Гликокерасия
Гликокерасия, още Черепян или Черепнища (на гръцки: Γλυκοκερασιά, Гликокерасия; до 1927 година: Τσιαραπιανή, Цярапяни[1]), е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
| Гликокерасия Γλυκοκερασιά | |
| — село — | |
  Гликокерасия  Гликокерасия  Гликокерасия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 800 m |
| Население | 21 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 800 m надморска височина,[2] в областта Населица на около 15 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 5 km западно от Цотили.[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ края на ХІХ век Черепян е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.
По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Черепян (Черепнища) живеят 140 гърци мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Черепян е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 24 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Черепян (Τσερεπιάν), Населишка каза, живеят 100 валахади.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черепян остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 131 жители.[7]
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 16 семейства или 58 души.[8] В 1923 година бежанците построяват гробищната църква „Свети Николай“, обновена в 1943 година.[9]
В 1927 година името на селото е сменено на Гликокерасия.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
В 1987 година източно от селото, според легендите на мястото на стара, разрушена при потурчването на селото църква, е построен параклисът „Света Троица“.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 131[2] | 98[2] | 62[2] | 125[2] | 114[2] | 129[2] | 100[2] | 76[2] | 66[2] | 68 | 35 | 21 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 350. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.