Владислав Алексиев

български юрист

Владислав Николов Алексиев е виден български просветен деец, учен, юрист и историк, професор по българско и славянско средновековно право, специалист по византийско право.

Владислав Алексиев
български юрист
Роден
Починал
23 април 1962 г. (77 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Софийски университет
Научна дейност
ОбластПраво, история
Работил вВоенно училище в София
Софийски университет
Семейство
БащаНикола Алексиев (възрожденец)
МайкаЦаревна Миладинова
ДецаЦветана Алексиева

Биография

редактиране

Алексиев е роден в 1884 година в главния град на Македония, Солун, тогава в Османската империя. Син е на Царевна Миладинова и Никола Алексиев, внук на Димитър Миладинов. Учи в Солунската българска гимназия и в 1904 година завършва Българската класическа гимназия в Битоля, където негов учител е Парашкев Цветков. Като гимназист в Битоля влиза в македоно-одринското освободително движение, в което е въведен от съучениците си Арсений Йовков и Луканов.[1]

От 1904 до 1906 година следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1906 година продължава образованието си в Лайпциг, но прекъсва и в 1907 – 1908 година преподава в Солунската гимназия. В 1909 година завършва право в Лайпциг, а през 1910 защитава докторат в същия университет. Завръща се в Солун и става учител в Солунската българска търговска гимназия.

През есента на 1913 година семейството му е прогонено от Солун от новите гръцки власти и се преселва в България, където Алексиев става преподавател във Военното училище и скоро след това – в Софийския университет. През 1931 е избран за професор по средновековно българско и славянско право. Участва във Византоложките конгреси в София през 1934 и в Рим през септември 1936 година.

По повод 40-ата годишнина от Илинденското въстание, чествана от Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, Владислав Алексиев пише:

Ние македонските българи много обичаме миналото време, много ценим юнашките подвизи на нашите братя, нашите бащи и деди. Това е върховен дълг. Достоен е човек, който цени делото на предхождащите го поколения. Дваж по-достоен е народ, който цени делото си – от вчера и от онзи ден. Но народите живеят не само с минало. Здравите народи, достойните за напредък народи живеят и денонощно работят за утрешния ден, за бъдещето си. Това ни най-вече завеща Илинден![2]

Скоро след Деветосептемврийския преврат, през 1950 г. Алексиев е набързо пенсиониран от Юридическия факултет на университета за прогерманска и „фашистка дейност“. Женен за Елзе Алексиева (родом от Лайпциг), той е баща на три деца – Цветана (1922 – 2000), Борислав, Надежда.

Изследванията на Алексиев са свързани с българското и славянското право. Член е на Македонския научен институт и Дружеството за Българо-германско приятелство и Българския археологически институт в София (1932).[3][4][5][6]

  • „Принос към византийско-българските правни отношения. Еклогата с оглед на завещанието“, София, 1928, 80 с.
  • „Принос към старобългарското семейно право. Имотно-правни отношения в семейството според паметниците на ІХ в.“, София 1931
  • „Сборник Солун“, София, 1934 (заедно с Петър Дървингов)
  • „За правото на убежище и съдебен имунитет с оглед на старобългарските правни паметници и хрисовулите на ХІІІ и ХІV век“, София, 1934, 45 с.
  • „Епоха, земя и хора“ – материали из българското възрожденско минало“, София, 1939
  • „Записки по история на българското право“, София, 1939
  • „Основи на историята на българското право“, София 1940, 240 с. (второ издание – София, 1943, 264 с.)
  • „Някои основни въпроси из областта на българската правна история“, София, 1941, 35 с.
  • „Българска земя. Път и легенда“, София, Македонски научен институт, 1943, 258 с.
  • „Българско право – история и основи“, София, 1946
  • „Основи на история на славянското право“, София, Университетска печатница, 1946, второ издание, 472 с.

Родословно дърво

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Попалексиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Алексиев
(1851 — 1941)
 
Царевна Миладинова
(1856 — 1934)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев
(1883 - 1992)
 
Елзе Бернхард
 
Райна Алексиева
(1897 — 1984)
 
Мария Попантова
(1888 - 1968)
 
Христо Попантов
(1879 - 1964)
 
 
 
Димитър Алексиев
(1892 - 1975)
 
Хариклия Робева
(1893 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветана Алексиева
(1922 - 2000)
 
Надежда Алексиева
(1925 - ?)
 
Борислав Алексиев
(1928 — ?)
 
Веселин Антов
(1919 - ?)
 
Иван Антов
(1923 - 1985)
 
Никола Антов
(1925 - 1986)
 
Никола Алексиев
(1923 - 2019)
 
Ангел Алексиев
(1925 - ?)

Външни препратки

редактиране
  1. Българска земя. Път и легенда, София, Македонски научен институт, 1943, с. 210.
  2. Миладиновъ-Алексиевъ, Вл. Илиндень и илинденци // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 4.
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 13 – 14.
  4. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София, 1999.
  5. Проф. Борис Яновски, „Любомир Милетич – учен и общественик“, в: „Македонски преглед“, г.XIV, 1991, кн.2.
  6. Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, ISBN 954-323-631-3, стр. 50.