Атанас Маджаров
Атанас Стоев Маджаров, известен и с псевдонима Унгарски, е български просветител от късното българско възраждане в Македония и деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]
| Атанас Маджаров | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 февруари 1935 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Народен представител в: XXI ОНС | |
Биография
редактиранеРоден е през 1881 година в село Негован, Лъгадинско в семейството на Точо Попов, тенекиджия, църковен псалт, участник в църковните борби.[2] На пет годишна възраст остава сирак и е отгледан от чичо си архимандрит Иван (Йона) Маджаров, български архиерейски наместник в Солун. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и става начален учител в града в централното основно училище „Свети Климент“. От 1910 до 1912 година е екзархийски училищен инспектор в Дойранско и Демирхисарско. В 1911 година Маджаров е в основата на организацията на Първата педагогическа конференция в Мелнишко.
След Междусъюзническата война в 1913 година се заселва в Стара Загора, а по-късно става учител в село Лешко. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 година е околийски управител в град Радовиш.
След войната се заселва трайно в Петрич. През 1919 година е избран за председател на настоятелството на местното читалище „Братя Миладинови“.[3] В края на същата година се нарежда сред основателите на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в Петрич.[4] Открива първите гимназиални класове в дома си и от 1920 до 1923 година е директор на непълната смесена гимназия в града. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Петрич.[5] През 1923 година е избран за народен представител в ХХІ Народно събрание от листата на Демократическия сговор.[6] В 1930 година се завръща в Петрич. На заседание на Петричкия градски общински съвет от 25 септември 1934 година е определен окончателният състав на „Комитет за въздигане на паметника“ Загинали за Родината, в който наред с Маджаров влизат: подполковник Попов, кметът Петър Берберов, свещеник Данаил Зердев, Тома Антикаджиев, Васил Костенаров и д-р Кирил Дренски.[7]
Умира в Петрич през 1935 година.
Името „Атанас Маджаров“ носи улица в Петрич.
Родословие
редактиране| Стойо Маджаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (? – 1870) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йона Маджаров (1849 – 1911) | Стойо (Точо) Маджаров (? – 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Маджаров (1870 – 1925) | Лазар Маджаров (1872 – 1907) | Владимир Маджаров (1883 – 1917) | Олга Маджарова (1887 – 1974) | Иван Караджов (1885 – 1934) | Светослав Маджаров (1893 – 1915) | Атанас Маджаров (1881 – 1935) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препраткии
редактиране- „Революционно-освободителната борба на българите в Радовишко и околията“, публикувано във в. „Родина“, брой 607 и 608, Скопйе, 1918 година
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 525.
- ↑ Сотиров, Петър. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония, Издателство на Университета „Мария Кюри-Склодовска“, Lublin 2023,. с. 103.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 64.
- ↑ Албумъ-алманахъ „Македония“. София, 1931, стр. 853.
- ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
- ↑ Димов, Иво. „Речи и снимки на петричкия народен представител от 1923 до 1927 г. Ат. Маджаров предаде синът му в местния музей“, вестник „Струма“, бр.5244, 29 юли 2009
- ↑ Бъчварова, Димитрина, Паметникът „Загинали за Родината“, в: 100 години от освобождението на Петрич, Сборник от публикувани материали, Петрич, 2012, стр. 32 – 34.