Враня стена
Враня стена е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
| Враня стена | |
|---|---|
 Сградата на кметското наместничество | |
  Враня стена  Враня стена | |
| Общи данни | |
| Население | 44 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,11 души/km² |
| Землище | 14,217 km² |
| Надм. височина | 727 m |
| Пощ. код | 2445 |
| Тел. код | 07741 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 12228 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Земен Димитър Сотиров (ГЕРБ) |
| Враня стена в Общомедия | |
География Редактиране
Село Враня стена се намира в планински район. Неговите 22 махали са пръснати по северния склон на Земенска планина и по южния склон на Рудина планина, които от своя страна са част от среднопланинската област Краище в югозападната част на страната. По-голямата част от селото е съсредоточена в плодородната долина на Треклянска река, известна още като Коритото.
Обществени институции Редактиране
- Кметско наместничество
Културни и природни забележителности Редактиране
В източната страна над центъра на селото се намира „Големио Камик“, който от подножието до върха е над 100 метра. Орлите пролетно време си вият в него гнездата, а под него се носят легенди, че имало дълбоки като кладенци дупки, пълни с вода. Това природно формирование е дало името на селото.
Редовни събития Редактиране
Известни личности Редактиране
- Родени във Враня стена
- Евтим Арсов (1914 – 1959) – виден деец на Земеделското движение в България
- Зиновий Поппетров (1838 – 1911) – духовник и възрожденски деец
- Устабаши Марко (края на ХVІІІ век – след 1866 г.) – Известен строител изградил няколко сгради на Рилския манастир – воденица (1833), жилищни и стопански корпуси на метоха Пчелино (ок. 1850), жилищни и стопански корпуси на метоха „Орлица“ (1862) и сградата с хлебопекарната до Самоковската порта на манастира (1866). Вероятно е работил заедно с устабаши Миленко Велев по строежа на източното крило на Рилския манастир.
- Устабаши Велчо (неизв. – неизв.) – Известен църковен строител, изградил заедно с майстор Нико от село Дивля, църквите „Св. Илия“ (1865) в село Дивля, Пернишко, „Св. Никола“ (1875) в село Стайчевци, Пернишко, както и „Св. Илия“ в село Горочевци, Трънско.
Литература Редактиране
Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2 и том 3, Късно средновековие и Възраждане, С., 2006
