Георги Маджаров (свещеник)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Маджаров.

Георги Стоев Маджаров е български духовник и учител, деец на ранното Българско възраждане в Македония.[1][2][3]

Георги Маджаров
български духовник
Роден
Починал

Животопис

редактиране

Роден е в село Негован, Лъгадинско, тогава в Османската империя, в семейството на Стою Маджаров. Жени се за Злата Георгиева Петрова, с която имат няколко деца, сред които е видният български духовник Йона Маджаров. Георги Маджаров завършва гръцкото класно училище в Сяр. Учителства няколко години в родното си село, след което е ръкоположен за свещеник. Развива широка обществена дейност. Той е добър църковен певец и по време на богослужението директно превежда от гръцки на разбираем български език евангелието, тропари и молитви. Служи като свещеник в Негован до смъртта си на 15 юли 1870 година.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо (Точо) Маджаров
(? – 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – 1974)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 
  1. а б Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 82.
  2. Енциклопедия на българските родове // Посетен на 28 юни 2018.
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 385.