Гликокерасия
Гликокерасия или Черепян или Черепнища (на гръцки: Γλυκοκερασιά, Гликокерасия; до 1927 година: Τσιαραπιανή, Цярапяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша, област Западна Македония с 68 жители (2001).
| Гликокерасия Γλυκοκερασιά | |
| — село — | |
  Гликокерасия  Гликокерасия  Гликокерасия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 806 m |
| Население | 68 души (2001) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
География редактиране
Селото е разположено в областта Населица на 15-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и на 5 километра западно от Цотили.
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Черепян е мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.
По данни на Васил Кънчов в 1900 година в Черепян (Черепнища) живеят 140 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Черепян е чисто помашко (гръцко мохамеданско) село в казата Населица на Серфидженския санджак с 24 къщи.[3]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в селото има 100 валахади.[4]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Черепян остава в Гърция.
През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 131 жители.[5]
В средата на 20-те години населението на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е регистрирано като изцяло бежанско с 16 семейства или 58 души.[6] В 1923 година бежанците построяват гробищната църква „Свети Николай“, обновена в 1943 година.[7]
В 1927 година името на селото е сменено на Гликокерасия.
В 1987 година източно от селото, според легендите на мястото на стара, разрушена при потурчването на селото църква, е построен параклисът „Света Троица“.[8]
- Преброявания
- 1913 – 131 жители
- 1991 – 66 жители
- 2001 – 68 жители
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 78. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ιεροί Ναοί και Μoνές της Αγίας Τριάδος (Αγίου Πνεύματος) στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-05. Посетен на 5 януари 2015.