Висанско

селище в Гърция, Западна Македония

Висанско (на гръцки: Πευκόφυτο, Певкофито, катаревуса: Πευκόφυτον, Певкофитон, до 1928 година Βύσαντσκο/ν, Висанцко/н[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

Висанско
Πευκόφυτο
— село —
Гърция
40.2956° с. ш. 20.9592° и. д.
Висанско
Западна Македония
40.2956° с. ш. 20.9592° и. д.
Висанско
Костурско
40.2956° с. ш. 20.9592° и. д.
Висанско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областАренес
Надм. височина961 m
Население42 души (2021 г.)

География

редактиране

Висанско е разположено на река Сарандапорос между планините Горуша (Войо) от изток и Аренес от запад на река Сарандапорос. Въпреки че е част от македонския дем Нестрам, Висанско географски принадлежи към Епир, а не към Македония.

Етимология

редактиране

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Вишанско с обичайно застъпване на българското ш с гръцкото σ.[2]

В Османската империя

редактиране

Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир.[3] В края на XIX век Висанско е село в Борботска нахия в Костурска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Висанско има 160 жители гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Висенко е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Висанско има 150 гърци и в селото работи гръцко училище.[6]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Жителите се занимават с експлоатация на гората, скотовъдство и земеделие.[7]

В 1928 година е прекръстено на Певкофитон. По време на Гражданската война пострадва силно и в 1947 година е напуснато от жителите си. След войната в 1950 година е възстановено.[7] Много от жителите на Висанско се установяват в Маняк.[8]

От 1997 година Висанско е част от община Аренес, която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Висанско на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Голия Бурика[10] Γκόλια Μπουρίκα Дади Δαδί[11] рид в Горуша, С от Висанско[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 174[7] 176[7] 231[7] 322[7] 166[7] 242[7] 113[7] 37[7] 41[7][12] 84 85

Личности

редактиране
Свързани с Висанско
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 10. (на македонска литературна норма)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  7. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
  8. Διοικητικά και πληθυσμιακά στοιχεία των οικισμών της Καστοριάς μετά την απελευθέρωση (μέρος 2ο): 1950 - 2015 // Ιστορικά Καστοριάς, 17 Ιουνίου 2015. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)
  9. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
  10. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pefkofito Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..