Георги Марчин

български генерал

Георги Николов Марчин е български офицер (генерал-майор), командир на 2-ра бригада на 8 пехотна дивизия през Балканската война (1912 – 1913).

Георги Марчин
български генерал
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
25 март 1930 г. (71 г.)

Биография редактиране

Георги Марчин е роден на 20 февруари 1859 г. в Самоков. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София, като на 10 май е произведен в чин подпоручик, а на 20 август 1882 г. в чин поручик. Служи в 4-а пехотна самоковска дружина. През 1883 г. следва в Пехотна офицерска стрелкова школа в Ораниенбаум, Русия. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885) редактиране

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 2-ра дружина от 2-ри пехотен Струмски полк от 13 до 21 септември[1], след което е командир на 2-ра дружина от 3-ти пехотен Бдински полк.[2] От 5 ноември 1885 г. е командир на 3-ти пехотен Бдински полк.

През 1886 г. е командир на 2-ра дружина на 2-ри пехотен полк, до 22 септември, когато преминава в запаса. Отново е назначен на служба на 12 август 1887 г. На 2 август 1889 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1893 е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1903 в чин полковник

Балканска война (1912 – 1913) редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) e командир на 2-ра бригада на 8 пехотна дивизия.

На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-майор и преминава в запаса. На 5 август 1920 г. е зачислен в опълчението.

По време на военната си кариера служи и в 12-и пехотен балкански полк, командир е на 17-и пехотен доростолски полк, командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]

Генерал-майор Георги Марчин умира на 25 март 1930 г. в София.

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Бележки редактиране

  1. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 73, л. 61. Ориг. Ръкоп.
  2. ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 73, л. 71. Ориг. Ръкоп.
  3. Руменин, с. 233

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 233.