист и сърежисьор
  • „Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор
  • „Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист
  • „Бойният пилот“ (док), 1997, съсценарист
  • „Следеният човек“, 2022, документален филм за Веселин Бранев, сценарист и режисьор Димитър Коцев-Шошо.[10]

Награди и отличия

редактиране
  • Орден „Кирил и Методий“ I степен
  • Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
  • Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия)
  • Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007)[11]

Източници

редактиране
  1. Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000
  2. „Почина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев“, vesti.bg, 22 февруари 2014 г.
  3. Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.
  4. Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.
  5. Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“ Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.
  6. За „L’homme surveillé“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine. на сайта livre-europeen.eu. ((fr))
  7. Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.
  8. Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. ((es))
  9. Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. ((es))
  10. „Следеният човек“, bnt.bg
  11. Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“.

Външни препратки

редактиране