Уикипедия

В. Г. Зебалд

(пренасочване от Винфрид Георг Зебалд)

Винфрид Георг Зебалд (най-често W. G. Sebald) е германски писател и литературовед.

В. Г. Зебалд
W. G. Sebald
германски писател
Роден
Починал
Националност Германия
Учил въвФрайбургски университет
Фрибурски университет
Работилписател, университетски преподавател
Литература
Жанровероман, разказ, есе, стихотворение
Известни творби„Емигранти“ (1992)
„Пръстените на Сатурн“ (1995)
„Аустерлиц“ (2001)
Награди„Хайнрих Бьол“ (1997)
„Хайнрих Хайне“ (2000)
Повлиян
 
Франц Кафка,[1] Хорхе Луис Борхес,[2], Томас Бернхард [3], Владимир Набоков[4]
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вМанчестърски университет
Университет на Източна Англия
Семейство
СъпругаУте Зебалд
Уебсайтwww.wgsebald.de
В. Г. Зебалд в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 18 май 1944 в малкото южнобаварско градче Вертах, Алгой. Той е второто от трите деца на Роза и Георг Зебалд. По-голямата му сестра, Гертруд, е родена в 1941 г., а по-малката, Беате, през 1951 г.

Баща му, син на железничар, роден в Байеришер Валд, учи за шлосер и постъпва през 1929 г. в Райхсвера. Остава войник във Вермахта и се изкачва до званието офицер. До 1947 г. е във френско военнопленничество. От средата на 50-те години до 1971 г. служи в армията, стигайки до чин подполковник. В детските години на Винфрид неговият дядо от майчина страна, жандармерист, е важният мъж вкъщи.

От 1954 г. Зебалд учи в гимназия „Мария Щерн“ в Именщадт, после от 1955 г. реалното училище в Оберстдорф, където през 1963 получава средно образование. По здравословни причини е освободен от военна служба и след две години следване на литературознание завършва през 1965 г. Университета във Фрибур с Licence de lettres.[5]

През същата година емигрира в Англия, където се оженва за приятелката си от късните ученически години Уте. През 1976 г. се нанася с жена си и дъщеря си във викторианска къща (The Old Rectory). През 1968 предава магистърска теза върху Карл Щернхайн. Впоследствие Зебалд работи като лектор в Манчерстърския университет; една година преподава в частното училище интернат в Розенберг и Санкт Гален. От 1979 г. преподава в Университета на Източна Англия в Норич, а през 1973 г. получава докторска титла с дисертация върху Алфред Дьоблин.[6] През 1986 г. се хабилитира в Хамбургския университет с „Описание на нещастието“. През 1988 г. е избран за професор по нова немска литература в Университета на Източна Англия.

Зебалд умира на 14 декември 2001 г. след сърдечен инфаркт при автомобилна катастрофа. Гробът му се намира в близо до Порингланд до Норич, Норфолк.

Зебалд отрича имената си Винфид и Георг. Винфрид е за него едно истинско нацистко име; за неговото семейство, неговите сестри и приятели измисля името Макс. Близко приятелство го свързва с писателя Майкъл Хамбъргър, който превежда много от произведенията на Зебалд на английски.

Творческо своеобразие редактиране

Литературното творчество на Зебалд се появява към края на 80-те години. В Германия той бива забелязан едва в средата на 90-те години, докато в Англия, в САЩ и Франция намира по-късно голяма популярност. Днес Зебалд е един от най-дискутираните немскоезични автори.

Много от текстовете имат меланхоличен тон. В тях е важен е въпросът за значението и функцията на спомнянето и паметта. Зебалд се посвещава на травматизирани хора: емигрантите, които подобно на разказвача са напуснали своята родина и се опитват да се ориентират и адаптират в странство. Особена тежест за Зебалд има проблематиката на германско-еврейските отношения. Още като юноша той се възмущава от мълчанието на бащината предходната генерация, а по-късно отправя критиката също и към мълчанието, с което литературата и обществото прескачат разрушените германски градове от бомбардировките на съюзническите държави.

Аргументацията на есетата и критическите трудове на Зебалд не са безспорни. Зебалд се отнася ожесточено към водения през 1993 г. конфликт за моралния интегритет на Алфред Андерзакс по време на Третия райх. До последно Зебалд се застъпва за чуждестранната германистика във Великобритания и за преподаването на немска литература в англосаксонското пространство.

Творби редактиране

След природата (1988) е първото по-значимо художествено произведение на Зебалд. Първите части разказват за художника Матиас Грюневалд и за лекаря и естественик Георг Вилхелм Щелер от Виндесхайм (участници във Втората експедиция в Камчатка); втората трета се развива във Вертах. На фона стоят екзистенциални въпроси за човечеството и за биографията на автора.

В Измама. Чувства (1990) Зебалд се посвещава на тематиката за конфликта с бащата. Въведението образуват биографични скици към Стендал и Кафка.

Емигрантите, четири дълги разказа са разкази от живота на четири лица частично базирани на автентични документи. С Паул Берайтер Зебалд описва учителя си от основното училище в Зонтхофен. На историческия образец Армин Мюлер е било забранено като евреин обучението на германски деца. От фиктивния чичо Амброс Аделварт Зебалд създава иконома на един богат еврейски американец, който умира в умопомрачение, преследван от ужасяващи халюцинации за Първата световна война. Йоханес Нагели, приятелят на протагониста от първия разказ, носи черти на дядото на Зебалд. Историята на Луиза Ланцберг от последната част разказва в литературна форма спомените на родената през 1891 г. Теа Франк-Г.

Книгата Пръстените на Сатурн (1995) е разказ от едно пътуване. Повествователят странства пеш в меланхолично настроение през английското графство Съфолк. Там той се натъква на различни истории от различни епохи.

Във Войната във въздуха и литературата Зебалд упреква германската следвоенна литература, особено членовете на Група 47, че се е провалила както морално, така и естетически при представянето на войната във въздуха.

For Years Now (2001) е сборник с кратки стихотворения на английски език.

Награди редактиране

Библиография редактиране

Художествени творби
  • 1988 Nach der Natur. Ein Elementargedicht / After Nature. London: Hamish Hamilton. ed. 2002
  • 1990 Schwindel. Gefühle / Vertigo. London: Harvill. English ed. 1999
  • 1992 Die Ausgewanderten. Vier lange Erzählungen / The Emigrants. London: Harvill. English ed. 1996
    Емигрантите. Четири дълги разказа. Превод Стоян Гяуров, София: Колибри, 2017
  • 1995 Die Ringe des Saturn. Eine englische Wallfahrt / The Rings of Saturn. London: Harvill. English ed. 1998
  • 1998 Logis in einem Landhaus / A Place in the Country. English ed. 2013
  • 1999 Luftkrieg und Literatur: Mit einem Essay zu Alfred Andersch / On the Natural History of Destruction. London: Hamish Hamilton. English ed. 2003
  • 2001 Austerlitz[7]
    Аустерлиц. Превод Галина Г. Павлова, Варна: Стено, 2013
  • 2001 For Years Now. London: Short Books.
  • 2003 Unerzählt, 33 Texte / Unrecounted. London: Hamish Hamilton. English ed. 2004
  • 2003 Campo Santo, Prosa, Essays; Campo Santo. London: Hamish Hamilton. English ed. 2005
  • 2008 Über das Land und das Wasser. Ausgewählte Gedichte 1964 – 2001 / Across the Land and the Water: Selected Poems, 1964 – 2001. English ed. 2012
Есеистика и литературознание
  • Carl Sternheim: Kritiker und Opfer der Wilhelminischen Ära. Kohlhammer, Stuttgart 1969.
  • Der Mythus der Zerstörung im Werk Döblins. Ernst Klett, Stuttgart 1980.
  • Die Beschreibung des Unglücks. Zur österreichischen Literatur von Stifter bis Handke. 1985.
  • A radical stage: theatre in Germany in the 1970s and 1980s (Radikale Bühne – Theater in Deutschland in den 1970er und 1980er-Jahren.) Herausgegeben von W.G. Sebald. Berg, Oxford 1988.
  • Unheimliche Heimat. Essays zur österreichischen Literatur. 1991.
  • Logis in einem Landhaus. (Портрети на Готфрид Келер, Йохан Петер Хебел, Роберт Валзер и др.) 1998.
  • Luftkrieg und Literatur: Mit einem Essay zu Alfred Andersch. 1999.
  • Ich möchte zu ihnen hinabsteigen und finde den Weg nicht. Zu den Romanen Jurek Beckers. В: Sinn und Form, 2/2010, S. 226 – 234

Източници редактиране

  1. ↑ ((en)) „Among Kafka's Sons: Sebald, Roth, Coetzee“, 22 януари 2013; review of Three Sons by Daniel L. Medin, ISBN 978-0-8101-2568-1
  2. ↑ ((en)) McCulloh, Mark Richard. Understanding W. G. Sebald. University of South Carolina Press, 2003. ISBN 1-57003-506-7. с. 66. Посетен на 23 декември 2007.
  3. ↑ ((en)) „Sebald's Voice“, 17 април 2007.
  4. ↑ ((en)) „Netting the Butterfly Man: The Significance of Vladimir Nabokov in W. G. Sebald's The Emigrants“ by Adrian Curtin and Maxim D. Shrayer, в Religion and the Arts, vol. 9, nos. 3 – 4, pp. 258 – 283, 1 ноември 2005.
  5. ↑ ((en)) Eric Homberger, „WG Sebald“, The Guardian, 17 декември 2001.
  6. ↑ ((en)) Martin, James R. ‘On Misunderstanding W.G. Sebald’ // Cambridge Literary Review, IV/ 7 (Michaelmas, 2013). с. 123 – 38. Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 19 февруари 2017.
  7. ↑ ((en)) Charles Saumarez, Smith. Another time, another place // The Observer. 30 септември 2001. Посетен на 19 февруари 2017.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=В._Г._Зебалд&oldid=12008047“.