Гечкинли или Гечкенли (на турски: Geçkinli) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Сюлеоолу, вилает Одрин. Селото е разположено на 25 км източно от град Одрин и на 9 км от околийския център Сюлеоолу.

Гечкинли
Geçkinli
— село —
Турция
41.7306° с. ш. 26.8475° и. д.
Гечкинли
Мармара
41.7306° с. ш. 26.8475° и. д.
Гечкинли
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина144 m
Население814 души (2000)
Пощенски код22560

В XIX век Гечкинли е българско село в Одринска кааза на Османската империя. В 1830 година то има 120 български къщи, в 1878 - 84, а в 1912 – 154.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Гечкинли (Ghetchkinli) е село в Нахия Чоке на Одринска каза с 84 домакинства и 394 жители българи.[2] В селото има българско училище, в което в края на 90-те години на 19 век преподава Димитър Даков, организирал в Гечкинли и революционен комитет на ВМОРО.[3][4]

До 1912 година жителите на Гечкинли обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[5] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 86 екзархийски български семейства с 436 души.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Гечкинли са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] Селото е арена на бойни действия между българската и османската армия в хода на Лозенградската операция през октомври 1912 година.

Българското население на Гечкенли се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Гечкенли са настанени в селата Якезли (16 семейства), Скеф (13 семейства), Ахлатли (11 семейства), Окчилар, Бей махле, както и в Бургас.[8]

Демография

редактиране
Население на селото по години[9]
2000 814
1997 773

Личности

редактиране
Родени в Гечкинли
  •   Никола Георгиев (1877 - ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията,[10] македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 сярска дружина[11]
  •   Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 11 сярска дружинаа[12]
  •   Руси Радев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
Починали в Гечкинли
  •   Александър Дим. Мишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[14]
  •   Иван Атанасов Костов, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[15]
  •   Иван Минчев Живодеров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[16]
  •   Исак Яков Станишев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[17]
  •   Митрофан Пошев, български военен деец, подполковник, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[18]
  •   Петър Димитров Златарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[19]
  •   Стефан Ив. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[20]
  •   Стоян Андонов Мумджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[21]
  •   Тодор Начев Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война на 9 октомври 1912 година[22]

Източници

редактиране
  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 271.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 28-29.
  3. Браянов, Тодор, Илия Славков, „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г., стр. 312 - 313.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 41.
  5. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
  6. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 208, 246, 250, 255-256, 272, 276.
  9. ((tr))Информация за селото[неработеща препратка]
  10. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 162.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 364.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 590.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 8
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 4
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 72
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 190
  18. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 99
  19. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 104
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 79
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 149
  22. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 49