Земен (община)
Община Земен се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Перник.
Земен (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Перник |
Площ | 247.08 km² |
Население | 3 128 души |
Адм. център | Земен |
Брой селища | 18 |
Сайт | zemen-bg.com |
Управление | |
Кмет | Михаил Златанов (ГЕРБ, СДС; 2023) |
Общ. съвет | 11 съветници
|
Земен (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в югозападната част на Област Перник и попада в историко-географската област Краище. С площта си от 247,077 km2 заема 5-о място сред 6-те общините на областта, което съставлява 10,32% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на северозапад – община Трън;
- на север – община Брезник;
- на изток – община Ковачевци;
- на югоизток – община Радомир;
- на югозапад – община Кюстендил, Област Кюстендил;
- на запад – община Трекляно, Област Кюстендил.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на община Земен представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. В нейните предели се простират части от две планински редици на Западна България – Руйско-Верилската планинска редица и Милевско-Конявската планинска редица.
Северната и северозападната половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Руйско-Верилската планинска редица. На север от дълбоката долина на Пенкьовска река и на запад от нейния ляв приток Селска река се простират южните части на Ерулска планина. Нейната максимална височина връх Кръст (1404 m) се издига на около 2 – 3 km северно от село Одраница. Районът между дълбоката долина на Треклянска река (десен приток на Струма) на юг и дълбоката долина на левия ѝ приток Пенкьовска река на север и изток се заема от южните най-високи части на Пенкьовска планина – Конски връх (1187 m), разположен северозападно от села Раянци. В крайния северозападен ъгъл на общината (землищата на селата Габровдол и Беренде) се простират северозападните части на планината Черна гора. Североизточно от село Беренде е максималната ѝ височина от 1005 m в пределите на общината. Районът между Ерулска планина на север и Пенкьовска планина на юг в поречието на Пенкьовска река и левият ѝ приток Дивлянска река се заема от малката (19,5 km2) Дивлянска котловина, чиято надморска височина варира от 650 до 750 – 800 m.
Останалата южна и източна половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Милевско-Конявската планинска редица. На север от река Струма и на изток от долините на реките Треклянска, Пенкьовска и Селска се простират западните склонове на Рудина планина. Източно от село Смиров дол се намира най-високата ѝ точка от 1164 m в пределите на общината. Районът северно от Земенския пролом на Струма и западно и южно от Треклянска река се заема от североизточните, най-високи части на Земенска планина. Тук южно от село Раянци, на границата с община Трекляно се издига връх Тичак (1295 m), най-високата точка на планината. Южно от долината на река Струма в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Конявска планина. Тази част на планината е известна като Риша планина и нейният връх Риш (1443 m) се издига югозападно от село Блатешница и е най-високата точка на община Земен. Между тези три планини е разположена малката Земенска котловина, която представлява долинно разширение на река Струма. Югозападно от нея в коритото на реката, на границата с община Кюстендил е разположена най-ниската точка на община Земен – 590 m н.в.
Води
редактиранеВ южната част на общината, от изток на запад, през село Жабляно и град Земен, на протежение от около 10 km протича част от горното течение на река Струма. След града реката навлиза във величествения Земенски пролом, като в предилите на общината попада неговата най-горна част – около 2 km. В град Земен, отдясно в Струма се влива Треклянска река (Раянска река), като през общината преминава нейното долно течение (около 20 km). При село Калотинци в нея отляво се влива най-големият ѝ приток Пенкьовска. В района на село Дивля в нея се вливат най-големите ѝ притоци – Дивлянска река и Селска река. В северната част на общината, на протежение около 4 km преминава част от средното течение на река Светля, десен приток на Струма.
Климат, почви, растителна покривка
редактиранеКлиматът на общината е умерено-континентален, а по-високите части на планините попадат в планинската климатична област. Голяма част от климата е повлиян от особеностите на релефа, който обуславя температурните инверсии, характерни за високите западнобалкански котловинни полета. основните ветрове югозападните и северните.
Основните почвени видове са: чернозем-смолници – 28% от обработваемите земи и канелено-горските почви – 45 – 47% от цялата територия на общината. На тях се отглеждат пшеница, ръж, овес, картофи и др.
Растителната покривка в общината е еднородна – предимно тревиста. В плодородните и ниски части тя е заменена от предимно едногодишни селскостопански култури, а в по-високите земи са превърнати в естествени ливади и пасища. Във високите части на общината (горския фонд и пасища) най-разпространена е храстовидната растителност: глог, шипка, дрян, къпина, трънка и др. Основни дървесни видове са дъб, бук, бял и черен бор, габър, клен, акация, липа и пр. Преобладават горите с издънков произход, разстроена структура и нискокачествена продуктивност. Около 20 – 22% от горския фонд се залесява, но горите се използват основно за дърводобив за огрев и целулоза.
Население
редактиранеЕтнически състав (2011)
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 2762 | 100,00 |
Българи | 2655 | 96,13 |
Турци | 11 | 0,40 |
Цигани | 41 | 1,48 |
Други | 4 | 0,14 |
Не се самоопределят | 2 | 0,07 |
Неотговорили | 49 | 1,77 |
Населени места
редактиранеОбщината има 18 населени места с общо население 2013 жители към 7 септември 2021 г.[2]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Беренде | 13 | 10,217 | Жабляно | 60 | 11,842 | ||
Блатешница | 62 | 24,898 | Земен | 1244 | 21,250 | Белово | |
Враня стена | 21 | 14,217 | Калотинци | 29 | 8,917 | ||
Габровдол | 65 | 6,074 | Мурено | 60 | 14,611 | ||
Горна Врабча | 45 | 12,631 | Одраница | 11 | 23,553 | ||
Горна Глоговица | 19 | 13,878 | Падине | 9 | 4,580 | ||
Дивля | 108 | 25,656 | Пещера | 128 | 15,509 | ||
Долна Врабча | 5 | 6,099 | Раянци | 7 | 12,786 | ||
Еловдол | 113 | 12,221 | Смиров дол | 14 | 8,138 | ||
ОБЩО | 2013 | 247,077 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Белово на с. Земен;
- Указ № 230/22.05.1950 г. – признава населените местности Белини, Падине, Пейчини и Светля (от с. Долна Секирна, сега в община Брезник) за отделно населено място – с. Падине;
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Долна Глоговица и го присъединява като квартал на с. Дивля;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Земен за гр. Земен;
- Указ № 371/обн. 09.12.2005 г. – отделя с. Чепино и землището му от община Земен и го присъединява към община Ковачевци.
Транспорт
редактиранеВ южната част на общината, по долината на река Струма преминава участък от 9,1 km от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 58,9 km:
- последният участък от 1,3 km от Републикански път III-603 (от km 24,3 до km²5,6);
- последният участък от 20,2 km от Републикански път III-605 (от km 23,9 до km 44,1);
- участък от 21,4 km от Републикански път III-623 (от km 45,6 до km 67,0);
- началният участък от 5,6 km от Републикански път III-6052 (от km 0 до km 5,6);
- началният участък от 10,4 km от Републикански път III-6233 (от km 0 до km 10,4).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.