Гевгелийска българска община

Гевгелийската българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Гевгели, Османската империя, създадено в XIX век и съществувало до 1913 година, когато е закрита след Междусъюзническата война от новите сръбски власти.

Гевгелийска българска община
Печат на общината от 1874 година.
Печат на общината от 1874 година.
Информация
Тип училищно-църковна организация
Основана XIX век, Османска империя
Закрита 1913 г., Сърбия
Правно положение несъществуваща
Седалище Гевгели
Официални езици български

ИсторияРедактиране

От името на Гевгелийската българска община през май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[1]

След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Ташев, който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Тошев (Ташев), който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Поне Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[2] Тома Ташев влиза в конфликт с другите общинари и се налага председателят на Солунската българска община архимандрит Козма Пречистански да ги примирява.[3] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[4]

В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) българската община в 1905 година е 1840 души и поддържа едно основно и едно прогимназиално българско училище.[5]

От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[6]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  2. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 568.
  3. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
  4. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  5. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 194-195.
  6. Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г.. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.