Отваря главното меню

Изкуство на Византия

(пренасочване от Византийско изкуство)

Византийското изкуство е историко-регионален тип изкуство, входящ в историческия тип средновековно изкуство. То е съвкупност от различни ромейски изкуства, обединени под общо название. Византийското изкуство е силно повлияно от православните и християнските норми и влияе върху развитието на българското средновековно изкуство.[1]


Византийска мозайка (V век) от Големия дворец в Константинопол

ПериодиРедактиране

 
Свети Георги с атрибути на Димитър Солунски (мозайка базилика Св. Димитър, VII век)

Раннохристиянски периодРедактиране

  • Раннохристиянски период (предвизантийска култура, 1-3 век)[2]

Ранновизантийски периодРедактиране

архитектура – храм Света СофияРедактиране

мозайки от Големия дворец в КонстантинополРедактиране

Мозайката от пода на Големия дворец представлява случайно оцелели фрагменти от светското изкуство, процъфтяващо при двора на византийските императори. По мозайките може да се състави само частична представа за богатството и блясъка на това изкуство. От църковната живопис от V век на земята на Константинопол не е открито нито едно произведение. [4]

Мозайки в РавенаРедактиране

Кавалетни икони- ЕнкаустикаРедактиране

Сред иконите на VI–VII век с най-добро качество са иконите, изпълнени с енкаустична техника, която е наследена от христианските художници от античните майстори. Няколко такива икони може да бъдат отнесени още към VI век. Това са „Апостол Петър“ и „Богородица с младенеца и светии Теодор и Георги“ от синайски манастир „Св. Екатерина“, а така също и „Богородица с младенеца“ и „Йоан Предтеча“ от Музей за западно и източно изкуство в Киев. Всички са изписани в свободен живописен маниер. В трактовката на сочни форми се чувства жива връзка с античното изкуство.

На синайските икони зад фигурите са изобразени ниши, имитиращи олтарни апсиди, така иконния образ не се откъсва от реалното архитектурно обкръжение. Иконата на Богородица и светците Теодор и Георги е заимствана от монументална композиция, украсяваща върха на апсида. Но това, което в църквата е разгърнато на широко, на иконата е заключено в тесен правоъгълник. Високото качество на рисунъка и чисто византийски облекла на светците дават аргумент да се счита, че синайските икони са от константинополската школа. С тази школа са свързани по стил иконата на Богородицата от Киев и иконата на апостол Петър от Синай.

Иконата на Предтечата заема особено място. Тя се отличава със своя реализъм. Особено изразително е лицето на Йоан Предтеча. Не е изключено, това да е работа на александрийски майстор.

Иконоборчески периодРедактиране

 
Кръстът в нартекса, типичен пример за иконоборческо изкуство

През VIII - началото на IX век император Лъв III (717 - 741), основател на Исаврийската династия издава Едикт за забраната на иконите. Този период получава названието „Тъмно време“ – по аналогия със сходното развитие в Западна Европа.

Македонски ренесансРедактиране

  • Периодът на Македонски ренесанс е (867 – 1056). Прието е да се счита за класическия период на византийското изкуство. През 11 век е достигнат най-големият разцвет.

мозайки от храм Света СофияРедактиране

Комнинов периодРедактиране

Това е период на консервантизъм при императорите от династия Комнини (1081 – 1185).От друга страна, Комнините са покровители на изкуството, и при тяхната поддръжка византийските художници рисуват по емоционални образи. Във втората половина на XI век при иконописа аскетизма се сменя с класическата форма и хармоничност на образа. Появява се и ново течение, склонно да наруши класическата уравновесеност и хармония в посока на спиритуализация на образа — т. н. „комнинов маниеризъм“.

През втората половина на XI век възникват знаменитите мозайки в Дафни. Те са свързани с традициите на късномакедонското изкуство, като се подчиняват на същата декоративна схема, както и мозайките от първата половина на XI век. В купола е представен Христос Пантократор, в барабана шестнадесет пророка, в апсидата седящата на трон Богородица, в страничните стенни ниши фигури на стоящи архангели, в жертвеника Йоан Кръстител с Аарон и Захарий, в диаконника св. Николай с Григорий Агригентски и Григорий Чудотворец. Горните части на стените на трансепта са запълнени със сцени от живота на Христос и Мария, разгърнати по движението на часовниковата стрелка. Изходна точка се явява сцената на Рождеството на Богородица в северния трансепт, след това следват Благовещение и Рождество Христово, Поклонението на влъхвите и Сретение в южния трансепт, Кръщение и Преображение, Възкресение на Лазар в северния трансепт. Оттук продължава на по-ниско ниво отново обхождащи наоса в кръгово направление - Влизане в Йерусалим, Разпятие, Слизане в ада и Уверението на Тома в северния и южния трансепт. Над входната врата е изобразено Успение, а в южната част на притвора сцени от живота на Мария: Моление на Ана, Благовестяване на Йоаким, Благовещение на свещениците, Въведение в храм. В северната част на притвора са поместени отделни сцени от живота на Христа: Целувката на Юда, Умиване на краката, Тайната вечеря. Сводовете и стените са украсени също и с многочислени фигури на старозаветни персонажи и бащите на църквата, полуфигури на мъченици и други светци.[5]

Палеологов ренесансРедактиране

Периодът на Палеологов ренесанс е възраждане на елинистичните традиции (1261 – 1453). В тази епоха скъпо струващата мозайка все по-често отстъпва място на фреската. Именно по това време е построена и украсена знаменитата църква „Хора“, като нейната мозайка и фрески се смятат за автентичен паметник от Палеологовата епоха.

Увеличава се числото на сюжети от иконописта. В търсене на новости художниците все по-често прибягват към апокрифните Евангелия (тези неприети от официалната църква)[6].

Към представителите на епохата на Палеологовия ренесанс може да се отнесе Теофан Грък.

Мозайката „Дейсис“ е създадена по време на управлението на Палеолозите.[7]

ИконописРедактиране

 
Владимировска икона (начало XII век, Константинопол)

Иконописът във Византийската империя е крупно художествено явление в източнохристиянския свят. Византийската художествена култура става родоначалник на няколко национални култури (например, Древноруската), но също оказва влияние на иконописа на другите православни страни: Сърбия, България, Македония, Русия, Грузия, Сирия, Палестина, Египет. Така под влияние на Византия се намира и културата на Италия, и особено Венеция.[8]

Важно значение за тези страни имат не само византийските иконографии, но и възникващите във Византия на нови стилистически течения.

Костюм и мода във ВизантияРедактиране

Декоративно-приложно изкуствоРедактиране

 
Корона на Константин IX Мономах, XI век

Наред с резбарството процъфтява обработката метала, която се изпълнява чрез ковани или лети произведения с умерен релеф.[9] Византийските художници правят на медната повърхност само контур като слагат в него друг метал, сребро или злато. Такъв способ се използва при украсата на престолите, обкови за Евангелия, реликварии за мощи и т. н.[10].

Особено изкусни са византийските майстора с емайлираните изделия. Великолепен образец на византийското емайлово дело, представлява знаменитата Pala d’oro (златен олтар) - малък иконостас с миниатюри, украсяващ главния олтар във венецианската църква „Св. Марко“.

ИзточнициРедактиране

  1. Всеобщая история искусств. Искусство Византии
  2. Колпакова Г. С. Искусство Византии. Ранний и средний периоды. – СПб.: Азбука-классика, 2005.
  3. Отто Демус. Мозаики византийских храмов
  4. Лазарев В. Н. История византийской живописи,с. 31
  5. Лазарев В. Н. История византийской живописи
  6. История Византии (Культурный аспект) / Искусство Византии / Византия – культура, история и искусство
  7. Димов, Г. Културните и политически взаимоотношения между Византийската империя и кралство Англия през XI-XII век. – В: История, год. XX, кн. 5, 2012, 395-408.
  8. Лазарев В. Н. История византийской живописи
  9. Димов, Г. Ранновизантийско сребърно блюдо от с. Светлен (Поповско) – В: Сборник с доклади от VIII национална научна конференция на тема "Поломието – находки, събития и личности" ИМ Попово, В. Търново, 2016, 741-760.
  10. Медиаэнциклопедия ИЗО. РАННЕХРИСТИАНСКОЕ II-IV вв. //