Георги Цвятков Момеков (Филип) е български офицер, генерал-полковник, заслужил деятел на физическата култура (1964).

Георги Момеков
български генерал
Роден
Починал

Образование Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

БиографияРедактиране

Роден е на 15[1] или 25 юли 1914 г. в Панагюрище или на 23 август[2]. Първоначално учи в родния си град, след това в Ихтиман и накрая завършва гимназия в Пазарджик. От 1931 г. е член на БКМС, а в гимназията е секретар на съюза. От 1934 г. е член на БКП. В периода 1936 – 1943 г. е секретар на ОК на БКП в Панагюрище. От юни 1936 до март 1938 г. е работник в дърводелска фабрика в Панагюрище. Между март 1938 и октомври 1939 г. учи в Школата за запасни офицери, като е уредник-школник в двадесет и седми пехотен чепински полк. След това до юни 1940 г. отново работи като дърводелец. От юни 1940 до октомври 1942 г. е книговодител в кооперация „Напредък“. Арестуван през септември 1942 г. поради провал на организацията на БКП, но след това освободен поради липса на доказателства за съпричастност. В резултат на това уволнен от работа. През октомври 1942 г. е мобилизиран като командир в 1/62 дружина. След нов провал излиза в нелегалност през юли 1943 г. и остава в нелегалност до септември същата година. Ръководи бойна група в Панагюрище. От септември същата година е партизанин в чета „Кочо Чистеменски“, а от 9 септември е командир на чета „Стефан Караджа“. През юни 1944 г. е определен за началник-щаб на партизанска бригада „Георги Бенковски“.

След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на първа дружина на двадесет и седми пехотен чепински полк[3]. Остава на този пост до декември 1944 г. От януари до септември 1945 г. учи в курс за старши офицери във Военното училище в София. Между октомври 1945 и декември 1946 г. е командир на дружина в двадесет и седми пехотен чепински полк. От декември 1946 до октомври 1947 г. е адютант на военния министър. В периода ноември 1947-декември 1948 г. учи курса „Вистрел“ в СССР. Между януари 1949 и февруари 1950 г. е командир на двадесет и пети пехотен полк-гара Пирин[4]. Бил е началник Организационно-мобилизационното управление на Министерството на народната отбрана (март 1950 – февруари 1953). След това до октомври 1955 г. е началник на тила на българската армия. Между октомври 1955 и август 1956 г. е заместник-началник на Генералния щаб по организационно-мобилизационните въпроси. От 1956 до 1958 г. е началник на тила на българската армия[5]. Първи заместник-началник на Генералния щаб на българската народна армия (1958 – 1959)[6]. През 1960 г. завършва Генералщабна академия „Климент Ворошилов“ в Москва. Бил е командир на седма пехотна рилска дивизия.От 18 септември 1959 г. е генерал-лейтенант, а от септември 1969 г. е генерал-полковник. Заместник-председател е на Държавния комитет за планиране (1965 – 1971), където отговаря за отбранителната промишленост. Един от главните инициатори за изграждането на Машиностроителния комбинат „Оптикоелектрон“ в Панагюрище.[7]

В периода 1962 – 1963 г. е председател на спортен клуб ЦСКА (тогава ЦДНА).

От 1974 г. е почетен гражданин на Панагюрище. С указ № 2905 от 4 септември 1984 г. е обявен за герой на социалистическия труд. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1959) и I ст. (1964, 1974), орден „Народна свобода 1941 – 1944 г.“ II ст., орден „9 септември 1944 г.“ II ст. с мечове, „Георги Димитров“ (1974), „Червено знаме на труда“, орден „За храброст“ и съветския орден „Дружба между народите“.[8] Умира в София на 16 юни 2001 г.

 
Паметна плоча на Георги Момеков в Исторически музей Панагюрище

Името на ген. Момеков носи улица в родния му град Панагюрище, където е открита и паметна плоча. Възпоменателна плоча е поставена и на стената на бележитите панагюрци в музея на града.

ОбразованиеРедактиране

  • курс Военно училище в София – януари-септември 1945
  • курс Вистрел, СССР – ноември 1947-декември 1948
  • Военна академия на Генералния щаб на армията на СССР – юли 1958 – 1960

Военни званияРедактиране

  • капитан – 9 септември 1944
  • генерал-лейтенант – 19 септември 1959
  • генерал-полковник – септември 1969

БележкиРедактиране

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 448
  2. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  3. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 449
  4. Протокол № 187 от 8 септември 1959 г., с. 168
  5. Йорданов, И. Тилът на българската армия 1885 – 1990. Изд. Българска книжница, 2012, с. 414
  6. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51
  7. 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕН.-ПОЛКОВНИК ГЕОРГИ МОМЕКОВ СЕ НАВЪРШВАТ ДНЕС
  8. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 182