Герхарт Хауптман

(пренасочване от Герхард Хауптман)

Герхарт Хауптман (на немски: Gerhart Johann Robert Hauptmann) е германски писател, драматург, сред най-видните представители на немския натурализъм.

Герхарт Хауптман
Gerhart Johann Robert Hauptmann
Роден15 ноември 1862 г.
Починал6 юни 1946 г. (83 г.)
с. Агнетендорф днес квартал Ягнионтков, на Йеленя Гура, Полша
Професияписател и драматург
Националност Германия
Активен период1910 – 1941
Жанрдрама, биография
Направлениенатурализъм
НаградиНобелова награда Нобелова (1912)
Подпис
Уебсайт
Герхарт Хауптман в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография редактиране

Хауптман е роден на 15 ноември 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Силезия, днес град Шчавно Здрой в Полша. Баща му е собственик на ресторант, но дедите му са тъкачи. Недоволството му от пруския модел на обучение и честите заболявания стават причина за посредствени успехи в училището и до повтаряне на един от класовете. След завършване на гимназия Хауптман се установява в имението на един от чичовците си в Силезия, където получава солидно аграрно образование.

На 28 години се записва да следва скулптура в Кралската академия на изкуствата в Бреслау (днес Вроцлав), откъдето още на следващата година е изключен поради незадоволително поведение и слаби резултати. След нов, също така краткотраен и неуспешен опит да продължи следването си в същия град, Хауптман учи за кратко философия в университета в Йена, където слуша лекциите на бележития биолог Хегел (1882). Последният му опит в попрището на художник е осъществен с финансовата подкрепа на бъдещата му съпруга Мари, чиято сестра е омъжена за брат му Карл: Хауптман заминава заедно с брат си за Рим (1884), където двамата наемат ателие. След като монументалната му скулптура „Германски воин“ се срутва (поради грешка в статиката ѝ), той окончателно се отказва от идеята да бъде художник.

Щом завършва образованието си, Герхард Хауптман се отдава изцяло на литературата. Предприема редица пътувания до Испания, Италия, Швейцария и др. Своите впечатления от Италия Хауптман е изразил в лирическата си поема „Съдбата на Прометидите“ (1885).

Творчество редактиране

 
Герхарт Хауптман през 1905 г.

През 1885 г. Хауптман се жени за Мари Тинеман, дъщеря на едър земевладелец. С това решава финансовите си затруднения и оттук нататък може да работи като писател на свободна практика. Премества се да живее в Берлин, където поддържа контакти с редица известни личности. Първата драма, с която Хаутпман се налага на немска сцена, е „Пред изгрев слънце“ (1889). Представянето на драмата в театър „Свободна зона“ е цяло събитие в Германия. Премиерата означава победа за новатора-драматург. Втората пиеса на Хаутпман е „Празник на примирението“ (1890), а следващата е „Самотни хора“ (1891). Една от най-забележителните драми на Хаутпман е „Тъкачите“ (1893), където той изобразява глада и бунта на работниците. Драмата е в пет действия и прави впечатление големият брой действащи лица в нея. Почти едновременно с „Тъкачите“ Хаутпман поставя на сцената комедията „Бобровата шуба“ (1893). През 1894 г. излиза драмата му „Възнесението на Ханеле“. Според Константин Гълъбов в тази драма „се мирят по странен начин натуралистичните с романтични елементи“.[1]

 
Карикатура на Хауптман

През втората половина на 1890-те години и началото на 20 век Хаутпман пише драми, които разкриват как развитието му клони ту към реализма, ту към символизма. Към първата група спадат социално-реалистичните драми „Коларят Хеншел“ (1893), „Михаел Крамер“ (1900), „Плъхове“ (1911) и др. От втората група най-голям интерес предизвиква драмата „Потъналата камбана“ (1896), която може да се нарече драма-приказка. Произведенията му писани по време и след Първата световна война са изпълнени с тревога, смут, страдание, песимизъм – „Зимна балада“ (1917), „Островът на великата майка“ (1924) и др. Последната му реалистична драма е „Пред залез слънце“ (1932).

Влияние редактиране

През 1912 г. Герхарт Хауптман получава Нобелова награда за литература.

В началото на XX век той е сред най-известните немски писатели, като след Първата световна война му е предложена кандидатура за райхспрезидент, която Хауптман отказва.

В България редактиране

През 1899 година на български е преведена драмата „Тъкачите“, а през 1902 година - „Михаил Крамер“. Сред преводачите на Хауптман са Николай Лилиев („Елга“, 1921 г., в съавторство с Петко Атанасов), Мара Белчева[2], Атанас Кирчев (превел от руски „Самотни хора“, 1906), Михаил Кремен („Възнесението на Ханеле“, 1911, в изданието отбелязано само като „Ханеле“).[3]

През 1905 година в София е представена драмата „Самотни хора“ (10 пъти), по-късно в Народния театър - „Коларят Хеншел“ (21 пъти), „Елга“ (45 пъти), „Потъналата камбана“ (25 пъти). В други театри са играни „Тъкачите“, „Възнесението на Ханеле“ и други.[2]

Константин Гълъбов смята, че наред с Ибсен Хуаптман е оказал известно влияние върху драмите на Петко Ю. Тодоров и Иван Кирилов.[4]

Произведения редактиране

 
Пощенска марка в чест на Герхарт Хауптман

Бележки редактиране

  1. Гълъбов, Константин. Герхарт Хауптман, - в: Проф. Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов, София 2023, с. 389-390.
  2. а б Гълъбов, Константин. Герхарт Хауптман, - в: Проф. Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов, София 2023, с. 391.
  3. Български книги 1878 - 1944. Библиографски указател, том VI, У -Я, София, 1983, с. 106.
  4. Гълъбов, Константин. Герхарт Хауптман, - в: Проф. Константин Гълъбов и българската германистика. Сборник по случай 130 години от рождението на проф. д-р Константин Гълъбов, София, 2023, с. 392.

Външни препратки редактиране