Вълко Велчев

български генерал

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11 пехотни дивизии.

Вълко Велчев
български генерал
Звание Генерал-майор
Години на служба 1879 – ?
Род войски Българска армия
Командвания 2-ра, 4-та, 8 и 11 пехотни дивизии
Битки/войни Сръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Награди

Орден „За храброст“ IV степен
Орден „Св. Александър“ III, IV и V степен с мечове
Орден „За военна заслуга“ II и III степен

Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

БиографияРедактиране

Вълко Велчев е роден на 28 февруари 1859 г. в Стара Загора. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск и през ноември е произведен в чин подпоручик. Негов син е адвокатът Асен Велчев.[1]

Сръбско-българска война (1885)Редактиране

През Сръбско-българската война (1885) е началник-щаб на авангарда, който овладява Цариброд (12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.

През август 1886 година капитан Вълчев, командир на дружина в Пловдив, е един от най-активните участници в контрапреврата и временното връщане на княз Александър Батенберг. С демонстрацията на 10 август 1886 г. на командваната от Велчев дружина фактически започва контрапревратът.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

По време на Балканската война (1912 – 1913) командва новосформираната 11 пехотна дивизия. По негова инициатива е проведена прибързаната и неуспешна атака на Източния сектор на Одринската крепост на 1 – 4 ноември 1912 година. След неуспеха е лишен от командването на 11 дивизия.[3]

През юли 1913 г. генерал Велчев командва Южния отряд, който отстъпва Одрин на турците.[4]

Генерал-майор Вълко Велчев умира на 6 ноември 1935 г. в София.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Регионален исторически музей – Стара Загора. С български дух и европейска мисъл. Стара Загора, 2018. ISBN 978-619-168-210-2. с. 99. (на български)
  2. Попов, Радослав. България на кръстопът. Регентството 1886 – 1887, София 1991, с. 32 – 34, 65.
  3. Азманов, Димитър. Моята епоха 1878 – 1919, София 1995, с. 98 – 102.
  4. Гинчев, Г. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963, стр. 175 – 176