Отваря главното меню

Главанска е река в Южна България – Област Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица. Дължината ѝ е 28 km.

Гланаска река
Bulgaria Haskovo Province relief location map.jpg
42.0436° с. ш. 26.1044° и. д.
42.0419° с. ш. 25.8736° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Гълъбово
Област Хасково
Община Симеоновград
Дължина 28 km
Водосборен басейн 81 km²
Начало
Място на 1,3 km ЮЗ
от връх Чуката
планина Сакар
Координати 42°02′36.96″ с. ш. 26°06′15.84″ и. д. / 42.0436° с. ш. 26.1044° и. д.
Надм. височина 471 m
Устие
Място ляв приток на СазлийкаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°02′30.84″ с. ш. 25°52′24.96″ и. д. / 42.0419° с. ш. 25.8736° и. д.
Надм. височина 79 m

Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 м н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 м). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново реката завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка от басейна на Марица на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица.

Площта на водосборният басейн на Главанска река е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Основни притоци – Ченгенедере (десен) и Ташлъдере (ляв, най-голям приток).

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока – януари-май, а минимумът – юли-октомври. През лятно-есенните месеци пресъхва.

По течението на реката са разположени 3 села.

Водите на реката се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“, „Дряново“.

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136.