Отваря главното меню

Върбица (област Хасково)

селище в България
(пренасочване от Върбица (Област Хасково))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбица.

Върбица е село в Южна България. То се намира в община Димитровград, област Хасково.

Върбица
Кметството на с. Върбица
Кметството на с. Върбица
Общи данни
Население 334 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,817 km²
Надм. височина 135 m
Пощ. код 6445
Тел. код 03935
МПС код Х
ЕКАТТЕ 76087
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)

Съдържание

ГеографияРедактиране

Намира се на пътя Е80 от Хасково за Пловдив, между селата Горски извор и Бяла река (в посока запад-изток) и между селата Бодрово и Скобелево (в посока юг-север). Селото е отдалечено от Хасково и Димитровград на около 25 км, а от Пловдив на около 50 км.

ИсторияРедактиране

Преданията за основаването на село Върбица свидетелстват, че вероятно първите му жители са били нарочно преселени от някой друг район на Балканите и са настанени от турците като дервентджии да пазят трудно проходимия и заплашен от разбойници брод на река Каялийка. Според една легенда, група семейства са били доведени от турците в опасен и мъчнопроходим район по пътя от Филибе за Одрин и Истанбул, като водачът им турчин ги попитал съгласни ли са да останат там. Те се съгласили да се заселят тук и основали селото.

Павел Делирадев във втория том на книгата си „Принос към историческата география на Тракия“ също разказва тази легенда, като твърди, че тези първи заселници били докарани като бунтовници откъм река Дрин. В османските регистри от ХVІ-ХVІІ век селото е записано с турското си име Каялъ (наричано от българите и западните пътешественици Каяли), което означава „място със скали“, тъй като „кая“ означава скала, камък. Истинската причина да се даде на селото името Каялъ е вероятно каменистото корито на река Каялийка в някои участъци от течението ѝ, поради което е наречена от турците така (в един регистър селото е записано под името Каялу дере).

Първото споменаване на селото под името Каялъ – като тимарско село, но с дервентджийски статут, е в подробния османски регистър от 1515/16 г.[1] Следващият османски регистър, в който се съдържат сведения за селището, е един съкратен регистър от 1530 г., но там то е записано под името Каялу дере.[2]

Според по-късни османотурски документи, като например един регистър за данъка джизие от XVII век (1627 г.), селото продължава да е със статут на проход и жителите му са дервентджии. През 1627 г. селото се обитава от 56 ханета, т.е християнски домакинства, обложени с джизие[3] Още през първата половина на ХVІ век дервентджиите от Каялъ според бележката в съкратения регистър от 1530 г. плащали намалени суми испенче и минимален десятък. По закон дервенджиите били освободени напълно от държавните извънредни данъци (авариз) и от кръвния данък девширме (т.е най-вероятно от жителите на селото не били събирани деца за еничери). Дервентджиите по този начин били поставени в сравнително привилегировано положение в сравнение с останалата рая. Жителите на дервентджийските села притежавали и привилегията да носят оръжие, което им помагало да защитават селището си от разбойнически нападения. Това било особено важно за жителите на Каялъ, тъй като към 1530 г. малкото християнски села в каазата Хаскьой били заобиколени от множество изцяло мюсюлмански села.

Службата на дервентджиите от Каялъ се състояла в това да охраняват диагоналния път Цариград – Белград и да подпомагат преминаването и преспиването на чужди дипломатически мисии, войската и други държавни служители. Поради това селото е споменавано в много западни пътеписи като едно от местата, където чужденците преспиват и получават храна. В това отношение е твърде любопитен разказът на Райнхолд Лубенау от 1587 г. Когато вечерта на 19 март 1587 г. австрийското пратеничество, в което участва и Лубенау, бива настанено за пренощуване в Каяли, се оказва, че в селото е пристигнал и младият чешки благородник Хайнрих Матиас, граф Турн (известен водач на чешките протестанти при въстанието в Бохемия срещу властта на Хабсбургите в началото на Тридесетгодишната война през 1618 г.). Граф Турн разказва на членовете на австрийската делегация, че той и придружаващите го лица са нападнати и обрани от разбойници преди пристигането си в Каяли.[4]

Това не е единственото свидетелство за посещение на чуждестранни дипломати и благородници в село Каялъ. Жителите му имат много чести контакти с представители на западноевропейски дипломатически мисии. В по-ранна книга за историята на село Върбица: „Село Филево – основаване и развитие“[5], поради непознаването на споменатите непубликувани османски регистри, авторите твърдят, че първото споменаване на селото под името Каяли е на Якоб Бетцек през 1564 г.

През целия период на османското владичество селото се запазва като изцяло християнско селище с буден български народностен дух. Според семейни предания през 1872 г. Васил Левски основава революционен комитет в с. Каялъ, чийто председател бил Бончо Кръстев Вълчев. Просветното дело в Каялъ (Върбица) се развива интензивно след 1850 г., когато е открито първото училище в селото. Първи учител е даскал Вълко от Чирпан. Читалището във Върбица е открито чак през 1928 г., като за първи председател е избран учителят Господин Сталев.

 
Паметникът на Филю Запрянов в центъра на селото

С указ от 21 февруари 1906 г. е първото преименуване на селото от Каялъ на Върбица. От 1950 г. селото се преименува на Филево, като в духа на социалистическата епоха е кръстено на партизанина Филю Запрянов. От 1992 г. отново е върнато името Върбица.

Редовни събитияРедактиране

  • Общоселски събор провеждан ежегодишно на 2 май.

РелигияРедактиране

 
Църквата „Успение Богородично“
 
Фрески на външната стена на църквата

Жителите на селото са православни християни. През годините на атеистичния тоталитарен режим селото поддържа будни християнските традиции. Кръщаването на деца в селото продължава да събира на кръщенки стари и млади и в тези тежки години. Продължава да се отслужва литургия за важните празници. За това заслуга има свещеник Константин Рашков, допринесъл за опазване на православните традиции в село Върбица (тогава Филево).

Старата черква на селото се е наричала „Св. Атанас“. Новата енорийска черква на селото е „Успение Богородично“, която е построена през 1930 г.

КухняРедактиране

Село Върбица е известно с традиционния търбух или Филевска пуска (според доскорошното име на селото – Филево), която се приготвя, като свински или телешки пикочен мехур, а понякога и овче шкембе, се пълни с едронакълцано свинско месо, премесено с малко сланина (съотношение 1:3 в полза на месото), като се добавят подправки – червен и черен пипер, сол и кимион.

Смигдал (традиционен за Хасковско) – Запържени в олио хлебни трохи или залци, нещо като пържени крутони.

Масленица – тестено ястие, подобно на тутманик, което се пече с масло или свинска мас.

ИзточнициРедактиране

  1. Başbakanlık Osmanlı Arşivi (BOA), TD 50, стр. 91-92.
  2. BOA, TD 370, стр. 340.
  3. Извори за българската история, Т ХХVІ / Турски извори за българската история, Т. 7, София 1986, с. 327
  4. Немски и австрийски пътеписи за Балканите ХV- ХVІ век. С., 1979, стр. 470-471.
  5. „Село Филево – основаване и развитие“, Христос Петров и Въчка Петрова, София, 1990 г.

Външни препраткиРедактиране