Минало неопределено време

Минало неопределено време е глаголно време в българския език, което обозначава перфекта. Миналото неопределено време изразява действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене. Самото действие остава на заден план, от значение е резултатът, състоянието, породило се като следствие от това действие.[1]

ОбразуванеРедактиране

Минало неопределено време се образува посредством спомагателния глагол „съм“, спрегнат в сегашно време, и минало свършено деятелно причастие от спрегаемия глагол. Например глаголът „мисля“ в минало неопределено време се спряга по следния начин:

Ед.ч. Мн.ч.
1л. м.р. мислил съм мислили сме
ж.р. мислила съм
ср.р. мислило съм
2л. м.р. мислил си мислили сте
ж.р. мислила си
ср.р. мислило си
3л. м.р. мислил е мислили са
ж.р. мислила е
ср.р. мислило е

Формите на спомагателния глагол „съм“ са клитики и нямат собствено ударение; те стоят след причастието, когато глаголът е в началото на изречение или след пауза, и предхождат причастието в останалите случаи.[1]

УпотребаРедактиране

Основното значение на минало неопределено време е да обозначи действие, което е приключило в някакъв минал момент и чийто резултат е налице към момента на говорене. Минало неопределено време се числи към резултативните времена в българския език, в която група влизат още минало предварително, бъдеще предварително и бъдеще предварително в миналото.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б в Пашов, П. (2005), Българска граматика. Издателска къща „Хермес“. ISBN 954-459-653-4