Гиноец или Гинеец или често книжовно Гиновец или Гиневец (на албански: Gjinovec или Gjinoveci) е село в Република Албания, част от община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Гиноец
Gjinovec/Gjinoveci
— село —
41.3869° с. ш. 20.5094° и. д.
Гиноец
Страна Албания
ОбластДебър
ОбщинаБулкиза
Географска областГоло бърдо
Надм. височина1371 m
Население314 души (2007)

География

редактиране

Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.

В Османската империя

редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гиневиц (Ghinevitz) е посочено като село с 90 домакинства със 134 жители българи и 118 жители помаци.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гинеец живеят 210 души българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гиневец е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак с 80 къщи.[3]

По данни на Екзархията в края на XIX век в Требища има 8 православни къщи с 68 души жители българи.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гиневец (Guinevetz) има 208 българи екзархисти.[4]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Гиневец има 26 български екзархийски и 45 помашки къщи.[5] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Гиноецъ има 35 български къщи със 176 жители, като фунцкионират църква и училище.[6] Църквата „Свети Никола“ в селото е изградена в 1911 година, за което свидетелства ктиторският ѝ надпис.[7]

В Албания

редактиране

След Балканската война в 1912 година селото попада в Албания. При албанските размирици от септември 1913 година на сръбска територия бягат 18 къщи, които заедно с други бежанци от Албания са настанени в турските села Бомово, Коняри и Куки.[8]

В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Гинеец е отбелязано като село със 70 къщи, част от които православни българи, а останалите българи мохамедани.[9]

В 1939 година Георги Илиев от името на 20 български къщи в Гиневец подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[10]

В 1940 година Миленко Филипович пише, че Гиновец, Гиневец, Джиновец (Гиновец, Гиневец, Ђиновец) е „сръбско“ село, но мнозинството от жителите му са мюсюлмани. Православните имат селска слава на Свети Илия. Православни са 40 семейства, като главните са: Караджевци, Филковци, Трайовци,[11] Койовци, Говедаровци. В Скопие живее Риста Докчевич Филковски. Между мюсюлманите главни родове са: Башовци, Сулковци и други. Койовци са от някогашното сръбско село Койовац при Лешничани. Марковци са бегълци от Бомово, сега чисто албанско село.[12]

До 2015 година селото е част от община Требища.

Личности

редактиране
Родени в Гиноец

Външни препратки

редактиране
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 44. (на македонски)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  6. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
  7. Ташев, Спас. Предание за българския храм „Св. Никола“ в с. Гиневец, Голо Бърдо, Албания // Отечество, 24 юни 2019 г. Посетен на 1 август 2019 г.
  8. s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
  9. Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
  10. Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
  11. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 35.
  12. Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 36.