Гирчевци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.[2]

Гирчевци
Общи данни
Население127 души[1] (15 декември 2023 г.)
49,6 души/km²
Землище2,563 km²
Надм. височина465 m
Пощ. код2546
Тел. код07916
МПС кодКН
ЕКАТТЕ14917
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)

География редактиране

Селото се намира на 6 км източно от гр. Кюстендил в плодородната Кюстендилска котловина на десния бряг на река Струма.

Климат – умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Слокощица (1949-1955), община Багренци (1955-1958), община Коняво (1958-1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население редактиране

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 20 56 60 131 123 159 125 131 146 134 146

История редактиране

Село Гирчевци е старо средновековно селище. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано селище Гирчува.

В турски документи от 1605 г. е записано като Гирчувче. През 1866 г. има 7 домакинства и 72 жители.

След Освобождението населението се увеличава с преселници от с. Еремия, Извор, Босилеградско, Горни Кортен, Долно село.

В края на ХІХ век селото има 1836 декара землище, от които 1680 дка ниви, 136 дка естествени ливади, 20 дка овощни и зеленчукови градини и се отглеждат 42 говеда, 16 овце и 16 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. От началото на ХХ век започва да се развива овощарството чрез създаване на нови овощни градини. Развити са домашните занаяти: има 1 кожухар, 2 колари, 4 шивачи, 2 бакалници и кръчми, 10 воденици.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Ал. Стамболийски“, което от 1982 г. е в състава на АПК – с. Коняво.

Селото е електрифицирано (1948) и водоснабдено (1961). Главните улици са асфалтирани.

Религии редактиране

Село Гирчевци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции редактиране

  • Кметско наместничество.
  • Читалище „Просвета“ – действащо читалище, регистрирано под номер 3389 в Министерство на културата на Република България.

Редовни събития редактиране

Всяка година на Илинден се организира събор.

Литература редактиране

Външни препратки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 133.