Въглероден оксид
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Въглеродният монооксид, наричан също въглероден оксид или въглероден окис, е газ без цвят и мирис, с моларна маса 28 g/mol (по-лек от въздуха). Химичната му формула е CO. Въглеродният оксид е продукт от непълното изгаряне на съдържащи въглерод вещества при липса на достатъчно кислород, необходим за пълното окисление до въглероден диоксид (CO2). При висока концентрация газът е опасен за хората и животните, въпреки че се произвежда в малки количества при нормалния метаболизъм на животните и се смята, че има нормални биологични функции. Въглеродният оксид се поема чрез дишането и достига до кръвообращението чрез газообмена в белите дробове. Свързва се с хемоглобина, като се образува карбоксихемоглобин. Нормалните нива на концентрация в кръвта на карбоксихемоглобина са от 0% до 3%, като при пушачите са по-високи. Вдишването на достатъчно голямо количество води до задушаване и може да причини смърт.[1]
Химични свойстваРедактиране
Малко разтворим във вода, не взаимодейства химически с нея. Не взаимодейства с киселини и основи, поради което спада към групата на неутралните оксиди.
Въглеродният оксид е продукт от химичната реакция на въглерод с кислород:
- 2C + O2 → 2CO + Q
Въглеродният оксид гори със син пламък, при което отделя голямо количество топлина:
- 2CO + O2 → 2CO2 + Q
Взаимодейства с метални оксиди при нагряване (виж Получаване на цинк):
- CO + ZnO → Zn + CO2
ТоксичностРедактиране
Отравяне с въглероден оксид настъпва при вдишване на достатъчно голямо количество от токсичния за човешкия организъм газ. Наличието на въглероден оксид във въздуха е трудно доловимо от човек, тъй като газът няма цвят и миризма. Източници на въглероден оксид могат да бъдат всякакви отоплителни уреди, поставени на непроветриво място: газови уреди, камини, печки на дърва, също изгорелите газове от автомобил; цигареният дим също може да съдържа високи концентрации на CO. [2]
Постъпвайки в кръвообращението, въглеродният оксид се свързва с хемоглобина, който е основното съединение, пренасящо кислород в човешкото тяло; така се получава съединението карбоксихемоглобин. По този начин се възпрепятства доставката на кислород от хемоглобина до тъканите и това води до хипоксия. Aфинитетът на хемоглобина към въглеродния оксид е около 230 пъти по-силен от този към кислорода. Концентрация на газа от порядъка на 667 ppm може да причини превръщането на 50% от хемоглобина в човешкото тяло в карбоксихемоглобин, което води до пристъпи на задушаване, кома или смърт.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Рощин А.В., Томилин В.В., Штернберг Э.Я. Въглероден оксид (Окись углерода). // Голяма медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 17. Тестът на Ниландер – Остеопатия (Ниландера проба – Остеопатии). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1982. с. 512. Посетен на 14 юли 2018. (на руски) ((ru))
- ↑ Carbon Monoxide. // American Lung Association. Архив на оригинала от 2008-05-28 в Wayback Machine.