Отваря главното меню

Владимир Луков е български поет.

Владимир Луков
Роден 2 юни 1949 г. (70 г.)
Професия поет, политик
Националност Флаг на България България
Активен период 1992-
Жанр поезия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 2 юни 1949 година в село Ценово, Русенско. Потомък е на фамилията Чипови от с. Пътеле, Егейска Македония. Сродник е на Андрей Чипов и Васил Чипов. Завършил е география и философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Бил е работник, учител и специалист по управление на образованието в Окръжен съвет за народна просвета и Окръжен комитет на БКП в гр. Русе. Напуска същият град през ноември 1987 г. по политически причини. Уличен е там в „четене на немарксическа литература и участие в неформални групи с нездрави философски и идейно-естетически възгледи“.

От 1987 г. до 2012 г. работи като старши преподавател по география и философия в Технически университет – София, филиал Професионална гимназия по компютърни технологии и системи (УКТЦ), Правец. Междувременно в гр. Правец е избиран два мандата за общински съветник. През първия мандат (1991-1994) е заместник-председател, а през втория (1999-2003) – председател на Общинския съвет.

Редактор и модератор е на сайта на Съюза на свободните писатели (svobodenpisatel.org) от 2005 г.

ТворчествоРедактиране

Пише и публикува стихове от 1969 г. Изявите му в литературния печат до 1989 г. са свързани предимно с русенските издания за литература и изкуство, вестник и алманах „Светлоструй“. Представен е като поет в множество поетически сборници и антологии, включително в ретроспективната Антология на балканската поезия „Светият път“ на известния македонски поет и издател Раде Силян. Има публикувани стихотворения в македонски, френски и испански литературни издания. Пише и проза. Автор е и на научни статии и приложни разработки в областта на образованието.

Негови поетични книги се намират в едни от най-големите библиотеки в света – Харвардската университетска библиотека и библиотеката на Конгреса в САЩ.

Член е на Съюза на свободните писатели в България от 1992 г. и негов Заместник-председател от 2014 г. Член е и на Съюза на българските журналисти от 2018 г.

БиблиографияРедактиране

Стихосбирки
  • „Човекът с протези“ (1992)
  • „Съгледвачът“ (1993)
  • „Безбожни въплъщения“ (1999)
  • „Пролом“ (2001)
  • „Сверка на сетивата“ (2005)
  • „Провидения“ (Скопие, 2006, ИК „Макавей“, поредица „Балкански писатели“, превод Бранко Цветкоски).
  • „Следи от вятър“ (2007)
  • „Зраци“ (2009)
  • „Фибри от безкрая“ (2011)
  • „Сончев поjас“ (Скопие, 2016, Изд. „Матица македонска“, буквален превод Стефан Влахов-Мицов, поетически превод Паскал Гилевски)
Други книги
  • „Формиране на научно-техническо и технологично мислене у подрастващото поколение“ (Дружество за разпространение на научни знания „Георги Кирков“, Русе, 1987)
  • „Бог, народ, личност, народ, Бог – българският изход“ (публицистика, авторско издание, 2002)
  • Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том I. Книга за (не)послушници), 2012 г.
  • Мястото, откъдето започва безкраят (Достоверни разкази, мисли, сънища, фантазии и изследвания / Философия на цялостността и практика на оличностяването / Том II. Книга за (не)удачници), 2014 г.
  • Народът, учителят, писателят (есеистика и публицистика), 2015 г.
  • От кал, камък и злато (Непредубедени разкази), авторско издание, 2019 г.
Преводи
  • „Зло време“, поезия от македонския поет Раде Силян, Издателство „БОГИАННА“, София, 2014 г.

НаградиРедактиране

  • Грамота и значка на Министерството на образованието „За педагогическо майсторство“, 1981 г.
  • Две награди с медал и значка – за развитието на образователното дело в Русенска област, 1984 и 1985 г.
  • Почетна грамота и награда на ССП „Народни будители 2006" – за поетичната книга „Сверка на сетивата“
  • Награда за цялостно творчество „Златното клонче“ (2012) на сайта artnovini.com
  • Почетна грамота и награда на ССП „Народни будители 2012" – за книгата „Мястото, откъдето започва безкраят“ и за цялостно творчество
  • Звание на Съюза на свободните писатели „Народен будител -2014“ – за книгата „Мястото, откъдето започва безкраят“, том втори: Книга за (не)удачници, 2014 г.
  • Награда „Григор Пърличев“ на Съвета на международната среща на литературните преводачи – гр. Тетово, Република Македония, 2015 г. – за превода на книгата с избрани стихотворения на македонския поет Раде Силян „Зло време“, издадена през 2014 г. от Издателство „Богианна“, гр. София
  • Награда „Възроденият феникс“ на Съюза на свободните писатели в България за цялостно творчество и по случай 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (2018)
  • Почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, с грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост (2018)

Външни препраткиРедактиране