Възкресение (Пиеро дела Франческа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Възкресение.
Възкресение (на италиански: Resurrezione) е стенна живопис на италианския ренесансов майстор Пиеро дела Франческа, нарисувана между приблизително 1450 и 1463 г. и съхранявана в Градския музей на Сансеполкро, Италия – родният град на художника.
| Възкресение | |
 | |
| Художник | Пиеро дела Франческа |
|---|---|
| Година | ок. 1460 |
| Техника | Фреска |
| Размери | 225 × 200 cm |
| Изложена | Градски музей, Сансеполкро, Италия |
| Възкресение в Общомедия | |
Сюжетът на картината препраща към името на града (означаващо „Свето Възкресение“), което от своя страна идва от наличието там на две реликви от Светото Възкресение, донесени от двама поклонници през 9 век. Христос присъства и на градския герб.
История
редактиранеТворбата обикновено е датирана от 1460-те г., когато Пиеро дела Франческа работи в Арецо върху стенописите на Историите за истинския кръст, като датировките достигат до 1550-те г. Намира се в зала на Палата на резиденцията на консерваторите, който до 1959 г. е бил седалище на градската управа (сега дом на музея). Създаването ѝ е свързано с много специфична фаза в историята на Сансеполкро – време, в което местната управленческа група е силно ангажирана да подкрепи искането на папата да получи ранг на епископство със съответната титла на град. Тази операция за облагородяване на градския център, свързана с архитектурната квалификация на обществените сгради, започва през 1454 г. с изготвянето на Historia Burgi Sancti Sepulcri от анонимен монах от градския камалдолски манастир. В този текст митът за произхода, който свързва Сансеполкро с Йерусалим, е възприет с голяма сила и селището в Горен Тибър е представено като истински „Нов Йерусалим“.[1] В този контекст изобразяването на Възкресение Христово в кметството е натоварено със силно гражданско чувство и представителност на общността.
С възраждането на интереса към Пиеро в средата на 19 век Възкресение е преоткрито от английски пътешественици и е широко възхвалявано в първата статия, приветстваща Пиеро като първостепенен художник от Остин Хенри Леърд в Тримесечния преглед. Леърд определя Христос от Сансеполкро като „надарен с ужасяващо и неземно величие в поведението си, в големите си очи, вперени в пространството, и във все пак спокойните му черти“. Мнозина следват стъпките му и с построяването на първата железопътна линия до Арецо в средата на 60-те г. на 19 век английски художници, които вече се възхищават на Кръщение Христово в Националната галерия в Лондон, се стичат да видят стенописите на Пиеро, които оценяваха „светското“ на неговата нова перспективна наука и неговото вдъхновение, което според тях произлиза от гръцкото изкуство, бастион на неокласиците. Самият Едгар Дега посещава Арецо и Сансеполкро, черпейки вдъхновение за произведения като Семирамида при строежа на Вавилон, сега в Музей „Орсе“, или Спартански младежи в Националната галерия в Лондон[2].
Творбата е оценена и от писателя Олдъс Хъксли, който изпитва безгранично възхищение към нея, стигайки толкова далеч, че да я определи като най-красивата картина в света.[3] Добре известно е как думите на Хъксли пощадяват Сансеполкро от съюзническата артилерийска бомбардировка по време на Втората световна война. Всъщност британският капитан Антъни Кларк казва, че след като е наредил канонадата на града (въпреки че враговете вече са се оттеглили), той е спрял огъня, след като си спомня писаното от Хъксли.[4]
Реставрация
редактиранеПрез 2018 г. е завършена внимателна реставрация на творбата от института на Фабриката за твърди камъни във Флоренция и Надзорния орган на Арецо. Продължилата три години интервенция предотвратява вдигането и отделянето на филма, което гарантира запазването на шедьовъра за в бъдеще.[5] Проведени са три различни кампании за изследване, както предварителни, така и във връзка с работата: първата е проведена през 2010 г. като част от проект, финансиран от регион Тоскана и е замислена и координирана от Фабриката за твърди камъни: на нея се дължат познанията за състоянието на консервация на произведението, като след това е препоръчана цялостна и вече неотлагаема реставрация. През 2014 г., малко преди реставрацията, е проведена кампания за термографско проучване, която е задълбочена през 2017 г. Успоредно с реставрацията са възобновени структурните проучвания, които позволяват да се изясни предишната термографска кампания за изследване на зидарията от вътрешната ѝ страна, което ни позволява недвусмислено да се определи фактът, че Възкресението не е нарисувано на стената, върху която сега се вижда, но творбата е била пренесена от друго място – може би външната фасада на двореца, под аренгария, с тухлената си подложка и върху тази нова съседна стена. Освен това реставрацията прави възможно реконструирането на фрагментарния надпис в основата на фреската: «OMNE HUMANUM GENUS MORTE DAMNATUM EST» (Сенека, Писмо до Луцилий).
Описание и стил
редактиране
Сцената е рамкирана от две канелирани колони, основа (където е имало надпис, който сега е почти напълно изтрит) и лентов архитрав.
Докато четирима римски войници спят, Христос се надига от гроба и се събужда за живот. Неговата фигура е в горната част на въображаем триъгълник, който преминава от основата на саркофага до неговия ореол, подсказван и от силовите линии на позите на войниците. Христос стои тържествено, а фигурата му разделя пейзажа на две части: тази вляво, зимна и умираща, и тази вдясно, лятна и буйна.[6] Това е препратка към жизнените цикли, които вече присъстват в езическата култура и са споменати от различни предишни художници, като например в Алегорията и ефектите на доброто и лошото управление от Амброджо Лоренцети. Пиеро седи в подножието на саркофага и жезълът на знамето с кръста го държи в пряк контакт с божеството, сякаш е вдъхновило политическия Пиеро. Вероятно знамето на кръстоносния поход е препратка към първото царство на Йерусалим и сбора от неговите закони, известни като писма от Божи гроб; препратката вероятно е за легитимиране на решенията, взети в съседната зала – седалището на градската управа
Друга тема е тази за съня и събуждането, с контраста между низшата, земна част на войниците, и висшата част на божеството, което винаги наблюдава.
Геометричното изграждане на композицията прави фигурите абстрактни и неизменни, почти принадлежащи към по-висок ред на разбиране. За този ефект допринася „атлетичната“ конструкция на фигурата на Христос, добре изправена и анатомично моделирана като антична статуя, с крак, опрян на ръба, за да подчертае изхода от саркофага, и дясна ръка, държаща знамето на кръстоносците, емблемата на неговия триумф. Той съзнателно е нарисуван извън правилата на перспективата, които биха наложили поглед отдолу, както се случва с главите на войниците. В края на краищата художникът владее напълно тези техники за въртене на тела в пространството, както е описано напълно в De prospectiva pingendi. Така Христос изглежда отстранен от земните закони и по-близо от всякога до наблюдателя.
Линията на хоризонта подчертава раменете и главата на Христос. Небето на заден план е типично за творбите на Пиеро дела Франческа – избледняло до хоризонта като при зазоряване и изпъстрено от малки светлосенни облаци „възглавници“.
Младият спящ войник без шлем в центъра вероятно е автопортрет на художника. Зад него е основата на знамето, което държи Христос, сякаш за да покаже пряк контакт с божеството, за да вдъхнови художника, но и политика, тъй като самият той е заемал обществени позиции няколко пъти за своя град. В дрехите на войниците се повтарят тези характеристики на хроматично редуване, типично за творбите на Пиеро: червеното е последователно цветът на шлема и обувките на един войник и на щита на друг; зеленото се среща в палтото на един, в наметалото на друг и в обувките на трети и т.н. В долния десен ъгъл на зрителя се вижда голям камък: това е камъкът на схоластиците, тоест на онова философско движение, което преосмисля текстовете на древногръцките философи. Скалата, определена като „камък на трансмутацията“, показва, че каквото и да е нещо или ситуация, създадени от Пиеро в пространството на фреската, имат символична стойност и следователно са ръководство за разбиране на творбата.
Източници
редактиране- ↑ G. P. Scharf, Cronisti Borghesi del Quattrocento, Selci-Lama, 2011.
- ↑ Silvia Ronchey, L'enigma di Piero, BUR, Milano 2006, pag. 40-41.
- ↑ Aldous Huxley, La più bella pittura del mondo (1924) in Borgo San Sepolcro. Viaggio nella città di Piero. Città di Castello, Tibergraph Editrice. с. 110-111.
- ↑ Anthony Clarke, Sansepolcro 1944, в Attilio Brilli, cit., с. 131-134. Тази реконструкция обаче е поставена под съмнение от партизанския лидер Орландо Пучи: „Получавахме оръдейен огън от германците и Съюзниците, така че казах на двама братя, които работеха във Франция, да отидат при английското командване и да кажат, че има партизани в Сансеполкро, за да спрат да стрелят. Бяха говорили с капитан, за когото след войната се разбра, че е ентусиазиран по Пиеро Дела Франческа и в крайна сметка той получи почетно гражданство от кмета“. Orlando Pucci in Insurrezione e lotta armata a Sansepolcro // {{{journal}}}. 21 ottobre 2007. с. 25-27. Архивиран от оригинала на 2009-07-11.
- ↑ La Resurrezione torna a splendere // 26 marzo 2018.
- ↑ L’eliocentrismo da Piero della Francesca a Nicolò Copernico // {{{journal}}}. Accademia polacca delle scienze, Biblioteca e centro di studi a Roma.
- Дзуги, Стефано. Пиеро дела Франческа. Милано, 1991.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Resurrezione (Piero della Francesca) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |