Георги Друмохарски

Георги Ангелов Друмохарски е български културен деец и общественик, пръв историограф на Кюстендил.

Георги Друмохарски
български културен деец и общественик
Роден
Починал
1912 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Политика
Депутат
VII ОНС   

БиографияРедактиране

Син е на Ангел Гьошев Друмохарски, брат на Димитър Друмохарски и Манол Друмохарски.

Завършва гимназия в Солун. Следва военно медицинско училище в Цариград, което напуска поради заболяване. Изучава френски и гръцки език, литература и философия.

Завръща се в родния си град и се занимава с търговия. Заедно с брат си Димитър преписва и публикува открития през 1861 г. в с. Търново, Кривопаланечко писмен паметник „Слово Кирила Философа“ (от 150 пергаментови листа) за покръстването на българите в района на Брегалница. Записва различни обичаи и песни от Кюстендилския край и е временен дописник на вестник „Съветник“ през 1864 година. През 1869 година открива читалище в родния си град и става негов пръв председател, през 1874 година е избран за училищен надзирател. Изпраща етнографски материали на Васил Чолаков и Стефан Веркович, публикувани в „Български народен сборник“ (1872) и „Топографическо-етнографски очерк на Македония“ (1889). Основоположник и първи председател на кюстендилското читалище „Братство“. Взема участие в борбата за църковна и национална независимост.[1]

След Освобождението е един от най-дейните членове на Консервативната, а от 1894 г. и на Народната партия. Дълги години е кмет на гр. Кюстендил (първи мандат: 22 октомври 1879 – 15 октомври 1880 г. и още два поредни мандата: 19 октомври 1893 – 19 април 1899 г.). По негова инициатива е изработен първия градоустройствен план на града. Член и подпредседател на Софийския окръжен съд (1880 – 1884), адвокат в Кюстендил (1884 – 1893). През 1893 г. е народен представител в VII ОНС. През 1889 г. се оттегля от политическа дейност и се установява в с. Соволяно.

Почетен член на читалище „Братство“, Кюстендил. Почетен гражданин на Кюстендил (удостоен със званието през 1998).

БиблиографияРедактиране

  1. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 229.
  • Обичаи на сватба и годишни извършвани в гр. Кюстендил и в селата му, сб. Български народен сборник, част I, съст. В. Чолаков, Белград, Книгопечатница на Централното училище, 1872 г.;
  • Кюстендилската кааза, сб. „Топографическо-Етнографический Очерк Македонии“, съст. С. Веркович, Санкт-Петербург, Военная типография, 1889 г.;
  • Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр. Г. Дюлгерови, 1900 г., 96 стр. (II изд.: Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г., 96 стр.; III изд.: част „Близкото минало на Кюстендил“, Кюстендил, изд. „Константин Драгаш“, 2010 г., 64 с.);

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Атанас Хранов кмет на Кюстендил (22 октомври 1879  – 15 октомври 1880) Христо Лекарски
Христо Лекарски кмет на Кюстендил (19 октомври 1893  – 19 април 1899) Михаил Давидов