Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Време.

Време e морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.

Глаголните времена могат да бъдат разделени на 3 групи – минали, сегашни и бъдещи.

Съдържание

Времена в българския езикРедактиране

В традиционното езикознание се приема, че в българския език има 9 глаголни времена, които се изразяват посредством специфични форми на глагола и с помощта на спомагателни думи. Тези девет времена са:

Сегашно времеРедактиране

Глаголно време изразява действие, което се извършва в момента на говоренето

  • ходя, ходиш, ходи, ходим, ходите, ходят

Минало свършено времеРедактиране

  • хо̀дих, хо̀ди, хо̀дихме, хо̀дихте, хо̀диха; Означава действие, което е завършило преди момента на говорене

Минало несвършено времеРедактиране

Изразява действия, съвременни на минал ориентационен момент. Формата за минало несвършено време не посочва дали действието продължава да съществува и в момента на говоренето, или е прекратено преди него.

  • хо̀дех, хо̀деше, хо̀дехме, хо̀дехте, хо̀деха

Минало неопределено времеРедактиране

  • ходил съм, ходил си, ходил е, ходили сме, ходили сте, ходили са. Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото

Минало предварително времеРедактиране

  • бях хо̀дил, беше хо̀дил, беше хо̀дил, бяхме хо̀дили, бяхте хо̀дили, бяха хо̀дили

Минало предварително време означава минало действие, което е извършено преди друго минало действие (или преди определен минал момент). В миналия момент, за който се говори, се проявява резултатът от извършеното действие.

Бъдеще времеРедактиране

действието се извършва в бъдеще

  • ще хо̀дя, ще хо̀диш, ще хо̀ди, ще хо̀дим, ще хо̀дите, ще хо̀дят
  • няма да хо̀дя, няма да хо̀диш, няма да хо̀ди, няма да хо̀дим, няма да хо̀дите, няма да хо̀дят

Бъдеще предварително времеРедактиране

Бъдеще предварително време означава действия, които се извършват преди определен бъдещ момент, за който се говори. Действията в бъдеще пред. вр. следователно са със сложна ориентация - те са предходни спрямо допълнителния ориентационен момент, който от своя страна е бъдещ по отношение на момента на говоренето.

  • ще съм хо̀дил(а), ще си хо̀дил(а), ще е хо̀дил(а), ще сме хо̀дили, ще сте хо̀дили, ще са хо̀дили
  • няма да съм хо̀дил(а), няма да си хо̀дил(а), няма да е хо̀дил(а), няма да сме хо̀дили, няма да сте хо̀дили, няма да са хо̀дили

    Като пристигнем, той ще е заминал, да..., заминал! (П. Стъпов)

    Децата ще са легнали вече и сигурно ще са заспали.

Бъдеще време в миналотоРедактиране

  • щях да хо̀дя, щеше да хо̀диш, щеше да хо̀ди, щяхме да хо̀дим, щяхте да хо̀дите, щяха да хо̀дят
  • нямаше да хо̀дя, нямаше да хо̀дѝш, нямаше да хо̀ди, нямаше да хо̀дим, нямаше да хо̀дите, нямаше да хо̀дят

Бъдеще предварително време в миналотоРедактиране

Бъдеще предварително време в миналото представя действието спрямо някой минал момент по същия начин, както го представя обикновеното бъдеще предварително време спрямо момента на говоренето. Или, с други думи, формите за бъд. пред. вр. в мин. означават, че действието е минало спрямо оопределен момент, който от своя страна е предстоящ (бъдещ) спрямо някой минал момент, за който се говори.

Среща се предимно в условни изречения и изразява модална отсянка на предположителност (хипотетичност), свързана с отсянка на иреалност (неосъщественост).

  • Ако се беше приготвил навреме, досега щяхме да сме излезли.

    щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили

    Обаче бъд. пред. врм. в мин. се употребява и извън условните изречения.

    Застрахователните премии щяха да спаднат, с работниците по пристанищата щяха да се сключат нови споразумения, защото и те щяха да са стояли без работа месеци наред - а те, господарите на житото, щяха да държат високите цени. (П. Спасов)

Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от Юрдан Трифонов, който освен деветте времена, посочва и десети член на системата – т.н бъдеще неопределено време (от типа ще съм бил писан), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език. Деветчленната система окончателно е утвърдена и наложена в българското езикознание и обучението по български език от Любомир Андрейчин[1].

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бояджиев, Т., И. Куцаров, Йо. Пенчев. Съвременен български език. С.:ИК Петър Берон, 1999 г.