Симеоновград (община)
Община Симеоновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Община Симеоновград | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Хасково |
Площ | 222.94 km² |
Население | 8 762 души |
Адм. център | Симеоновград |
Брой селища | 9 |
Сайт | simeonovgrad.bg |
Управление | |
Кмет | Милена Рангелова (ГЕРБ; 2015) |
Общ. съвет | 17 съветници
|
Община Симеоновград в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в северната част на област Хасково. С площта си от 222,941 km2 заема 10-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 4,03% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Харманли;
- на югозапад – община Хасково;
- на запад – община Димитровград;
- на северозапад – община Опан, област Стара Загора;
- на север – община Гълъбово, област Стара Загора;
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, крайните югоизточни части на Горнотракийската низина и крайните северозападни разклонения на планината Сакар.
Източните части на общината се заемат от крайните северозападни разклонения на планината Сакар, като на около 3 km югоизточно от село Тянево височината ѝ достига до 271,2 m.
В северните и северозападни райони на общината се простират крайните югоизточни, хълмисти части на Горнотракийската низина. Югоизточно от Симеоновград, в коритото на река Марица, на границата с община Харманли се намира най-ниската точка на община Симеоновград – 74 m н.в.
В югозападния район на общината се заема от най-североизточните части на Хасковската хълмиста област. На 3 km югозападно от село Константиново, на границата с община Хасково се намира най-високата точка на община Симеоновград – 312 m н.в.
Води
редактиранеПрез средата на общината, до град Симеоновград на изток, а след него – на юг, на протежение от около 14 – 15 km протича част от средното течение на река Марица. Тук тя получава отляво големия си приток река Сазлийка, която протича през община Симеоновград с най-долното си течение на протежение от около 10 km покрай селата Пясъчево, Калугерово и Навъсен. Преди вливането си в Марица отляво в нея се влива Главанска река (28 km). Главанска река извира под името Улуклийска река на 471 m н.в. от Сакар планина, на 1,3 km югозападно от връх Чуката (543 m, община Гълъбово). До село Дряново тече в северозападна посока в сравнително тясна и дълбока долина през северозападните хълмисти части на Сакар, като между селата Помощник и Дряново се нарича Чарганлия. След Дряново завива на югозапад, като долината ѝ се разширява и изплитнява и в този си участък се нарича Луда Яна. Влива се отляво в река Сазлийка на 79 m н.в., на 1,2 km преди устието на Сазлийка в Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km2, което представлява 2,5% от водосборния басейн на Сазлийка. Водите ѝ се използват за напояване: язовири „Чаирдере“, „Ташлъдере“ (на левия ѝ приток Ташлъдере) и „Дряново“.
Населени места
редактиранеОбщината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Дряново | 102 | 23,283 | Свирково | 386 | 30,575 | Дюдюкчелии | |
Калугерово | 235 | 11,713 | Мусаче теке | Симеоновград | 6027 | 77,159 | Сеймен, Марица |
Константиново | 229 | 20,346 | Юренджик | Троян | 175 | 16,850 | Смавлии |
Навъсен | 181 | 14,667 | Сурут | Тянево | 296 | 21,321 | Садъ кьой, Симеоново |
Пясъчево | 69 | 7,027 | Кум кьой | ОБЩО | 7700 | 222,941 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- приказ № 40/обн. 20.04.1884 г. – преименува с. Садъ кьой с. Симеоново;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Юнюз бюкю с. Йорданово;
- – преименува с. Мусаче теке с. Калугерово;
- – преименува с. Юренджик (Малко Юренджи) с. Константиново;
- – преименува с. Сурут (Сорут) с. Навъсен;
- – преименува с. Кум кьой с. Пясъчево;
- – преименува с. Дюдюкчелии с. Свирково;
- – преименува с. ЮСмавлии с. Троян;
- между 1910 и 1920 г. – преименувано е гар.с. Гара Търново-Сеймен на гар.с. Гара Златен дол без административен акт;
- – преименувано е с. Търново (Тръново) на с. Златен дол без административен акт;
- Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Сеймен за гр. Сеймен и го преименува на гр. Симеоновград;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гар.с. Гара Златен дол гар.с. Гара Злати дол;
- – преименува с. Златен дол с. Злати дол;
- МЗ № 2917/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Злати дол и го присъединява като квартал на гар.с. Гара Злати дол;
- МЗ № 3389-ІІ/обн. 22.10.1947 г. – обединява гр. Симеоновград и гар.с. Гара Злати дол в едно ново населено място – гр. Марица;
- Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – заличава с. Йорданово и го присъединява като квартал на гр. Марица;
- – преименува с. Симеоново с. Тянево;
- Указ № 2521/обн. 20.11.1981 г. – възстановява старото име на гр. Марица на гр. Симеоновград.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване |
Численост |
1934 | 13 277 |
1946 | 14 593 |
1956 | 13 949 |
1965 | 14 476 |
1975 | 13 921 |
1985 | 12 868 |
1992 | 11 949 |
2001 | 10 638 |
2011 | 8755 |
2021 | 7700 |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 8755 | 6194 | 51 | 1480 | 13 | 47 | 970 | 100.00 | 70,74 | 0,58 | 16,90 | 0,14 | 0,53 | 11,07 |
Симеоновград | 6712 | 4651 | 49 | 1392 | 12 | 37 | 571 | Симеоновград | 69,29 | 0,73 | 20,73 | 0,17 | 0,55 | 8,50 |
Дряново | 164 | 152 | 8 | 0 | 4 | 0 | Дряново | 92,68 | 4,87 | 0,00 | 2,43 | 0,00 | ||
Калугерово | 300 | 261 | 0 | 8 | 0 | 0 | 31 | Калугерово | 87,00 | 0,00 | 2,66 | 0,00 | 0,00 | 10,33 |
Константиново | 255 | 243 | 7 | 0 | 2 | Константиново | 95,29 | 2,74 | 0,00 | 0,78 | ||||
Навъсен | 261 | 259 | 0 | 0 | Навъсен | 99,23 | 0,00 | 0,00 | ||||||
Пясъчево | 115 | 108 | 0 | 0 | 4 | 3 | Пясъчево | 93,91 | 0,00 | 0,00 | 3,47 | 2,72 | ||
Свирково | 408 | 244 | 0 | 0 | 163 | Свирково | 59,80 | 0,00 | 0,00 | 39,95 | ||||
Троян | 243 | 152 | 0 | 0 | 0 | 0 | 91 | Троян | 62,55 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 37,44 |
Тянево | 297 | 124 | 0 | 64 | 0 | 0 | 109 | Тянево | 41,75 | 0,00 | 21,54 | 0,00 | 0,00 | 36,70 |
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 27,8 km.
- В югозападната част на общината, по долината на река Марица, на протежение от 14,3 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
- През средата на общината, от север на юг, на протежение от 13,5 km – последният участък от трасето на жп линията Нова Загора – Симеоновград.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 46,9 km:
- последният участък от 5,2 km от Републикански път III-503 (от km 24,3 до km 29,5);
- участък от 21,4 km от Републикански път III-554 (от km 45,2 до km 64,6);
- последният участък от 4,7 km от Републикански път III-663 (от km 51,3 до km 56,0);
- последният участък от 7,8 km от Републикански път III-7604 (от km 6,6 до km 14,4);
- последният участък от 7,8 km от Републикански път III-8007 (от km 16,9 до km 24,7).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-65. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Симеоновград
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.