„20-ти април“ (площад в Копривщица)
„20-ти април“ е централният исторически площад в Копривщица.
| „20-ти април“ | |
|---|---|
.jpg) | |
| Страна | България паметник на културата с местно ансамблово значение[1] |
| Селище | Копривщица |
| Улици | булевард „х. Ненчо Палавеев“ улици „Геренилото“ „Първа пушка“ „Любен Каравелов“ „24-ти март“ |
| Обекти | мавзолей костница в чест на Априлци |
ИсторияРедактиране
В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено и новопостроеният мавзолей костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков е открит през 1928 г.[2]
През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеите, паметниците на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Пръстеният терен на площада е заменен с настилка от каменни плочи, като е премахната и съществуващата дотогава естрада, както и декоративната ограда на костницата.
Пак тогава е построен и ресторантският комплекс „20-ти Април“ на мястото на стария ресторант. Преди това към площада е уреден парк по проект на архитект Вельо Дебелянов с поставена в него чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване на града и региона.[3] В парка има информационна витрина на Дирекцията на музеите в града.
От там посетителите на града поемат по улица „Геренилото“, за да се запознаят или си припомнят местата и героите, с които започва българската свобода.
СъбитияРедактиране
Всеки 1 януари тук се пресъздава ритуала „Надпяване на пръстените“.[4]
Всяка година по случай освобождението на Копривцщица от войските на полковник Дмитрий Комаровски в деня на празника 3 март се провежда Възстановка на посрещането на руските освободителни войски в Копривщица.[5]
На пролетните празници Сирни заговезни кукерите, наричани в градчето „маскари“ има организирано палене на огньове на площада и по махали. Празникът е придружен с парад на маските и кукерски костюми.[6] За провеждането на тържествата има интересно предание в Копривцщица, свързано с чорбаджи Вълко Чалъков. Говори се, че той е бил личен приятел на султан Махмуд II и по време на един празник на владетеля той устроил специално представление с овчари, които докарали като дар за султана овни с поставени фенерчета на роговете им. Това впечатлило много султана и той изненадано попитал хаджията какво желае в замяна. Тогава чорбаджията поискал от султана разрешение в Копривщица и Панагюрище на Сирни заговезни българите да празнуват и с много тържества да посрещат началото на постите – да гърмят и да палят празнични огньове.[7]
Ежегодно тук се провеждат празненства (1 – 2 май) по случай обявяването на Априлското въстание и изпращането на прочутото Кърваво писмо в Панагюрище и Клисура. Тържествата откриват музикантите от представителния духов оркестър на Средно училище „Любен Каравелов“.
По случай на тези събития пак всяка година има театрализирано по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков възпроизвеждане на моменти от обявяването на въстанието. Вечерта на площада има тържествена заря-проверка[8] с участието на регионалния клуб „Традиция“ от града,[9] заменил представителното военно подразделение. В спектакъла участват и артисти от гражданството на Копривщица.[10]
Всяко лято на това място в рамките на фолклорните празници „С Копривщица в сърцето“ се провежда и инициативата „Мегданско хоро“ веднъж седмично всяка събота. Редовни участници са женската певческа група „Копришки бисери“ с ръководител Ваня Бурова, юношеският танцов състав „Копривщенчета“ и танцов колектив „Усмивки“ с ръководител Димитрина Орашъкова, както и гостуващи фолклорни изпълнители от региона и страната.[11]
На всеки пет години по време на провеждането на Националният събор на българското народно творчество на площада има изградена временна естрада за музикални и танцови представления със свободен за граждани достъп.
На площад „20-ти Април“ на 31 декември се изпраща старата и посреща новата година със заря и огнена урбалка (клада). Когато огъня позатихне се прескача за здраве.
Празненствата се организират от Община Копривщица, Дирекцията на музеите, Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ и Народното читалище в града.
Вижте същоРедактиране
ГалерияРедактиране
Информацонна витрина на Дирекцията на музеите
Мегданско хоро, танцов колектив „Усмивки“
Купчийницата при Дирекцията на музеите
.jpg)
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
- ↑ Citybuild.bg. Отбеляжват 120 години от рождението на арх. Пантелей Цветков. Посетен на 14 август 2021 г.
- ↑ Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.
- ↑ M.focus-news.net. Интервю със Светлана Мухова, главен уредник в Дирекция на музеите в Копривщица за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“. Посетен на 2 октомври 2021
- ↑ Vestnikregion.com. В Копривщица възстановка на Освобождението. Посетен на 9 март 2022
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Доклад за дейността на народно читалище „Х.Н.Д. Палавеев. – 1869“ град Копривщица за 2019 г. Посетен на 9 март 2022
- ↑ M.focus-news.net. Интервю със Светлана Мухова. Посетен на 23 март 2022
- ↑ Novpogled.net. В Копривщица отбелязаха 145 г. от Априлското въстание. Посетен на 14 август 2021
- ↑ Drugi.dokumentite.com. Национално дружество „Традиция“ – Регионален клуб Копривщица. Посетен на 14 август 2021
- ↑ Vestnikregion.com, В. „Регион“ от 02 юни 2021. Възстановка: 180 самодейци представиха епизоди от Априлската епопея. Посетен на 18 юли 2021
- ↑ Srednogorie.bg. Започнаха мегданските хора в Копривщица. Посетен на 14 август 2021