Георги Цвятков Момеков (Филип) е български офицер, генерал-полковник, заслужил деятел на физическата култура (1964).

Георги Момеков
български генерал
Роден
Починал

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

БиографияРедактиране

Роден е на 15[1] или 25 юли 1914 г. в Панагюрище или на 23 август[2]. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1942 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. През 1939 г. завършва ШЗО. От юли 1943 г. минава в нелегалност. Ръководи бойна група в Панагюрище. От юли същата година е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а от 9 септември е командир на чета „Стефан Караджа“. През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“.

След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на първа дружина на двадесет и седми пехотен чепински полк[3]. През 1945 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София, а през 1948 г. курса „Вистрел“ в СССР. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Между 1946 и 1947 г. е адютант на военния министър. Между 1948 и 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк-гара Пирин[4]. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия. Бил е заместник-началник по организационно-мобилизационните въпроси (1950 – 1952) и първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958 – 1959). От 1956 до 1958 г. е началник на тила на българската армия[5]. От 8 септември 1959 г. е генерал-лейтенант. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.[6]

В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА).

От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1959) и I ст. (1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., орден „9 септември 1944 г.“ II ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“.[7] Умира в София на 16 юни 2001 г.

 
Паметна плоча на Георги Момеков в Исторически музей Панагюрище

Името на ген. Момеков носи улица в родния му град Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

Военни званияРедактиране

  • капитан – 9 септември 1944
  • генерал-лейтенант – 8 септември 1959

БележкиРедактиране

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 448
  2. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  3. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 449
  4. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  5. Йорданов, И. Тилът на българската армия 1885 – 1990. Изд. Българска книжница, 2012, с. 414
  6. 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС
  7. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 182