Отваря главното меню

Христо Попантов Попангелов (изписване до 1945 година Христо Попъ Антовъ) е български революционер, тиквешки ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Попантов
български революционер

Роден
Починал
31 януари 1964 г. (84 г.)

Образование Лозански университет

БиографияРедактиране

Христо Попантов е роден в семейството на ваташкия свещеник Андон Попкамчев през 1879 година. Брат е на Йованче и Тодор Попантов. Учи в основното училище в родното си село, след това - в Българското четирикласно училище в Скопие и в българското педагогическо училище, което завършва в 1899 година. Като ученик той става член на БМОРК.

От 1899 година Попантов е назначен за учител в Кавадарци и се включва в дейността на революционната организация. В 1901 година е избран за член на ръководството на околийския комитет на организацията в Кавадарци, по-късно, след като на 21 април 1903 година Лазар Мишев се включва в четата на Петър Юруков, е и негов председател.[1] През октомври 1904 година, след провал в организационната мрежа Попантов е принуден да избяга в България. Задочно е осъден на седем години затвор.

През 1904-1907 година Попантов учи в университета в Лозана, Швейцария, където завършва право. В 1907-1908 година той е учител в мъжката гимназия в Пазарджик. След Младотурската революция в 1908 г. се завръща в Кавадарци, където заедно с Добри Даскалов, турски офицер и двама местни мюсюлмани съставят временна комисия, натоварена с управлението на града. Става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кавадарци.[2]

През 1908-1910 година Попантов специализира турско право в Солун и Цариград. В 1910-1911 година е съдия в Шкодра, а в 1911-1913 е член на окръжния съд в Кютахия, Мала Азия. През февруари 1913 година е принуден да избяга от Османската империя и до 1919 година живее в Западна Тракия, където е адвокат (в Гюмюрджина и Ксанти, общински съветник, член на Окръжната постоянна комисия в Ксанти. През ноември 1918 година Христо Попантов се жени за Мария Попалексиева, дъщеря на Царевна Миладинова. Негов кум е генерал Александър Протогеров.

В 1920-1925 година Попантов е адвокат в София и Пашмакли, а през 1925-1926 година е директор на тютюневата фабрика „Македонка“. През 1927-1930 година работи като инспектор в Главната дирекция по настаняване на бежанците в София и в Петрич, по-късно отново е адвокат.

След Първата световна война Христо Попантов се отдава и на журналистическа дейност, свързана предимно с миналото на родния му край. Пише спомени и събира материали за революционните борби в Тиквешията. Той е един от авторите на брошурата „Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко“ (1925). В 1933 година е избран в ръководството на Тиквешкото благотворително братство. В 1941 година като председател на Тиквешкото братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България.

Христо Попантов умира на 31 януари 1964 година в София.

През 2006 година Държавният архив на Република Македония издава част от спомените на Христо Попантов, в които освен информацията за собственото му минало са включени данни за освободителното движение в Македония, за миналото, обичаите и всекидневния живот в Тиквеш, описани като част от българската история и културно наследство.[3][4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Камчевски, Петре. Револуционерното движење во Тиквешијата до Балканските војни, Кавадарци 1995, с. 137.
  2. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  3. Поп Антов, Христо. Спомени, Скопје 2006
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 132