Га̀брене е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

Габрене
Общи данни
Население 965 души[1] (15 юни 2020 г.)
65,4 души/km²
Землище 14 754 km²
Надм. височина 430 m
Пощ. код 2898
Тел. код 07428
МПС код Е
ЕКАТТЕ 14091
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Габрене
Дафина Пецева
(БСП)

ГеографияРедактиране

Село Габрене се намира в полупланински район в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. На по-малко от 1 км западно от селото преминава държавната граница със Северна Македония. Непосредствено над селото в югозападна посока в Беласица се издига историческият триграничен връх Тумба. На 4 км северно от Габрене се намира ГКПП „Златарево“, разположено на международния път Петрич – Струмица. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север. Климатът в Габрене е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

До Габрене се стига по пътя Петрич – село Първомай. Тук пътят се разделя на две, но и двата пътя водят до селото. Първият продължава през Подгорските села и е малко по-кратък. Вторият върви успоредно на река Струмешница и покрай ГКПП „Златарево“ и границата с Република Македония също води до селото.

ИсторияРедактиране

Село Габрене е старо българско селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити следи от антични и средновековни селища и поселения. Непосредствено западно до селото в местността „Сариев камък“ се намира Стъпката на Крали Марко – култов скален жертвеник, част от древнотракийско светилище, датирано в периода I–IV век. Мястото се свързва от местните хора с народния епос за Крали Марко.[2] В местността „Военна цръква“ (на около 1 километър южно от селото) са запазени останки от средновековна църква. Северно до нея личат основите на каменна постройка с трапецовидна форма, вероятно крепостно съоръжение, изпълнявало наблюдателни функции.[3]

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година под името Габрани. Според данните от първия регистър в селото живеят 127 християнски и 2 мюсюлмански домакинства,[4] а според втория 43 християнски домакинства.

През XIX век населението на селото се занимава със земеделие (царевица, овес, ориз, сусам, афион, памук и други), бубарство и животновъдство. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габрене (Gabrené) е посочено като чисто българско село с 32 домакинства със 120 жители българи.[5] През 1885 година е разкрито начално българско училище. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Габрене живеят 450 жители, от които 400 българи-християни и 50 турци.[6] Всички българи-християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габрене живеят 360 българи екзархисти.[7]

Габрене е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[9] По време на войната 29 жители на селото са убити от гръцките войници, които не са пожалили дори и бебетата. В памет на загиналите габренци е издигнат паметник на входа на селото.

Икономика, транспорт, комуникации и туризъм.Редактиране

Въпреки, че официалнно бройката на жителите е висока, в селото постоянно живеят не повече от 400 – 500 човека. С адрес на управление към 2021 г. в с. Габрене са двайсетина фирми-всичките са представители на дребния семеен бизнес. Нито една от икономическите дейности не е определяща за местната икономика, липсват предприятия-големи работодатели.

Транспортната осигуреност е задоволителна. Между общинския център гр. Петрич и с. Габрене има автобусна линия, по която се извършват 10 – 15 курса дневно. Главните пътища са в добро състояние, зимната поддръжка е напълно адекватна за природните условия на региона. Селото няма труднодостъпни махали. Системни проблеми обаче се наблюдават с планирането на пътуванията и комуникациите. Обслужващата автогара в гр. Петрич има интернет сайт, но на него няма нито интерактивна карта, нито версия на друг език, освен на български. Собствен сайт не поддържа нито една културна или обществена организация в с. Габрене.

Селото е от малкото в региона с изградена канализация. Политиката по отношение на битовите отпадъци обаче е неясна, противоречива и непоследователна. Липсват мерки за насърчаване на разделното събиране и компостирането.

Голяма част от землището на селото попада в границите на Природен парк „Беласица“. На река „Габренско дере“ е изграден МВЕЦ, чиито водохващания са на височина около 600м. в територията на парка.

Комуникационната осигуреност е добра. Има няколко интернет доставчика. Няма високоскоростен оптичен интернет, но покритието на мобилните оператори е добро.

Туризмът е изключително изостанал, въпреки очевидно големия потенциал. Годините, в които планината Беласица е определена като гранична зона и достъпът до нея е бил ограничен, са се отразили чудесно на екосистемите, но днес планината е почти непозната и слабо посещавана. Туризмът формира незначителна част от местната икономика на район Подгорие, а конкретно в с. Габрене този принос може да се смята за нула. Информацията за туристическите забележителности на региона е несистематизирана, разпиляна по различни източници, в масовия случай е само на български език и трудно използваема. Задълбочени проучвания и анализи за туристическия потенциал на район Подгорие никога не са провеждани.

Екопътеката „Кълвачите, пазители на горите“ съществува, но е слабо популярна, а нито местната власт в Габрене, нито община Петрич, полагат усилия за рекламирането и. Възможностите на управата на ПП Беласица в тази посока са ограничени.

Веломаршрут „Подгорие“ също е слабо популярен.

През с. Габрене преминава Маршрут 13 от мрежата EuroVelo, (The Iron Curtain Trail).

Малко по-добро е положението с маршрута до вр. Тумба. От 2001 година през месец август ежегодно се организира международен туристически поход за изкачването на върха под мотото „Балкани без граници“.

Към месец март 2021 година в с. Габрене няма категоризирано нито едно място за настаняване, нито едно място за хранене и развлечения, нито едно туристическо агентство.

РелигииРедактиране

Жителите на Габрене са православни християни. В селото има църква „Света Параскева“ с хубав двор и голяма чешма. Всички празници и именни дни тук се празнуват и почитат. На 1, 2 и 3 януари всяка година има кукерски игри – станчинари или джамалари – така ги наричат тук. На Летни Петковден – края на юли месец, мени си датата – е селският събор. И това е моментът, когато селото е най-оживено. Организират се борби на площада, бира, скара бол и в коя и къща да отидеш, ще те посрещнат с внимание и уважение.

Обществени институцииРедактиране

Селото си има административен център, в който се помещава кметът, селският фелдшер и пощата. В същата сграда има и интернет клуб. Наблизо има магазинчета и кафенета.

  • Читалище „Просвета“ е регистрирано под номер 1301 в Министерство на Културата на Република България

Дейности: Група за оризарски песни, Женска певческа група за отпяване, Женска и мъжка певчески групи за автентичен и обработен фолклор; Школа по народни танци; Библиотека – 4239 тома.

  • Детската градина, до 2018-филиал на градината в с. Скрът, е част от структурата на детска градина „Здравец“ в гр. Петрич,
  • Училище „Паисий Хилендарски“ функционира като основно, до 8-и клас.

В Държавен архив са надлежно съхранени голям брой материали, проследяващи развитието на обществените и културните институции в с. Скрът от самото им създаване.

ЛичностиРедактиране

Родени в Габрене
  •   Цветан Аврамов Яков (1877 – 1938), войвода на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Габрене от 1902 до освобождението в 1912 година[10]

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Откриха стъпката на Крали Марко край петричкото село Габрене
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 183.
  4. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.522 – 525
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 5.