„20-ти април“ (площад в Копривщица)
„20-ти април“ е централният исторически площад в Копривщица.
| „20-ти април“ | |
.jpg) | |
| Страна | България паметник на културата с местно ансамблово значение[1] |
|---|---|
| Селище | Копривщица |
| Улици | булевард „х. Ненчо Палавеев“ улици „Геренилото“ „Първа пушка“ „Любен Каравелов“ „24-ти март“ |
| Обекти | мавзолей костница в чест на Априлци Паметник на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година Мост на свободата |
| „20-ти април“ в Общомедия | |
История редактиране
В миналото е малка улица със застроени сгради около нея. Около началото на ХХ век мястото е разчистено, руслото на Бяла река е преместено и новопостроеният мавзолей костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков е открит през 1928 г.[2]
| „ | Въ града нема чаршия. Малкото дюкяни, кръчми и кафенета сж пръснати изъ града, въ различни улици. Най-сборно место е малкиятъ площадъ („пазара“) при устието на Бела река, дето се строи сега мавзолей за споменъ на Априлското възстание. Тамъ става пазаръ, тамъ е най-оживеното место въ тихия сега западналъ градецъ. [3] | “ |
През 1970-те години е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеите, паметниците на културата, както и на улиците в града, който е обявен за национален исторически резерват. Пръстеният терен на площада е заменен с настилка от каменни плочи, като е премахната и съществуващата дотогава естрада, както и декоративната ограда на костницата.
Пак тогава е построен и ресторантският комплекс „20-ти Април“ на мястото на стария ресторант. Преди това към площада е уреден парк по проект на архитект Вельо Дебелянов с поставена в него чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване на града и региона.[4] В парка има информационна витрина на Дирекцията на музеите в града.
От там посетителите на града поемат по улица „Геренилото“, за да се запознаят или си припомнят местата и героите, с които започва българската свобода.
Архитектура редактиране
Около площада е оформен цялостен архитектурен ансамбъл. Централно място в него заема мавзолеят костница по проект на Пантелей Цветков. Според волята на дарителя Ненчо Палавеев около костницата е създаден парк по проект на Иван Джартазанов и местния лесовъд Данаил Кусев.[5]
На площада се намира седалището на Дирекцията на музеите в бившата „Спицерия“ (аптеката на доктор Спас Иванов) с прилежащата и „Купчийница“ (от купувам). Градена от обикновен ломен камък, обрамчен по ръбовете на приземието с дялан камък и тухлени противоземетръсни ивици дооформя облика търговски център на Копривщица от епохата на Възраждането.[6]
Тук е бившата кръчма, книжарница „Димчо Дебелянов“ и сладкарница,[7][8] която днес е арт магазин „Антико“.[9] В сферата на туризмът дейност осъществяват информационния център на сдружение „Съвет по туризъм“,[10] три ресторантски комплекса – „20-ти Април“, „Дядо Либен“, „Галерия“, кафене „При Васко“, банка и няколко магазина за сувенири. Площадният ансамбъл се завършва от „Моста на свободата“, построен в чест на осемдесет години от Априлското въстание.[11]По този повод е изграден и паметникът на „Кървавото писмо“ и събитията от 1944 година. Комплексът от две морени е построен в памет на считаните по това време за две от най-значителните събития в новата история града – революцията от 1876 г. и превземането на Копривщица от партизаните на бригада „Георги Бенковски“ и чета „Бачо Киро“ на бригада „Чавдар“ в ранната пролет на 24 март 1944 г. [12]
Събития редактиране
Всеки 1 януари тук се пресъздава ритуала „Надпяване на пръстените“.[13]
Всяка година по случай освобождението на Копривцщица от войските на полковник Дмитрий Комаровски в деня на празника 3 март се провежда Възстановка на посрещането на руските освободителни войски в Копривщица.[14]
На пролетните празници Сирни заговезни кукерите, наричани в градчето „маскари“ има организирано палене на огньове на площада и по махали. Празникът е придружен с парад на маските и кукерски костюми.[15] За провеждането на тържествата има интересно предание в Копривцщица, свързано с чорбаджи Вълко Чалъков. Говори се, че той е бил личен приятел на султан Махмуд II и по време на един празник на владетеля той устроил специално представление с овчари, които докарали като дар за султана овни с поставени фенерчета на роговете им. Това впечатлило много султана и той изненадано попитал хаджията какво желае в замяна. Тогава чорбаджията поискал от султана разрешение в Копривщица и Панагюрище на Сирни заговезни българите да празнуват и с много тържества да посрещат началото на постите – да гърмят и да палят празнични огньове.[16]
Ежегодно, в деня на Копривщица тук се провеждат празненства (1 – 2 май) по случай обявяването на Априлското въстание и изпращането на прочутото Кърваво писмо в Панагюрище и Клисура. Тържествата откриват музикантите от представителния духов оркестър на Средно училище „Любен Каравелов“.
По случай на тези събития пак всяка година има театрализирано по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков възпроизвеждане на моменти от обявяването на въстанието. Вечерта на площада има тържествена заря-проверка[17] с участието на регионалния клуб „Традиция“ от града,[18] заменил представителното военно подразделение. В спектакъла участват и артисти от гражданството на Копривщица.[19]
Всяко лято на това място в рамките на фолклорните празници „С Копривщица в сърцето“ се провежда и инициативата „Мегданско хоро“ веднъж седмично всяка събота. Редовни участници са женската певческа група „Копришки бисери“ с ръководител Ваня Бурова, юношеският танцов състав „Копривщенчета“ и танцов колектив „Усмивки“ с ръководител Димитрина Орашъкова, както и гостуващи фолклорни изпълнители от региона и страната.[20]
На всеки пет години по време на провеждането на Националният събор на българското народно творчество на площада има изградена временна естрада за музикални и танцови представления със свободен за граждани достъп.
На площад „20-ти Април“ на 31 декември се изпраща старата и посреща новата година със заря и огнена урбалка (клада). Когато огъня позатихне се прескача за здраве.
Празненствата се организират от Община Копривщица, Дирекцията на музеите, Целодневна детска градина „Евлампия Векилова“ и Народното читалище в града.
Галерия редактиране
-
-
Информацонна витрина на Дирекцията на музеите -
-
-
Мегданско хоро, танцов колектив „Усмивки“ -
Купчийницата при Дирекцията на музеите -
.jpg)
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Списък НИНКН.
- ↑ Citybuild.bg. Отбеляжват 120 години от рождението на арх. Пантелей Цветков Архив на оригинала от 2021-08-14 в Wayback Machine.. Посетен на 14 август 2021 г.
- ↑ Иширков, Анастас. Градъ Копривщица. София, 20 Априлъ 1926, 1926. с. 262. Т. I.
- ↑ Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.
- ↑ Виларова, Райна. Залесяването в околностите на Копривщица от 1904 до 1944 година // Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 83. ISSN 0323 – 9748
- ↑ Стоичков, Янчо. За архитектурата на Копривщица. София, Техника, 1977. с. 70 – 85.
- ↑ Копривщица, България - Сурдулица, Сърбия // koprivshtitsa-surdulica.com. Архивиран от оригинала на 2017-02-01. Посетен на 18 януари 2024.
- ↑ Книжарница „Димчо Дебелщнов“ // antikvarni-knigi.net. Посетен на 7 март 2024.
- ↑ Дистрибуция // fusionembassy.com. Посетен на 18 януари 2024.
- ↑ Tourist Information Centres // tourism.government.bg. Посетен на 12 октомври 2023.
- ↑ Мост на свободата – Копривщица // opoznai.bg. Посетен на 11 юли 2022.
- ↑ Живот за хората // old.duma.bg. Посетен на 15 февруари 2022.
- ↑ M.focus-news.net. Интервю със Светлана Мухова, главен уредник в Дирекция на музеите в Копривщица за предаването „Съкровищницата на тайните“ на Радио „Фокус“. Посетен на 2 октомври 2021
- ↑ Vestnikregion.com. В Копривщица възстановка на Освобождението. Архив на оригинала от 2022-03-09 в Wayback Machine. Посетен на 9 март 2022
- ↑ Koprivshtitsa-bg.com. Доклад за дейността на народно читалище „Х.Н.Д. Палавеев. – 1869“ град Копривщица за 2019 г. Посетен на 9 март 2022
- ↑ M.focus-news.net. Интервю със Светлана Мухова. Посетен на 23 март 2022
- ↑ Novpogled.net. В Копривщица отбелязаха 145 г. от Априлското въстание. Архив на оригинала от 2021-08-14 в Wayback Machine. Посетен на 14 август 2021
- ↑ Drugi.dokumentite.com. Национално дружество „Традиция“ – Регионален клуб Копривщица. Архив на оригинала от 2022-02-17 в Wayback Machine. Посетен на 14 август 2021
- ↑ Vestnikregion.com, В. „Регион“ от 02 юни 2021. Възстановка: 180 самодейци представиха епизоди от Априлската епопея. Архив на оригинала от 2021-07-18 в Wayback Machine. Посетен на 18 юли 2021
- ↑ Srednogorie.bg. Започнаха мегданските хора в Копривщица. Архив на оригинала от 2021-08-14 в Wayback Machine. Посетен на 14 август 2021