Витоша (природен парк)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Витоша.
„Витоша“ е първият природен парк в България и на Балканския полуостров.
Природен парк „Витоша“ | |
Бистришко бранище | |
Местоположение | България |
---|---|
Най-близък град | София |
Площ | 27 079 ha |
Построен | 1934 г. |
Създаден | 1934 г. |
Уебсайт | www.park-vitosha.org |
Витоша в Общомедия |
Разполага се на територия от 270 кв. км в едноименната планина Витоша. Обявен е за защитена територия, с Постановление № ІІІа 15422 от 27.10.1934 г. на министъра на народното стопанство.[1]
Местоположение
редактиранеПарк „Витоша“ се простира върху площ от над 270 кв. км. На северозапад Владайската седловина и Владайска река я отделят от планината Люлин; на североизток е Софийска котловина; на изток река Искър я отделя от Лозенска планина; а на югоизток дълбоката долина на река Ведена я отделя от планината Плана. Бука-Преслапската седловина на юг я отделя от планината Верила, като границата между тях продължава по долината на реката Добри дол до водослива ѝ с река Клисурата (Суха). По-нататък границата следи река Клисурата (отделя я от Голо бърдо) до село Боснек, а след това поречието на Струма и язовир „Студена“. На запад Витоша стига до Пернишката котловина.
Статут
редактиранеС постановление на Министерски Съвет № 15422 от 27 октомври 1934 г., бр. 178/1934 на Държавен вестник заедно със самия парк е създаден резерват „Бистришко бранище“, който се намира на територията на парка. Този резерват по-късно получава статут на биосферен резерват и е сред от 16-те резервата от мрежата на биосферните резервати в България. По-късно е създаден и вторият резерват в парка „Торфено бранище“.
История
редактиране- 1934 г. – обявен за национален парк върху площ от около 6410 ха.
- 1952 г. – прекатегоризиран в Народен парк. Територията му се увеличава до 22 725 ха.
- 1981 г. – площта на парка е увеличена до 26 547 ха.
- 1991 г. – площта на парка се увеличава до 26 606 ха.
- 2000 г. – прекатегоризация в Природен парк.
- 2004 г. – последна промяна в границите на парка. Територията му се променя до днешните 27 079 ха.
Управление
редактиранеУправлението се осъществява от Дирекция на Природен парк „Витоша“, поделение на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните.
Дирекция на Природен парк „Витоша“
редактиране- София, 1303
- ул. „Антим I“ № 17
- електронна поща: dppvitosha@iag.bg
- www.park-vitosha.org
Административна принадлежност
редактиранеВ административно-териториално отношение, площта на парка попада в три области, четири общини и 16 землища, както следва:[2]
- Област София (44% от територията)
- Столична община
- Район „Витоша“ – кв. Княжево, кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново, с. Мърчаево, с. Владая;
- Район „Панчарево“ – с. Бистрица и с. Железница;
- Столична община
- Софийска област (18% от територията)
- Област Перник (38% от територията)
- Община Перник – с. Рударци, с. Кладница, с. Чуйпетлово, с. Боснек и бившите села (заличени) Витошко и Крапец;
- Община Радомир – с. Горна Диканя.
Фондова принадлежност
редактиране№ | землище | площ, ха | собственост, ха | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
държавна | общинска | частна | религиозна | на общ. организации | временно стопанисвана от общината | съсобственост | |||
1. | с. Мърчаево | 606.019 | 531.364 | 0.133 | 73.483 | 0.571 | 0.469 | ||
2. | с. Владая | 1253.669 | 686.064 | 0.666 | 561.246 | 0.47 | 1.487 | 2.170 | 1.566 |
3. | кв. Княжево | 187.592 | 79.18 | 8.234 | 95.836 | 3.00 | 1.341 | ||
4. | кв. Бояна | 3819.203 | 3578.832 | 0.141 | 214.670 | 2.141 | 23.419 | ||
5. | кв. Драгалевци | 1296.005 | 1024.862 | 27.334 | 180.280 | 12.789 | 39.395 | 11.345 | |
6. | кв. Симеоново | 521.753 | 469.466 | 7.914 | 41.42 | 2.641 | 0.312 | ||
7. | с. Бистрица | 2363.745 | 983.9 | 987.091 | 45.838 | 339.238 | 7.678 | ||
8. | с. Железница | 1822.575 | 671.01 | 676.116 | 144.956 | 0.055 | 4.862 | ||
9. | с. Ярлово | 4877.608 | 2180.406 | 1749.401 | 946.665 | 0.717 | 0.419 | ||
10. | с. Чуйпетлово | 3024.184 | 2680.093 | 74.917 | 250.401 | 18.773 | |||
11. | с. Горна Диканя | 683.634 | 543.262 | 53.246 | 60.545 | 26.58 | |||
12. | с. Боснек | 1910.829 | 1781.026 | 8.085 | 25.115 | 96.559 | 0.044 | ||
13. | бивше с. Крапец | 1381.639 | 735.168 | 79.573 | 436.833 | 0.988 | 129.078 | ||
14. | бивше с. Витошко | 1802.470 | 1070.995 | 24.662 | 601.069 | 5.473 | 4.816 | 95.455 | |
15. | с. Кладница | 1069.903 | 910.601 | 0.724 | 93.265 | 52.5 | 3.218 | 8.947 | 0.648 |
16. | с. Рударци | 442.07 | 417.15 | 0.42 | 23.745 | 0.747 | 0.018 | ||
Всичко: | 27 062.898 | 18 343.379 | 3698.657 | 3795.36 | 71.232 | 52.959 | 1049.94 | 52.121 |
Обекти в парка
редактиранеРезервати
редактиранеВ границите на парка, съществуват два резервата:
- Биосферен резерват „Бистришко бранище“
- Резерват „Торфено бранище“
Върхове и скали
редактиранеМестности
редактиранеПриродни забележителности
редактиране- Алекови водопади
- Боснешки карстов район
- Боянски водопад
- Боянско езеро
- пещера Духлата
- карстов извор Живата вода
Детски екостационар
редактиране- Детски екостационар „Белите брези“, с:
- Музей на совите
- Музей на водното конче
- Музей на мечката
Храмове и манастири
редактиране- Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“
- Драгалевски манастир „Успение Богородично“
- Кладнишки манастир „Свети Николай“
Флора
редактиранеРастителният свят в парка е изключително богат и разнообразен: [3]
- 500 вида сладководни водорасли;
- 805 вида гъби;
- 360 вида лишеи;
- 326 вида мъхове;
- 1489 вида висши растения
-
Диворастящи гъби
-
Пролетен горицвет
Фауна
редактиранеЖивотинският свят също е изключително разнообразен: [4]
- Безгръбначни – 540 вида;
- Насекоми – голям дъбов сечко, буков сечко, червена горска мравка;
- Риби – балканска пъстърва;
- Птици – намерени са 236 вида, от които 120 са гнездящи, а 53 са прелетни. Основните видове са сокерица, жълтоглаво кралче, боров синигер, кръсточовка, червенушка, голям пъстър кълвач, черен кълвач, керкенез, мишелов, голям ястреб и други.
- Бозайници – благороден елен, сърна, мечка, вълк, заек, лисица, видра, дива котка и др.
В парка се срещат 13 вида прилепи – малък подковонос, голям подковонос, пещерен дългокрил и други.
-
Жълтоглаво кралче
-
Голям пъстър кълвач
-
Мишелов
-
Благороден елен
-
Вълк
-
Лисица
-
Видра
-
Малък подковонос прилеп в парка
-
Червена лисица – заснета от фотокапан в парка
-
Диви свине – заснети от фотокапан в парка
-
Сърна (женска) – заснета от фотокапан в парка
-
Дива котка – заснета от фотокапан в парка
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Държавен вестник (178). 1934 г.
- ↑ а б План за управление на Природен парк „Витоша“ 2005 – 2014 (pdf) // МОСВ, МРРБ, МЗГ и Столична община, 2005. с. 243. Посетен на 24.07.2021 г.
- ↑ Флора на природен парк Витоша, архив на оригинала от 26 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090926212032/http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F3.html, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Фауна на природен парк Витоша, архив на оригинала от 26 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090926015309/http://www.park-vitosha.org/main.php?act=html&file=info%2F5.html, посетен на 13 февруари 2021