Гевгелийска българска община

Гевгелийската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Гевгели, Османската империя, създадено в XIX век и съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Гевгелийска българска община
Печат на общината от 1874 година.
Печат на общината от 1874 година.
Информация
Типучилищно-църковна организация
ОснованаXIX век, Османска империя
Закрита1913 г., Сърбия
Положениенесъществуваща
СедалищеГевгели
Езицибългарски

ИсторияРедактиране

От името на Гевгелийската българска община през май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1]

След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Ташев, който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Поне Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[2] Тома Ташев влиза в конфликт с другите общинари и се налага председателят на Солунската българска община архимандрит Козма Пречистански да ги примирява.[3] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[4]

В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) българската община в 1905 година е 1840 души и поддържа едно основно и едно прогимназиално българско училище.[5]

От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[6]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 568.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
  4. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  6. Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.