Отваря главното меню

Владислав Николов Алексиев е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, специалист по българско и византийско средновековно право.

Владислав Алексиев
български юрист
Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Научна дейност
Област Право, история
Образование Софийски университет
Лайпцигски университет
Работил в Военно училище в София
Софийски университет

БиографияРедактиране

Алексиев е роден в 1884 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя. Син е на Царевна Миладинова и Никола Алексиев, внук на Димитър Миладинов. Учи в Солунската българска гимназия и в 1904 година завършва Българската класическа гимназия в Битоля, където негов учител е Парашкев Цветков. Като гимназист в Битоля влиза в македоно-одринското освободително движение, в което е въведен от съучениците си Арсений Йовков и Луканов.[1]

От 1904 до 1906 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1906 година продължава образованието си в Лайпциг, но прекъсва и в 1907 – 1908 година преподава в Солунската гимназия. В 1909 година завършва право в Лайпциг, а през 1910 защитава докторат в същия университет. Завръща се в Солун и става учител в Солунската българска търговска гимназия.

През есента на 1913 година семейството му е прогонено от Солун от новите гръцки власти и се преселва в България, където Алексиев става преподавател във Военното училище и скоро след това – в Софийския университет. През 1931 е избран за професор по средновековно българско и славянско право. Участва във Византоложките конгреси в София през 1934 и в Рим през септември 1936 година.

По повод 40-та годишнина от Илинденското въстание, чествана от Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, Владислав Алексиев пише:

Ние македонските българи много обичаме миналото време, много ценим юнашките подвизи на нашите братя, нашите бащи и деди. Това е върховен дълг. Достоен е човек, който цени делото на предхождащите го поколения. Дваж по-достоен е народ, който цени делото си – от вчера и от онзи ден. Но народите живеят не само с минало. Здравите народи, достойните за напредък народи живеят и денонощно работят за утрешния ден, за бъдещето си. Това ни най-вече завеща Илинден![2]

Скоро след Деветосептемврийския преврат, през 1950 г. Алексиев е набързо пенсиониран от Юридическия факултет на университета за прогерманска и „фашистка дейност“. Женен за Елзе Алексиева (родом от Лайпциг), той е баща на три деца – Цветана (1922 – 2000), Борислав, Надежда.

Изследванията на Алексиев са свързани с българското и славянското право. Член е на Македонския научен институт и Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт в София (1932).[3][4][5][6]

ТрудовеРедактиране

  • „Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието“, София, 1928, 80 с.;
  • „Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения в семейството според паметниците на ІХ в.“, София 1931;
  • „Сборник Солун“, София, 1934 (заедно с Петър Дървингов);
  • „За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХІІІ и ХІV век“, София, 1934, 45 с.;
  • „Епоха, земя и хора“ – материали из българското възрожденско минало“, София, 1939;
  • „Записки по история на българското право“, София, 1939;
  • „Основи на историята на българското право“, София 1940, 240 с. (второ издание – София, 1943, 264 с.)
  • „Някои основни въпроси из областта на българската правна история“, София, 1941, 35 с.
  • „Българска земя. Път и легенда“, София, Македонски научен институт, 1943, 258 с.;
  • „Българско право – история и основи“, София, 1946
  • „Основи на история на славянското право“, София, Университетска печатница, 1946, второ издание, 472 с.

Родословно дървоРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(ок. 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Миладинова
 
Димитър Миладинов
(1810 — 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 — 1862)
 
Никола Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 — 1897)
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
Георги Миладинов
 
Христо Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Шапкарев (1834 — 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 — 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 — 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 — 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 — ?)
 
Георги Икономов
(1836/37 — ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Дионисий Попянчев
(1870 — 1940)
 
Атанас Миладинов
 
Георги Миладинов
 
Боянка Миладинова
(1873 — 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Миладинова (? — 1928)
 
Зафир Миладинов
 
Христо Миладинов
(1899 — 1944)
 

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 210.
  2. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.4.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 13 – 14.
  4. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София, 1999.
  5. Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич – учен и общественик“, в: „Македонски преглед“, г.XIV, 1991, кн.2.
  6. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 9543236313, стр. 50.