Вечен мир (1686)
Вечният мир е мирен договор за поделяне на Казашкото хетманство, т. е. свободната казашка земя в днешна Украйна. Сключен на 26 април стар стил (6 май) в Москва между Руското царство и Полско-литовската държава.
Вечен мир | |
руския екземпляр от договора | |
Информация | |
---|---|
Вид | мирен договор |
Подписване | 6 май 1686 г. |
Място | Москва, Руско царство |
В сила от | 6 май 1686 г. |
Условия | Киев и запорожката войска остават за Русия |
Подписали | Кшищоф Гжимултовски и Василий Голицин |
Страни | Руско царство и Жечпосполита |
Ратифицирали | 1764 г. |
Вечен мир в Общомедия |
Съдържание
редактиранеДоговорът се състои от преамбюл и 33 члена. С него се слага край на руско-полската война, която започва през 1654 г. и се води на териториите на съвременните Украйна и Беларус. Споразумението потвърждава Андрусовското примирие от 1667 г., с изключение на Киев, който преминава в патримониума на Руското царство на цената на 146 хиляди рубли обезщетение за Полско-литовската държава, която също така се отказва от съвместния протекторат над Запорожието, т.е. Левобрежна Украйна.[1]
Договорът е сключен от познанския войвода и полски дипломат Кшищоф Гжимултовски и от руския канцлер и началник на посолския приказ – княз Василий Голицин. Вечният мир влиза в сила веднага, но сеймът го ратифицира едва през 1764 г. [2]
Значение
редактиранеСпоразумението осигурява териториално на Руското царство – Смоленск, Левобрежна Украйна с Киев, Запорожието и Северската земя с Чернигов и Стародуб.
С оглед на последиците то е най-вече изгодно за Русия, отваряйки ѝ пътя за победа във Великата северна война от 1700 – 1721 г. Русия се присъединява и към антитурската Свещена лига (1684) след неуспешната за османците битка при Виена. С което се намесва в решаването на т.нар. източен въпрос, посредством последвалите руско-турски войни. С последвалия Константинополски мирен договор (1700) установява дипломатически отношения с Османската империя. [3][4]
Последици
редактиранеСанкт Петербург става нова руска имперска столица. С и след издигането на Руската империя се пристъпва към трите подялби на Полша. Русия решава като цяло в своя полза източния въпрос с Ункярискелесийския договор и въпреки загубата си в Кримската война, успява да се договори със споразумение за Проливите за черноморските проливи, които да останат ведно с Константинопол под руски контрол, с оглед свободен достъп на ВМС на Русия до Средиземно море и световния океан.
Вечният мир е изключително постижение на руската дипломация, с оглед на последиците и решаването на основната геополитическа задача пред Русия до XX век – свободен излаз и достъп на руския военноморски флот до водите на световния океан. [5]
Бележки
редактиране- ↑ «Вечный мир»; 26.04.1686 // Архивиран от оригинала на 2019-06-06. Посетен на 2019-06-06.
- ↑ Jacek Staszewski, August II Mocny, Wrocław 1998, p. 100.
- ↑ Андрусовское перемирие и Вечный мир 1686 года, их последствия для Речи Посполитой реферат 2010 по истории, Сочинения из История
- ↑ Русская нация, или Рассказ об истории ее отсутствия
- ↑ Военно-Морской Флот