Отваря главното меню

Операция Рьоселшпрунг (на немски: Operation Rösselsprung; на сърбохърватски: Десант на Дрвар/Desant na Drvar); на български: Ход (скок) с/на коня (от шахмата)), известна също от югославската историография като Седмата офанзива срещу Титовите партизани е оперативно-тактическа операция на Вермахта, в която се включват части на НХД и сръбските четници. Частите на БА на територията на бивша Югославия не вземат пряко участие в хода на самата операция, а съдействат спомагателно и логистично за крайния ѝ успех.

Седма офанзива срещу Титовите партизани
Втора световна война
Маршал Йосип Броз Тито (вдясно) със своите главни служители на кабинета в Дървар, дни преди офанзивата.
Маршал Йосип Броз Тито (вдясно) със своите главни служители на кабинета в Дървар, дни преди офанзивата.
Информация
Период 25 май 1944 – 6 юни 1944
Място Западна Херцеговина, Далмация
Резултат Стратегическа загуба за силите на Оста.
Страни в конфликта
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Flag of Independent State of Croatia.svg Независима хърватска държава
Chetniks Flag.svg четници
Flag of Yugoslavia (1943–1946).svg Югославски партизани
Tehran Conference, 1943.jpg съюзници
Командири и лидери
Курт Рибке Йосип Броз Тито
Сили
няма точни данни 12 000 – 16 000
Жертви и загуби
800 7000
Седма офанзива срещу Титовите партизани в Общомедия

ЦелРедактиране

В хода на шестата офанзива срещу Титовите партизани не е постигната главната задача по унищожение основното ядро на т.нар. югославски партизани около Тито. Хитлер решава да предприеме окончателно разчистване на партизанското движение на територията на бивша Югославия с оглед подсигуряване сигурността на тила си, предвид стремителното настъпление на Червената армия на Източния фронт.

За целта в края на пролетта на 1944 в главната квартира на фюрера Вълчата бърлога в Източна Прусия е извикан диверсант № 1 на Третия Райх – Ото Скорцени, и му е поставена от държавния глава лично задачата – залавяне (пленяване) водача на югославските партизани Йосип Броз Тито. Немското главно командване счита, че чрез обезглавяване на югославското партизанско движение, ще постигне преимущество и по този начин ще изпълни стратегическата цел по осигуряване сигурност за/на южния фланг на силите на Оста на Източния фронт срещу СССР.

Развой на операциятаРедактиране

Абвера разполага с разузнавателна информация, че ръководителят на югославските партизани се укрива заедно със своя щаб в планина до Дървар в Западна Херцеговина. За целта на операцията, на 25 май 1944 е осъществен внезапен десант в района на главния партизански щаб в т.нар. свободна партизанска територия, като основните партизански сили са обкръжени. Партизаните са напълно изненадани и допълнително затруднени, защото същия ден празнуват рождения ден на Тито. В капана попадат англо-американски и съветски представители, сътрудници, инструктори и офицери за свръзка към щаба на Тито. Партизаните са принудени да преминат в яростен защитен бой при който дават близо 7000 жертви. Противниковите загуби са близо 800 убити и изчезнали, и към 1000 ранени. В крайна сметка партизанската кръгова отбрана е пробита, но Тито (заедно с ръководителите на британската и съветска мисия) се спасява благодарение на тайните пещерно-понори заходи на Динарите, през които бяга, и в хода на операцията е изведен от охраната си на безопасно място в тила на противника.

Предвид неблагоприятния развой на операцията за съюзниците, на 3 юни 1944, Тито заедно със 74 членове на британската и съветска мисия към неговия щаб е евакуиран в Бари, Южна Италия (под контрола на съюзниците). Три дни по-късно, на 6 юни, цялата съюзническа мисия е евакуирана за безопасност с британския разрушител „Блекмур“ от Западна Херцеговина на остров Вис.

На 6 юни 1944 година започва дълго готвения от съюзниците десант в Нормандия с който е открит т.нар. втори /основен/ фронт в Европа (Западен фронт) в хода на Втората световна война.

Сили на остаРедактиране

Основните сили които вземат участие в операцията са един SS парашутно-десантен батальон, 7-а SS дивизияПринц Ойген“, 118-а планинска дивизия, 92-ри моторизиран полк и части от 373 и 392-ра дивизии на Вермахта.

ИзточнициРедактиране

КартаРедактиране

Вижте същоРедактиране