Отваря главното меню

Ганчо Савов

български писател, преводач и публицист

Ганчо Савов е български писател, учен, преводач и публицист.

Ганчо Савов
български филолог
Роден
25 октомври 1930 г. (88 г.)
Научна дейност
Област Филология
Работил в Великотърновски университет

Съдържание

БиографияРедактиране

Ганчо Савов е роден на 25 октомври 1930 г. в Дряново.[1] Завършва гимназия в Белград, получава висшето си образование по филология в университетите на Загреб, Сараево и Любляна.[2] Работи в български издателства и периодични издания, както и в БАН. През 1974 е осъден на 18 години затвор по скалъпени обвинения в държавна измяна (шпионаж в полза на Югославия) и идеологическа диверсия. Излежава 11 години от присъдата си и е освободен през 1985. До 1989 не му е разрешено да работи по специалността си и да публикува. Принуден е да се препитава като работник. Негови приятели поемат риска да публикуват някои от произведенията му под различни псевдоними. След 1989 е реабилитиран с определение „необосновано репресиран“. Продължава активната си публицистична дейност. От 1994 до 1997 е главен редактор на сп. „Панорама“ и председател на Съюза на преводачите в България. Преподава балканистика във Великотърновския университет, сътрудничи на редица периодични издания и издателства. Превел е няколко десетки книги и множество отделни произведения. Съставител на антологии. Лауреат на множество престижни български и чуждестранни литературни награди. Член е на Асоциацията на интелектуалците „Кръг 99“ в Сараево, както и на Българския национален комитет на Европейската културна фондация.[3] През май 2007, заедно с Кристин Димитрова, Георги Константинов, Никола Инджов, Димитър Гулев и Бойко Златев, Ганчо Савов участва в творческата среща между писатели от Сърбия и България, проведена в Цариброд, Сърбия, по покана на Сръбския ПЕН.[4]

БиблиографияРедактиране

  • „Словения“ (1992)
  • „Хърватско“ (1992)
  • „Босна и Херцеговина – истини и хипотези“ (1994)
  • „Капан за контри“ (1998)
  • „The Dramatic Capital of Today's Europe“ (1998)
  • „С мастило от сълзи и кръв“ (1999)

УчебнициРедактиране

  • „Южнославянските страни. Земя и народи, историческо и духовно развитие – кратък преглед“ (2004)
  • „Южнославянските литератури през ХХ столетие. Литературно-исторически преглед“ (2002)
  • „Южнославянските литератури до началото на ХХ век“ (2007, в съавторство с Хр. Бонджолов)

НаградиРедактиране

  • Златен почетен знак на Съюза на преводачите в България (1992)
  • Почетна награда на Министерството на културата за принос в културата (1997)
  • Награда „Балканмедиа“ (2000)
  • Награда на сръбския ПЕН за преводите му на български език на сръбска литература (2000)
  • Национална награда за литература „Рачо Стоянов“ (2003)
  • Националната словенска награда за популяризация на словенската литература и почетното звание „Посланик на словенската литература и култура“ (2006)
  • Награда на Съюза на преводачите в България за 2006 година.
  • Награда „Златен кръг“ от Асоциацията на сръбските писатели за популяризация на сръбския хумор и сатира (2010).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране