Отваря главното меню

Галово

селище в България

Га̀лово е село в Северозападна България. То се намира в община Оряхово, област Враца.

Галово
Общи данни
Население 265 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,147 km²
Надм. височина 70 m
Пощ. код 3342
Тел. код 09173
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 14427
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Оряхово
Росен Добрев
(ГЕРБ)

То е разположено по склоновете на голям дол и има 284 жители, според преброяването през 2011 година. През античността тук е имало тракийско селище, в който живеят семействата на войската / на римския град и крепост Вариана /. Из дворовете на селото постоянно се изравят предмети на изкуството и римски монети. В началото на първото Българско царство източно от днешното Галово е прокопан Островският Аспарухов окоп. На мястото на римската канаба се заселват със семействата си български войници, който охраняват Окопа. През второто българско царство това българско селище продължава да съществува, но не като войнишко. И тогава то се нарекло Галово. Това е старобългарско лично име на човек, който се наричал ГАЛО – „възчерен – черничек“ и суфиксът за селищно име – ОВО. При Окопа срещу Галово е намерен отлично запазен меч с бронзово кръстовище. Турските поробители в края на ХІV век са заварили селото с името Галово, през ХІV век селото е обезлюдена по неизвестни за сега причини. В следващите векове мястото на запустялото с.Галово останало да се нарича „Совата Галово“. В 1865 година турската власт заселила в „Совата Галово“ татарски колонисти от полуостров Крим, и селото било наречено "Галово Татарлар. Но татарите избягали завинаги през есента на 1877 г.като чули, че руска войска обсажда Плевен. В 1880 г. в Совата Галово дошли първите семейства от българи от припланинските села. Скоро след тях идват още заселници от Белослатинско и Врачанско и селото бързо нараснало. С височайши царски указ в 1881 година се разрешава заселването на с.Галово и в същата година се открива първото училище с пръв учител Ставри Атанасов от Македония.[1]

ГеографияРедактиране

Село Галово се намира на 5 – 6 км.на юг от река Дунав, на 18 км.югоизточно от гр. Оряхово. Разположено е на височина 100 – 150 м. Климатът е умерено континентален, преобладават черноземните почви. Характерни ястия за селото са: пиле саламура, пиле лютика и сукана баница със сирене залята със сироп. Обредите и обичайте са: Коледуване и Лазаруване. Празнуване на Зарезан, Великден и Гергьовден. Характерни земеделски дейности – животновъдство и растениевъдство. Характерни занаяти – метларство.

ИсторияРедактиране

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от Галово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Историческа забележителност в селото е паметника на Петруш Климентов Петрушев – син на дядо Климо Опълченеца. Като природна даденост са и четирите броя чешми с чиста изворна вода. Селото е обградено с акациеви дървета, богато е на много билки като липа, базовина, бял равнец, жълт кантарион, маточина, мащерка и много други. Ловните полета се обитават от диви свине, заек, фазан, пъдпъдък, яребица и гривяк.

БележкиРедактиране

  1. chitanka.info
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.