Перник (община)

община в област Перник
Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

Община Перник е разположена в Югозападна България и е една от съставните общини на област Перник.

Община Перник
      
Общи данни
ОбластПерник
Площ477.4 km²
Население94 833 души
Адм. центърПерник
Брой селища24
Сайтpernik.bg
Управление
КметСтанислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019)
Общ. съвет41 съветници
  • ГЕРБ (13)
  • БСП (7)
  • БДЦ (7)
  • Народен съюз – ВМРО – Патриотично обединение (5)
  • Реформатори и демократи в Перник (4)
  • АБВ (3)
  • Атака (1)
  • За нашия Перник (1)
Община Перник в Общомедия
Топографска карта на община Перник.

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Перник. Част от нейната територия попада в историко-географската област Краище и в частност в по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 484,213 km2 заема 3-то място сред 6-те общините на областта, което съставлява 20,22% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Перник е твърде разнообразен, от високо планински, през ниско планински, хълмист и котловинен. От северозапад на югоизток, по цялото протежение на общината се простират две котловини. На северозапад – южната половина на Брезнишката котловина, в южната част на която, в началото на Чардакския пролом на река Струма, южно от град Батановци се намира най-ниската точка на общината – 656 m н.в. Чрез пролома Кракра на югоизток Брезнишката котловина се свързва с Пернишката котловина, надморската височина на която е от 750 до 800 m.

Тези две котловини са оградени от частите на две планински редици: Завалско-Планската на северизток и Руйско-Верилската на югозапад.

Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от три планини. В най-северните ѝ предели попадат крайните югоизточни части на планината Вискяр. Най-високата ѝ точка на територията на община Перник е връх Кале (1052,5 m), издигащ се североизточно от село Вискяр. На югозапад чрез Радуйската седловина Вискяр се свързва с планината Люлин. В пределите на общината попадат нейните югозападни склонове, обърнати към Пернишката котловина, а най-високата ѝ точка връх Дупевица (1256 m) се издига североизточно от село Големо Бучино, на границата със Столична община. На югоизток от Пернишката котловина се издига четвъртата по височина планина в БългарияВитоша. В пределите на община Перник попада почти 1/3 от територията на планината, основно нейната западна част. На границата със Столична община, североизточно от село Чуйпетлово се извисява нейният най-висок връх Черни връх 2290 m.

На югозапад двете котловини (Брезнишката и Пернишката) са оградени от части на две ниски планини спадащи към Руйско-Верилската планинска редица. На северозапад от Чардакския пролом и западно от Брезнишката котловина се простират източните склонове на планината Черна гора. Нейната максимална височина в общината е връх Гарван (1100 m), разположен северозападно от село Планиница. Районът югоизточно от Чардакския пролом и югозападно от Пернишката котловина се заема от североизточните склонове на планината Голо бърдо. Нейният най-висок връх Ветрушка (1158 m) се издига югозападно от град Перник, на границата с община Радомир.

Основна водна артерия на община Перник е река Струма, като в нейните предели протича най-горното ѝ течение. Реката извира от южното подножие на Черни връх и се насочва на юг-югозапад. При село Боснек завива на северозапад, а след това на север и се влива в язовир Студена (обем 25.2 млн. м3). След изтичането си от язовира при село Студена реката навлиза в Пернишката котловина и се насочва на север. Протича през областния център град Перник по цялото му протежение, а след него преминава през първия си пролом Кракра и навлиза в Брезнишката котловина. При град Батановци завива на юг, навлиза във втория си пролом Чардакския и напуска пределите на общината. При град Батановци в нея отдясно се влива първият ѝ по-голям приток – река Конска, която отводнява цялата Брезнишката котловина.

Климат, почви

редактиране

В климатично отношение община Перник попада в умереноконтиненталната климатична област, а западните склонове на Витоша – в планинската климатична област.

В геоморфоложко отношение Пернишката котловина попада в Краищенско-Ихтиманската подобласт. Скалните формирования на геоложката основа са главните доставчици на материали, от изветряването на които са получени продуктите, образуващи днешната почвена покривка на района. Тя се отличава с голямо разнообразие на почвените видове и техните основни характеристики. Преобладават канелените почви и излужените смолници. Равнинната част на котловината е покрита с плодороден чернозем, по поречието на река Струма има алувиални наслойки. В периферията на котловината са образувани обширни пролувиални шлейфове. Мощността на хумусния хоризонт варира от 10 до 40 см. С изключение на смолниците останалите почви притежават благоприятни физически свойства – рохкав строеж, висока порьозност, добра аерация. Като цяло почвените условия в община Перник са благоприятни за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и трайни насаждения.

Растителност

редактиране

Природният ландшафт до голяма степен е променен от дейността на човека. Основните дървесни видове са дъб (благун, цер), акация, келяв габър и др. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина и др. Общата територия на горския фонд в общината е 174 866 дка, 142 114 дка са горите със специално предназначение. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Народен парк „Витоша“ обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9 988 ха на територията на община Перник. В тази част на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.

Минерални ресурси

редактиране

По времето на терциера Пернишката котловина е била дъно на езерен басейн, в който са се наслоили мощни пластове. От този геоложки период датират и запасите от кафяви въглища в района, които предопределят насоката на икономическото развитие на общината. Кафявите въглища от Пернишкия въглищен басейн се експлоатират от „Мини Перник“ АД. Средногодишното производство е близо 2 млн. т. годишно.

От нерудните изкопаеми в общината е застъпен добивът на инертни материали, варовик, гранит. Варовиците (с големи запаси) са пригодни за добив на цимент и вар (Перник, Батановци). Кариерите за добив на варовик са затворени, но при възстановяване на циментопроизводството те отново ще функционират. Доломитите при кв. „Калкас“ и село Боснек са подходящи с флюси в металургията. Тук има подходящи находища за добив на монцонит и сиенит като облицовъчен камък.

Защитени местности

редактиране

На 5 km южно от град Перник, в планината Голо бърдо, се намира резерватът Острица. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 m) и склоновете му – доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода. В резервата преобладават издънкови насаждения от габър, келяв габър, мъждрян. Флората се състои от 358 вида и 4 подвида, отнасящи се към 212 реда и 56 семейства. Въпреки малката си територия това представлява 1/10 част от флористичното богатство на България. Защитени от закона са 7 вида растения: ниско бясно дърво, урумово лале, горска съсънка, източна ведрица, урумов лопен, длановиден ветрогон и сръбско звънче. Въпреки неголемите отстояния на резервата от заобикалящите го градове – Перник, Батановци и Радомир, нарушенията на режима на защитената територия, стопанисвана от Горско стопанство – Радомир, са незначителни. Основна причина за това са „проветривостта“ на резервата и по-високата му надморска височина (1100 m) спрямо селищата с развита промишленост (700 – 800 m).

В района на Перник се намира най-дългата пещера в България – Духлата. Проучени са 15 km от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 m2 всяка.

Населени места

редактиране
 
Изглед към село Големо Бучино през 2007 г.
 
Изглед към село Кладница през 2007 г.
 
Изглед към село Лесковец през 2008 г.
 
Изглед към село Люлин през 2010 г.
 
Изглед към град Перник през 2006 г.
 
Изглед към село Рударци през 2009 г.
 
Изглед към село Чуйпетлово през 2006 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Батановци 2004 4,556 Темелково Люлин 764 22,191
Богданов дол 442 9,975 Мещица 789 20,130
Боснек 217 28,666 Перник 68 259 72,289 Димитрово
Вискяр 88 10,907 Планиница 33 3,719
Витановци 264 7,336 Радуй 54 14,445
Големо Бучино 586 17,974 Расник 346 21,013
Дивотино 1675 26,331 Рударци 1400 8,466
Драгичево 2161 20,448 Селищен дол 104 11,500
Зидарци 109 3,694 Студена 1725 74,794
Кладница 1376 15,414 Черна гора 253 16,078
Кралев дол 614 14,618 Чуйпетлово 38 29,642 Чупетлово
Лесковец 77 13,884 Ярджиловци 969 16,143

Административно-териториални промени

редактиране
  • Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбски Самоков на с. Попово;
  • Указ № 402/обн. 18.09.1929 г. – признава с. Перник за гр. Перник;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1944 г. – преименува с. Попово на с. Витошко;
  • Указ № 649/обн. 16.07.1949 г. – преименува гр. Перник на гр. Димитрово;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Батановци на с. Темелково;
  • Указ № 408/обн. 13.10.1953 г. – заличава селата Витошко и Крапец поради изселване;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава селата Бела вода, Калкас и Мошино и ги присъединява като квартали на гр. Димитрово;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – признава н.м. Рударци (от с. Кладница) за отделно населено място – с. Рударци;
  • Указ № 460/обн. 14.11.1961 г. – обединява селата Райлово (Райловци) и Църнел в едно ново населено място – с. Люлин;
  • Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – преименува с. Църква на с. Даскалово;
– възстановява старото име на гр. Димитрово на гр. Перник;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Чупетлово (Чупетльово) на с. Чуйпетлово;
  • Указ № 2434/обн. 27.10.1972 г. – заличава с. Даскалово и го присъединява като квартал на гр. Перник;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Темелково за гр. Темелково;
  • Указ № 157/обн. 10.05.1991 г. – възстановява старото име на гр. Темелково на гр. Батановци;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Черна гора от гр. Темелково и го признава за отделно населено място – с. Черна гора;
  • Указ № 120/обн. 14.04.1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;[2]

Население

редактиране

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 97 181 88 831 176 1781 208 250 5935 100.00 91.40 0.18 1.83 0.21 0.25 6.10
Перник 80 191 73 063 78 1709 183 218 4940 Перник 91.11 0.09 2.13 0.22 0.27 6.16
Батановци 2263 2189 3 3 8 5 55 Батановци 96.73 0.13 0.13 0.35 0.22 2.43
Драгичево 2121 2020 27 4 67 Драгичево 95.23 1.27 0.18 3.15
Дивотино 1911 1852 0 3 53 Дивотино 96.91 0.00 0.15 2.77
Студена 1819 1748 0 0 70 Студена 96.09 0.00 0.00 3.84
Рударци 1362 1277 0 23 5 7 50 Рударци 93.75 0.00 1.68 0.36 0.51 3.67
Кладница 1202 1030 4 3 163 Кладница 85.69 0.33 0.24 13.56
Ярджиловци 1079 1064 0 0 13 Ярджиловци 98.60 0.00 0.00 1.20
Мещица 873 854 6 0 12 Мещица 97.82 0.68 0.00 1.37
Люлин 849 822 0 0 26 Люлин 96.81 0.00 0.00 3.06
Големо Бучино 726 586 90 11 34 Големо Бучино 80.71 12.39 1.51 4.68
Кралев дол 619 192 0 0 426 Кралев дол 31.01 0.00 0.00 68.82
Богданов дол 486 481 0 0 0 4 1 Богданов дол 98.97 0.00 0.00 0.00 0.82 0.20
Расник 399 394 0 0 0 0 5 Расник 98.74 0.00 0.00 0.00 0.00 1.25
Черна гора 302 295 0 0 0 0 7 Черна гора 97.68 0.00 0.00 0.00 0.00 2.31
Витановци 269 269 0 0 0 0 0 Витановци 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Боснек 155 154 0 0 0 Боснек 99.35 0.00 0.00 0.00
Селищен дол 146 138 0 0 0 0 8 Селищен дол 94.52 0.00 0.00 0.00 0.00 5.47
Лесковец 117 116 0 0 0 Лесковец 99.14 0.00 0.00 0.00
Вискяр 102 98 0 0 0 0 4 Вискяр 96.07 0.00 0.00 0.00 0.00 3.92
Зидарци 80 80 0 0 0 0 0 Зидарци 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Радуй 51 51 0 0 0 0 0 Радуй 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Планиница 30 30 0 0 0 0 0 Планиница 100.00 0.00 0.00 0.00 0.00 0.00
Чуйпетлово 29 28 0 0 0 0 1 Чуйпетлово 96.55 0.00 0.00 0.00 0.00 3.44

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 97 181 100.00
Православие 67 069 69.01
Католицизъм 317 0.32
Протестантство 569 0.58
Ислям 163 0.16
Друго 96 0.09
Нямат 3574 3.67
Не се самоопределят 5272 5.42
Непоказано 20 121 20.70

Политика

редактиране

Общински съвет

редактиране
 
Сградата на общинския съвет през 2008 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8]

Партия или сдружение 2003 2007 2011 2015
Избирателна активност по време на изборите 38,79 % 52,47 % 48,36 %
Общ брой места 41 41 41 41
ГЕРБ 15 13
Български демократичен център 1 5 7
Българска социалистическа партия 13 7
Коалиция „Народен съюз – ВМРО – Патриотично обединение“
(ВМРО – Българско национално движение, Народен съюз)
5
Коалиция „Реформатори и демократи за Перник“
(Единна народна партия, Никола Петков, БДФ, Българска социалдемократическа партия)
4
Алтернатива за българско възраждане 3
Коалиция „За нашия Перник“ 1
Атака 2 1 1
Коалиция „БСП, ЗНС, КПБ, ПБС, ПК „Тракия“, СПС „Защита“, Движение „Гергьовден“ 12
Коалиция „Патриотично обединение“ (Обединен блок на труда, Български лейбъристи, Достойна България) 3
Коалиция „Демократи за Перник“ (Демократи за силна България,
Български земеделски народен съюз - Народен съюз, ВМРО – Българско национално движение)
3
Коалиция „Обединена десница“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“,
Обединени демократични сили, Радикалдемократическа партия, ОЗ, Българска социалдемократическа партия)
2
Коалиция „Съюз за Перник – ЗНС ХСС“ (Земеделски народен съюз, Християнсоциален съюз) 15
Коалиция „Нова левица – БСП и ПБС“ (Българска социалистическа партия, Български социалдемократи) 10
Коалиция „Демократи за Перник – СДС, ДСБ, ССД, ДП“ (Съюз на демократичните сили,
Демократи за силна България, Съюз на свободните демократи, Демократическа партия)
9
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение) 4
Съюз на демократичните сили 9
Коалиция „Нова левица – Патриотично обединение за Перник“ 8
Национално движение „Симеон Втори“ 4
Съюз на свободните демократи 2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Българска социалдемокрация 1
ВМРО – Българско национално движение 1
Коалиция „Възраждане за Перник“ 1
Коалиция „ДП – СДП“ 1

Транспорт

редактиране

През общината преминават три участъка от железопътната мрежа на България:

  • от изток на запад, по долината на река Струма, в т.ч. през областния център град Перник – участък от 18,2 km от трасето на жп линията СофияБлагоевградКулата;
  • от юг на север – началният участък от 18,6 km от трасето на жп линията Перник – РадуилВолуяк;
  • целият участък от 16,2 km от спомагателната жп линия гара Разменна – Батановци.

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,2 km:

Топографски карти

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. Решение № 120 от 25.03.1998 г. // ДВ. бр. 42 от 14.04.1998 г. ciela.net. Посетен на 19.06.2014.
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2018. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2018. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници - I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 15 октомври 2018.
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Перник“ // results.cik.bg. Посетен на 15 октомври 2018.
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Перник“ // results.cik.bg. Посетен на 15 октомври 2018.
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Перник“ // results.cik.bg. Посетен на 15 октомври 2018.
  9. в този си участък автомагистрала Срума се дублира с Републикански път I-1
  10. на протежение от 15,3 km (от km 287,4 до km 302,7) Републикански път I-1 се дублира с автомагистрала Срума и на протежение от 0,3 km (от km 287,1 до km 287,4) с Републикански път I-6
  11. на протежение от 0,3 km (от km 89,9 до km 90,2) Републикански път I-6 се дублира с Републикански път I-1

Външни препратки

редактиране