Отваря главното меню

Георги Трифонов (художник)

български художник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Трифонов.

Георги Василев Трифонов е български художник, живописец, и поет.

Георги Трифонов
Роден
18 декември 1947 г.(1947-12-18)
Починал
4 юни 2011 г. (на 63 г.)
Националност Флаг на България България
Академия ВИИИ „Николай Павлович“
Учители доц. Петър Чуклев
Професия художник-живописец, поет

БиографияРедактиране

Георги Трифонов е роден на 18 декември 1947 г. в с. Карлуково, Ловешко.

През 1953 г. семейството му се премества да живее в Червен бряг. През 1966 г. завършва Художествената гимназия в София. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София през 1974 г. при доц. Петър Чуклев.

Членува в Съюза на българските художници (СБХ) и през 1993 г. по негово предложение е учреден фонд „Поддържане на изкуството в България” (сега фондация) и години наред е негов председател.[1]

Георги Трифонов умира на 4 юни 2011 г. в София.[2][3]

ТворчествоРедактиране

В годините Георги Трифонов се утвърждава като един от най-ярките и активни представители на съвременното българско изкуство. Работи в областта на живописта, декоративно-монументалните изкуства, на рисунката, графиката, илюстрацията.

Трифонов е автор на монументално-декоративни произведения:

Сред картините му с библейски мотиви се открояват „Врати пред хоризонта“ и „Спомен“. Има редица самостоятелни и сборни изложби в чужбина и в България. Негови творби се съхраняват в НХГ, СГХГ, художествени колекции в България и в чужбина.

Автор е на седем стихосбирки и един сценарий.

НаградиРедактиране

Носител е на множество престижни награди, както и на орден „Св. Св. Кирил и Методий“, от 24 май 2011 г., присъден кратко пред смъртта му.

БиблиографияРедактиране

Стихосбирки
  • Утринни събития. 1977.
  • Безсънен жител. Стихотворения. София: Народна младеж, 1988, 87 с.
  • Графики и думи. 1993.
  • Око обърнато навътре. 1993.
  • Обител за светулки. Стихотворения и поеми. София: Орфей, 1996, 207 с.
  • Черноднев. София: Изд. ателие Аб, 1997, 139 с.
  • Знаци. София: Изд. ателие Аб, 2002, 104 с.
  • Ехо от сенки. София: Логопедичен център „Ромел“, 2004, ? с.
  • Огледало и автопортрет. София: Захарий Стоянов, 2008, 288 с.
  • Спомени в пътеводител на мечтател. Пловдив: Жанет 45, 2012, 132 с.

ИзточнициРедактиране

  1. Марио Николов, „Ретроспектива на Георги Трифонов разкрива нови хоризонти от изкуството му“, ArtNovini.com, 13 май 2014 г.
  2. Красимир Ангелов, „Почина големият български художник Георги Трифонов“, dnes.bg, 4 юни 2011 г.
  3. „Почина художникът Георги Трифонов“, БНТ, 4 юни 2011 г.
  4. Съвременно българско монументално изкуство 1956-1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.

Външни препраткиРедактиране