Отваря главното меню

Втората офанзива срещу Титовите партизани е оперативно-тактическа операция на силите на Оста в хода на Втората световна война.

Втора офанзива срещу Титовите партизани
Втора световна война
Igman.jpg
Партизански преход през зимата на 1941/42 година в Западна Сърбия
Информация
Период 17 януари 1942 - 23 януари 1942
Място Босна и Херцеговина, и по-точно Източна Босна
Резултат Партизанско овладяване на някои градове в Източна Босна с отстъпление към Централна Босна
Страни в конфликта
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Independent State of Croatia.svg Независима хърватска държава
Flag of Italy (1861–1946).svg Кралство Италия
Flag of Yugoslavia (1943–1946).svg Югославски партизани
Командири и лидери
Йосип Броз Тито
Жертви и загуби
малки 1000
Втора офанзива срещу Титовите партизани в Общомедия

Целта ѝ е унищожаване на партизанските сили, изтеглили се от територията на т.нар. Ужичка република към Източна Босна.

ПланРедактиране

След първата офанзива партизанските сили се оттеглят в планините на Източна Босна. Офанзивата се провежда в района на главните партизански сили съсредоточени в Романия, Бирач и Гласинац. За целите на операцията е планирано италианските сили съсредоточени в Черна гора да затворят обръча от изток около партизаните по линията Калиновик - Горажде - Вишеград. Поради проблеми с охраната на собствената си окупационна територия и гарнизони, италианските сили не успяват да изпълнят предвидената за тях задача по изпълнение на операцията, следствие от което градовете и районите на Фоча (на 20 януари 1942) и Горажде (26 януари 1942) попадат под партизански контрол.

УспехиРедактиране

Въпреки провала на главния замисъл на операцията, титовите партизани търпят сериозни загуби, включително командирите на румънския съпротивителен отряд Славиша Вайнер Чича, който се е присъединил към силите на Тито, както и командващия шумадийския батальон Драган Павлович Шильо.

Главният щаб на Титовите партизани от Гласинац и Яхорина се изтегля във Фоча. Голяма част от състава на 1-ва пролетарска ударна бригада избира друг маршрут за пробив на обръча - към село Среднйе в околностите на Сараево. Пробива, известен в югославската историография като Игмански марш, се осъществява при средна температура от - 32 °C. В резултат на рисковото начинание, партизанските сили дават в жертва на студа между 172 от 600 бойци, които замръзват при планинския преход през пресечена местност. Следствие от прехода, на голяма част от състава на 1-ва пролетарска ударна бригада са ампутирани крайници.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране